Г-н Зарков, близо месец след изборите успя ли да установи БСП защо половината й избиратели се оттеглиха? Гласуваха за „нашия президент“ или не успяхте да ги убедите, че Левицата не е скъсала с Новото начало?

Без съмнение и двете. Хора от БСП надали щяха да гласуват за друга партия, ако преди това не бяха разочаровани от своята и ние не успяхме като ново ръководство на няколко седмици да преодолеем това разочарование. Но въпросът е по-дълбок от това как от 7% БСП падна на 3 на тези избори. През последните 10 години подкрепата спадна от 900 000 на 55 000 гласа и задачата ни е да пресечем тази тенденция.

Формулировката на горния въпрос идва и от изказването на вашия другар Румен Овчаров, че с лица като Иван Таков, Иван Пешев, Габриел Вълков, свързвани със старото ръководство и влиянието на Делян Пеевски върху него, не сте успели да убедите левия избирател, че е скъсано с този модел. Предвиждате ли кадрови промени?

Докато аз съм председател на БСП, Пеевски не може да има влияние в партията. Тези, които взеха решението и носеха основната отговорност за това БСП да изглежда подчинена не участваха в предишната кампания, нито в ръководните органи. Ние не можем да минем през пълен процес на лустрация дотолкова доколкото той може да отиде към безкрайност, тъй като тези хора пък ще посочат други. Трябва да идентифицираме големите причини поради които въобще се появи чуждо влияние в партията. Според мен тези причини се съдържат в това, че социалистическата партия, която беше пример с колективния начин на вземане на решения, се превърна с течение на годините в една от всички останали партии в България – не изразител на колективен интерес, а  трамплин за своите председатели. Когато това се случи, вътрешните механизми на една партия за предотвратяване на зловредното влияние спират да функционират или се съсредоточават само в един човек – обикновено председателя.

Всяка една организация бива непрекъснато, ежедневно и ежечасно атакувана от такива частни мафиотизирани интереси. Не става дума да изгониш един или друг, става дума да създадеш имунен механизъм срещу това, срещу което никой не е застрахован. 

Аз слушам внимателно всички, които говорят, които са били или все още са близки до БСП, опитвам се да взема зрънцето истина от всеки един от тях, но моята цел и амбиция е по-широка от това да съм арбитър на междуличностните спорове.

Оттук накъде? Казват, че ще „ребрандирате“ Столетницата. Възможно ли е за партия с над 100-годишна история?

Така както отхвърлям междуличностния, отхвърлям и маркетинговия подход за дълбоките политически трансформации, които БСП и въобще лявото в България трябва да преживеят. Чувам от различни страни „смени името“, „смени етикета“. Има много неща, които трябва да се променят, но те са в същността на партията – най-вече да си припомни защо всъщност е създадена преди 130 години, не само да повтаряме, че сме създадени преди 130 години. А ние като социалистическо организирано движение сме създадени, за да се гарантира и защити ефективно интересът на тези, които не могат да се защитят сами, защото са обективно по-слаби от другите, които притежават капитала. На 1 май стана ясно, че има достатъчно хора в България, които все още си спомнят. Нашата роля като ръководство е да ги съберем отново, да ги окуражим, защото ударът е тежък, да ги мобилизираме и организираме, за да сме сред значимите политически сили.

Но докато вие сте извън парламента в него има много претенденти за вашата роля – „Прогресивна България“ се обяви за „вляво от центъра“, „Възраждане“ директно се заяви като заместител на БСП, даже „Продължаваме промяната“ навлезе по-активно в социалната тематика. Как ще се преборите с тях като нямате трибуната на парламентарна сила?

Лесно е: ще ги разобличаваме. Да се етикетираш по конюнктурни съображения, защото ти се струва, че има свободна ниша, е разбираема парламентарна тактика, но няма да е достатъчна, за да се реализира качествена политика. Особено когато си в позиция на управляващ.

Радвам се обаче че самият термин „ляво“, никой от тях не смее да каже „социалистическо“, излезе от дамгата, с която беше натоварен много дълго време и изведнъж започна да става атрактивен, в т.ч. за новата управляваща партия, която в кампания каза, че тези разделения не я интересуват, а след това се позиционира „вляво от центъра“. Стана атрактивен и за „Възраждане“, откъдето доскоро нямаха против да бъдат виждани като крайно десни. Стана модерен като че ли и във вътрешните дебати между доскорошните партньори от ПП и ДБ, които обясняват разделението с това, че едните са по-леви от другите. Тоест, има едно осъзнаване във все по-голяма част от политическия спектър, че именно в лявото се крият рационалните политики на бъдещето. Това осъзнаване е обективно, защото всички виждат големите кризи, които идват – че те ще са от социално-икономически характер. Както се случи през 2008 г. и при COVID по-късно, става ясно че когато ни връхлитат такива кризи, които засягат всички, именно общностните решения са ефективните решения, а те по дефиниция са леви. Така че това е само началото на една тенденция и ние нямаме притеснения от конкуренция дотолкова доколкото имаме самочувствието да бъдем автентични.

В този смисъл БСП ще бъде извънпарламентарна опозиция?

Ние ще имаме критичен поглед към това правителство – не атака на всяка цена с цел трупане на евтин дивидент, а по линия на идеологизираното на политическия дебат, което е наша цел и мисля, че ще е добро за всички, в т.ч. за десните.

Правителството ще има нашата подкрепа при тежки за вземане решения в областта на съдебната реформа и за разграждане на олигархичния модел. В същото време ще среща нашата критика – така както направи в първия ден на парламента да не подкрепи временна комисия за разследването на имуществото на Пеевски, а на следващия ден стана ясно, че прокуратурата много бързо е затворила и тя тази страница.

