Президентът на САЩ Доналд Тръмп съсипа от бомбардировки Иран, но не успя да разруши режима му. Напът е обаче да разруши НАТО. Две трети от американците разбират, или усещат, че губят от тази война и искат тя да спре, дори да не е постигнала целите си. Добрата новина и за Америка, и за Европа обаче, че тя увеличава шансовете мандатът на Тръмп да свърши предсрочно.

Довчера Тръмп говореше, че иранският режим, представляван днес от неизвестно кого, иска да преговаря за мир, че преговаря и че преговорите вървят "много добре". Но и че Америка, преговаряйки, ще продължава да бомбардира, да разрушава енергийната система на ислямската република, да превземе със сухопътна операция главния ѝ терминал за износ на петрол, ако преговорите не дадат искания от Вашингтон резултат. Те, явно, не го дадоха.

Следва нова, ента поред, версия за целите на войната. Тя ще свърши до две-три седмици, дори да не е постигнала предишните цели. Но Иран ще бъде върнат "в каменната ера" с въздушни удари. Защо тогава довлякоха над 50 000 войници в Залива заедно с цялото им оборудване от другия край на света? Колко струва това на американския данъкоплатец? Дотук 13 загинали американци, стотици ранени, $1 милиард оперативни разходи на ден и още няколко милиарда долара за повредена и унищожена техника, по данни на "Аксиос" и "Уолстрийт джънъл". Кой е виновен за батака, в който затънаха? И не само затънаха, но набутаха и световната икономика? Управителят на гръцката централна банка Янис Стурнарас прогнозира днес, че ако петролът стигне $150 за барел, идва световна рецесия.

Та, кой им е виновен? Европа, естествено. Тя е страхлива, себична, неблагодарна, не помага САЩ да освободят пътя на петрола от иранската блокада, защото САЩ, въпреки титаничната си мощ, се оказва, че сами не могат да направят това. Тогава, казва Тръмп, Европа да отиде и да си вземе петрола сама от Залива. Ама нали можеха да го освободят и без нея? Нали можеха без НАТО? Последно - какво могат и какво не могат, какво искат и какво не искат? Сигурно ще разберем от заглавията утре сутринта.

Ако днес теглим трезво чертата, ще видим, че досега:

  • САЩ и Израел разрушиха голяма част от военния потенциал на Иран, включително от ядрената и ракетната му програма, но няма убедителни данни каква част и няма доказателства за това може ли и в какъв срок те могат да бъдат възстановени;
  • САЩ използват суперскъпи самолети, ракети, кораби, многохиляден персонал, Иран нанася болезнени удари с многократо по-евтини дронове;
  • САЩ и Израел убиха повечето от досегашните лидери на режима;
  • той обаче продължава да съществува и да потиска с кървави репресии всяка вътрешна съпротива;
  • жертвите и разрушенията, причинявани от САЩ и Израел, нетно работят в полза на режима;
  • не видяхме народно въстание, което да го събори;
  • той продължава да обстрелва с ракети и дронове американските съюзници в Залива;
  • заплашва с международна реакция, разбирай тероризъм, Европа;
  • взе за заложник световната икономика, спирайки една пета от всекидневната търговия със суров петрол;
  • светът плаща цената на американската война със сметките си за енергия;
  • всичко, постигнато досега по дипломатически път за контрол върху ядрените амбиции на Иран, е разрушено и няма изгледи скоро или изобщо да се възстанови;
  • точно обратното, войната може да усили и вътрешно да легитимира тези амбиции - радикални представители на режима вече призовават Иран да официално да излезе от Договора да неразпространение на ядреното оръжие.

Накратко, досега резултът от войната е обратен на очаквания. Но има и още неочаквано. Тя задълбочи пропастта между двата бряга на Атлантика още повече от Украйна и Гренландия. Тръмп не се посъветва с европейските си съюзници, преди да я започне и сега се опитва да оправдае с тях мизерните си резултати и безпътицата си. 

"НАТО е ужасна. Всички те са ужасни...", каза той в интервю за "Си Би Ес нюз".

Държавният му секретар Марко Рубио, досега значително по-умерен към европейците, влезе в тона на Тръмп и заяви пред "Ал Джазира", че президентът ще трябва да "преразгледа" (re-examine) отношенията с тях заради отказа на страни като Испания, Италия и (за кратко) Великобритания САЩ да използват техни бази за войната срещу Иран. Който  Европа оттук нататък вярва в американската солидарност (поне при сегашната администрация) вярва в дядо Мраз. Еманюел Макрон да пореден път се оказа прав в крамолната си констатация отпреди седем години, че НАТО е в "мозъчна смърт".

Трогателните старания на генералния секретар на алианса Марк Рюте да уверява публиката в американския ангажимент към трансатлантическата връзка изглеждат все повече като клоунада. Самият Тръмп направи дълбоки пукнатини в тази връзка с митата, с позициите си за Украйна, с претенциите си към Гренландия и днес - с авантюрата си в Близия изток, претендирайки да въвлече в нея организация, чиято цел по договор е да отбранява демокрациите от двете страни на Северния Атлантик, а не да сваля теократичен режим в Азия.

Ако човек следи изявленията на Белия дом, все повече се налага впечатлението, че вече вместо да се търси решение за войната, се търси виновник за провала ѝ. При това се търси хаотично, също както се решават военните действия. 

Цените на петрола, горивата и на живота изобщо в Америка и по света вървят все нагора, рейтингът на Тръмп - все надолу. Това обещава неприятни за републиканците резултати от междинните избори през ноември. Президентът беше предупредил партията си (голяма част от която вече е недоволна от него), че ако демократите си върнат мнозинството в Конгреса, не му мърда импийчмънт. 

Европа и голяма част от света чакат есента със стратегическо търпение.