Ако бях на мястото на Румен Радев, нямаше да се радвам на изборния си успех. Той свидетелства само за мащаба на утопичните очаквания към поредния "спасител" на България. Радев не може да изпълни онова, което проруският му електорат очаква от него, без да върне страната ни към бедността и изолацията ѝ от миналото. А именно в тях корупцията и олигархията намират най-плодородната си среда.
Номинално проевропейските сили, които претърпяха тежко поражение на тези избори, трябва най-сетне да си направят самокритични изводи - умората от тези партии даде успеха на Радев, а не неговите качества, програма и заслуги. България гласува против номиналните проевропейци, а не за положителна програма за бъдещето си. Ако някой е видял такава програма и вярва в нея, значи е просто глупак. Гласуването "за" Радев беше гласуване "против" досега управлявалите. В полето "за" има само общи лозунги, под които може да се развихри всякакъв произвол.
Главната задача на номинално проевропейската опозиция днес е да минимизира щетите за България от бъдещото управление. Дано опозицията не се справи и с тази задача така, както се справи управлявайки или протестирайки досега. Защото поражението ѝ е поражение за Европа и победа за Владимир Путин на български терен.
Особено важно е да не се допусне предстоящата борба с корупцията да се превърне в орбаново-търмпутинска разправа с демокрацията. Досегашното поведение и говорене на победителя и обкръжението му показват, че сме в началото на потенциален опит за реставрация. Той ще изпита колко демократично зряла е България.
Да благодарим, че я има все пак "ръчната спирачка" на Европа.