Ще имат нашето разбиране и за разумна, а не папагалска външна политика.

Но отправяме и предупреждение: нито корупцията може да се пребори с AI, нито големите проблеми на огромните обществени системи, свързани с разпределението на общите блага, със състоянието на здравеопазването, с качеството на образованието и практическата сегрегация по имуществен ценз, която съществува между българските деца, могат да бъдат преодолени с мерки на парче или с технически промени. Това изисква редизайн. 

По отношение на бюджета, мисля че няма спор, че той ще има необходимост от повече средства отколкото разполага спрямо разписаните към момента разходи и тук има два варианта. Единият е за набиране на повече външен дълг, към което и това правителство се е запътило. Изглежда най-безболезнено във вътрешно-политически план доколкото върху базата на все още ниския процент на дълга към БВП изглежда сравнително безопасно, но не е. Другият вариант е нещо което няма да може да се въведе от средата на годината, но ще е темата, искам да предупредя вашите читатели - да се идентифицира нова данъчно-осигурителна система, в която тези, които могат, да допринасят повече за общото, а тези, които изнемогват, да бъдат освободени от тази тежест. Това е неименуем процес независимо дали се харесва или не някому и цивилизацията не е стигнала до прогресивното данъчно облагане от излишна идеологизация.

Нашият апел е сега, след като изборите минаха и има солидно мнозинство, отговорните политически сили и общественици да влязат в цялостен дебат за данъчно-осигурителната тежест, който разбира се, ще засегне и разходната част на бюджета. Но бюджет, в който се взимат заеми, за да се извършват разплащания, в т.ч. социални, е бюджет неудържим.

Доколко представянето на кабинета „Радев“ може да повлияе на бъдещето на БСП? Ако успешно озапти цените, например?

Като всички българи и ние се надяваме на успешно правителство, нямаме причина за обратното. Бъдещето на БСП ще бъде заложник единствено на действията и характера на социалистите. Румен Радев идва в един определен исторически момент с цели, подкрепени от 1,4 млн. души. Те могат да бъдат най-общо формулирани като прекъсването на мафиотската зависимост на държавата. Дотук добре. Нашите разлики са в идеологическия прочит и ако сме прави, процесът ще стане по естествен път – хората да погледнат към нас като към една лява алтернатива на случващото се, което не е само Румен Радев, а е 25-годишен процес: пазарен фундаментализъм и спасявай се поединично.

Как ще се справи БСП с битовите проблеми при липсата на държавна субсидия, за да поддържа партийния си живот?

Очевидно ще се наложи съкращаване на разходите, за запазим клубната си база, но искаме да я изпълним със съдържание – да я превърнем в дом на социалното – да работим с граждански сдружения и личности, с които имаме сходни виждания. Ще минем на работа на доброволен принцип. 

Да, затруднение е, но не е това, което може да спре БСП да функционира. Ние трябва да се отворим и не искаме, а и не бива да го правим сами. Има толкова много обществени каузи, толкова много млади хора, които се разпознават в обществото, което ние защитаваме, че по-скоро канализирането и организацията за това как да бъдат ефективни като работа ще е предизвикателство. Хора има.

Като бивш министър на правосъдието какво искате да видите от заявената от новите управляващи правосъдна реформа?

Първо смяна на Висшия съдебен съвет по правила, адекватни да гарантират добър избор. И като казвам правила, най-важното е правосъзнанието най-вече на управляващите – доколко те могат да отворят тази процедура към хора с ясни позиции и компетентности, хора, които задават важните въпроси, имат становища, дават оценките си, или да я запушат в някой квотен принцип, търсейки послушници, които много бързо ще се озоват в ситуацията на предишните. Единствената гаранция, която съм видял за интегритета е името. Трябват хора с име.

Познавайки участниците в процесите, кой вариант според вас е по-реалистичен – да се намерят хора с име, или ще се разпределят пак на квотен политически принцип?

За мен по-важно ще бъде да чуя публични и без нюанси ангажименти на новите членове на ВСС независимо от кого са издигнати и избрани за разкриване на двете забравени теми, в които се крият всички задкулисни сделки между магистрати и политици – аферата „Пепи Еврото“ или „Осемте джуджета“ и „Мартин Божанов – Нотариуса“. Тези афери съдържат сами по себе си отговорите на мрежата, която е оплела правосъдието ни от дълго време. Те ще изиграят ролята на КТБ за политиката, ако не бъдат разкрити, така както КТБ остана неразкрита.

Един единствен въпрос бих задал към тези кандидати за ВСС: Ангажирате ли се по време на вашия мандат възможно най-бързо да направите всичко, което е по вашите сили като член на ВСС да разкриете магистратите, които са били на канапето и да потърсите тяхната дисциплинарна отговорност и да ги помолите да кажат кой е осигурявал политическия им чадър?

Истинският тест за новите управляващи е какви ще са първите им действия. Да видим новия правосъден министър какви позиции ще заеме, как ще оцени той ситуацията, как ще оцени действията на Борислав Сарафов дотук. Защото това, че Сарафов си е тръгнал не променя факта, че година и половина заемаше позицията по напълно незаконен начин. Най-малкото трябва да има оценка на тези действия. 

В момента всичко, което се случва в държавното обвинение изглежда на принципа „по заповед на щуката“, не виждам никакви импровизации. Смяна на политическата конюнктура, апел от политическо лице, последван от действията на незаконно изпълняващ функциите главен прокурор, който се връща необезпокояван като заместник на собствената си заместничка, която преди това е издигнал, за да стане тя на неговото място титуляр. „Прегрупирането“ е очевидно.