Президентката Илиана Йотова днес направи изявление, което създава още по-неприятни предчувствия от предшестващите го изпълнения на тенори на “Прогресивна България” като Иво Христов и Слави Василев.

“Първата задача на правителството е да изнесе реалните данни и за инфлацията”, е казала президентката във Велико Търново, ако вярваме на БТА.

Това едно изречение предизвиква три въпроса: Откога в парламентарната република България президентът поставя задачи на редовното правителство и дори ги номерира като първа, втора и пр.? Защо правителството трябва да изнася тези данни, когато има Национален статистически институт? Досегашните данни за инфлацията нереални ли са и въз основа на кое право държавният глава дава публична оценка за достоверността им?

Но въпросите не спират дотук. 

Според БТА Йотова е изразила “надежда, че и статистическата служба ще даде достоверни данни по този въпрос, както и с колко на практика поскъпва животът на българина”.

“Нямаме нужда от това да се самозалъгваме, нека да видим истината такава, каквато е, коментира Йотова и посочи, че има мерки, които правителството може да предприеме още сега, за да овладее цените”, пише държавната агенция.  

Значи президентката казва, че статистическата служба досега не е давала достоверни данни за инфлацията. Не се е изказала за Евростат, но той ползва данни от българската национална статистика.

В този ред на мисли се чувствам длъжен да припомня на уважаемите читатели: 

Европейското право е категорично: статистиката трябва да бъде институционално, оперативно и професионално независима от правителството. Това е закрепено в Регламент (ЕО) № 223/2009 за европейската статистика, който задължава държавите членки да гарантират, че националните статистически институти могат да събират, обработват и публикуват данни без политическа намеса. 

Регламентът изисква от правителствата да се въздържат от всякакви действия, които могат да подкопаят доверието в статистиката, включително публични изявления, които поставят под съмнение професионалната независимост, методологията или достоверността на националните или европейските данни. 

Политическите органи имат право да коментират политики, но не и да дискредитират статистическите институции, защото това се счита за нарушение на принципите на Европейския статистически кодекс на добрите практики и може да доведе до реакция от Евростат, включително официални писма, проверки и коригиращи мерки. 

И тъй като президентката Йотова си позволява да говори с инсинуации, аз ще си позволя да направя едно основателно предположение.

Бившият ѝ патрон Румен Радев и партията му “Прогресивна България” спечелиха отдавна невиждано в България мнозинство с популистки обещания и създадоха очаквания, които знаят, че няма да могат да изпълнят. Затова отсега им трябва враг, когото да обвинят за това.

Първият, изглежда, е статистиката. От опит подозирам, че следващият може да бъде журналистиката. Като много бивша журналистка, Йотова навярно помни, че битката с медиите е предварително загубена. Като бивша социалистка сигурно си спомня и “Пътнико Виден, пътнико Off…” и походът му срещу “изедниците”. България е играла тази игра.

Всъщност, преди журналистиката, за враг може да бъде обявен “лошият” бизнес, който според новия министър на икономиката го чакат “проверки, проверки, проверки, глоби, глоби глоби”. А аз чакам да видя кой ще бъде “добрият” бизнес. Който, пак съдейки по опита ми, ще трябва да напазарува и медийна подкрепа за новата власт, защото тя все повече заприличва на една доста стара и позорно провалена.

Що се отнася до реалните данни за инфлацията у нас, те са отдавна известни: след ниските нива около 1% през 2020 г., породени от пандемичния шок, през 2021 г. поскъпването започна да се ускорява с енергийния натиск и разкъсването на глобалните вериги. Пикът дойде през 2022 г., когато хармонизираният индекс на потребителските цени достигна двуцифрени стойности през по-голямата част от годината – най-високият инфлационен натиск за последните две десетилетия, движен основно от енергията и храните.

През 2023 г. инфлацията започна да се охлажда, а през 2024 г. вече се движеше около 4-5% средно за годината. Данните за 2025 г. показват стабилизиране около 3,5-3,8% към края на годината. От началото на 2026 г. тенденцията е към още по-умерено поскъпване: годишната инфлация се движи между 2,1 и 2,8% по месеци, а месечните изменения остават в рамките на 0,2-1%. Така България постепенно се връща към инфлационна среда, близка до средносрочната цел на ЕЦБ, след като премина през един от най-силните ценови шокове в ЕС през 2022 г. 

Източникът е Евростат. Това е централният и единствен признат източник на ЕС за сравнима инфлационна статистика. Данните са достъпни на сайта му.

С горното не искам да кажа, че няма необосновано надути цени и злоупотреби с пазарно положение. Но за да им се противодейства, има Комисия за защита на конкуренцията и разследвания за картели в ценообразуването. Не съм видял някакви значими действия на новото мнозинство и предложения на новото правителство за състава и работата на регулаторите.

Дори на теория да приемем, че инфлацията е по-висока от официално обявената, не е зле да отворим някое популярно четиво за нея, за да разберем, че тя обикновено се ускорява, когато количеството на парите на пазара се увеличи, а количеството на стоките стои на място или намалява. За първото правителствата от 2020 г. насам направиха много, наливайки все по-големи заплати в непроизводителни сектори, докато производителността на труда остава на все същото си незавидно ниско място в ЕС. 

Тези, които гледат “По света и у нас”, знаят, че освен родни “изедници” в света има и две войни, които доведоха до безпрецедентно поскъпване на енергията, а заради него поскъпва всичко. Включително чушките и доматите, за които президентката Йотова изглежда особено загрижена. Енергията, чушките и доматите обаче няма да поевтинеят, като водим "прагматичен" диалог с тези, които започнаха войните и като им благодарим за "мирните" усилия. 

Може би бившата социалистка Йотова, трябва да отвори отново “Богатството на народите” от Адам Смит (един от източниците на марксизма) и да си припомни за “дългата ръка на пазара”. Тя е по-силна от всяко парламентарно мнозинство.

Дано на новите управляващи не им се наложи да си припомнят това по трудния начин. Много бързо забравихте Виденов, другари.