Имат ли числата значение? По-точно редът, по който се излиза на сцената на финала на "Евровизия"?
Към най-мащабния и противоречив песенен конкурс има различни подходи, отвъд чисто художествените качества на песните и музикално-артистичните характеристи на изпълнителите. В големи дълбочини влиза политико-култорологичният с вечни теми като - как съседни държави гласуват една за друга, има страни жертви, които винаги са пренебрегвани (като българите са убедени, че България е сред тях), координираното влияние на Израел върху зрителския вот, големите европейски държави, които са толерирани, силата на лобитата в чужбина, т. нар. изпълнители с "джендърски" профил дали са с по-големи шансове да спечелят ("Евровизия" има сериозни традиции в това отношение) и прочие.
Доста проучвания са правени коя е формулата на успеха на често стигащия до сериозни крайности конкурс. Тя още не е открита обаче.
Нумерологично-психологическата школа също има своите сериозни последователи. Т.е. редът, в който представяш песента си, може сериозно да повлияе върху крайния ти резултат. Тук ще разгледаме някои от крайъгълните камъни в този подход за интерпретиране на класиранията на отделните държави (иначе схемата, в чиито правила все нещо са доизкусурява през годините, е основана на резултата от гласуванията на жури и зрителски вот).
Редът не е случаен - след полуфиналите участниците теглят жребий дали ще са в първата или втората част, или ще са избор на продуцентите - които ще решат къде да ги сложат, за да поддържат зрителския интерес жив.
По принцип се смята, че първите седем позиции са особено неблагоприятни, а колкото по-близо си до края на вечерта, толкова по-добре. Обяснението е просто - при въртележката от 25 песни, споменът за тези по към финала остава много по-силен, докато по-ранните в един момент започват да се сливат. Най-ужасното място е №2 според "експертите" в областта - никой за 70 години никога не е печелил от тази позиция. Тази година "късата клечка" е за Германия.
Не е кой знае колко привлекателно и да откриеш шоуто - зрителите пред екраните още се нагласят, не слушат внимателно, разсеяни са. Продукцията от друга страна има нужда от по-силно начало. Да си номер едно на финала се счита за слаба позиция, изключения винаги има, освен ако си толкова ярък и непреодолим и не оставиш неизлечимо първо впечатление. Психолозите от друга страна твърдят, че №1 има сериозно предимство - най-добре се помнят началото и краят на всяко нещо, първото изпълнение остава, другите се сливат и доскучават.
Тази година продукцията намести като откриващ вечерта датчанинът Сьорен Торпегард Лунд с Før vi går hjem, който пристигна във Виена като един от големите фаворити за топ 5. Спекулации има, че може би това означава, че той не се е представил според очакванията на полуфинала или че трябва да събуди/стресне аудиторията с донякъде противоречиво-сексуализираното представяне на песента. Към момента изглежда, че той е по-скоро прецакан.
От другата страна е румънската представителка Александра Капитанеску с Choke me, която, според избора на продуцентите, е на смятаното за най-добро предпоследно място (накрая е представителят на домакините от Австрия, а тази година песните са 25, защото Испания не участва, защото Израел участва). Румъния дръпна много и се смята за потенциална сериозна изненада, която може да размести предварителните прогнози за класирането в челото. Да се появи накрая е сериозен бонус за Александра, която прави сериозно шоу, макар че песента ѝ в по-ранен етап беше сериозно критикувана заради текста си, който според някои зове към насилие.
Добре ли е да пееш 12-а?
Дара (DARA), отново като избор на продуцентите, ще изпее/изиграе "Бангаранга", поставена под №12 - това е последното изпълнение от първата част преди рекламната пауза. Преди нея ще пеят AIDAN (Малта) – той излиза под номер 10 с Bella и Даниел Жишка (Чехия) – под номер 11 с Crossroads. И двете изпълнения създават възможност Дара да запечата в съзнанието на зрителите още по-ярко присъствие заради контраста, който ще се получи.
12 не е идеалната позиция, но по-скоро ще има минимално влияние върху крайния избор - т.е. няма да има отрицателен ефект. Не е зле, не е и супер предимство.
Все пак има определено положително развитие - за разлика от втория полуфинал, където Дара трябваше да открие шоуто под номер 1 (което се смята за неблагоприятна позиция, защото зрителите още се настаняват), номер 12 я поставя точно в златната среда на шоуто.
Изпълненията около средата и втората половина на вечерта се запомнят много по-лесно от публиката.
Това е сериозна крачка напред. Продуцентите на конкурса подреждат финалния списък по „режисьорско решение“, за да направят шоуто динамично. Фактът, че са преместили Дара от № 1 на полуфинала до № 12 на финала, означава, че организаторите оценяват високо енергията на българското изпълнение и искат да го използват като силен акцент в средата на концерта, за да накара зрителите след паузата да се върнат за още "Евровизия".
Има ли магическа сила №17
В последните дни се появи ново наблюдение сред феновете на "Евровизия" - печелившо ли е да пееш под №17. Тази година това е позицията, от която ще се представи Финландия, която според залозите ще е големият победител (ако не бъде изместена от звездата на Австралия Делта Гудръм с „Eclipse“). Представителите на Финландия са дуото Линда Лампениус (Linda Lampenius) и Пете Паркконен (Pete Parkkonen) с Liekinheitin (в превод означава „Огнехвъргачка“). Песента им е и основен фаворит на букмейкърите за спечелването на тазгодишния конкурс. Те вече получиха бонус - Линда ще може на живо да свири на цигулката си на финала (едно от многобройните правила на "Евровизия" досега беше, че инструментите, както и беквокали и т. н. са на запис).
Значимостта на №17 идва вероятно от факта, че има вече трима победители, които са излизали на финала под този номер. Това са:
- Лорийн (Швеция) през 2012 г. с вечния хит „Euphoria“.
- Мария Шерифович (Сърбия) през 2007 г. с емблематичната балада „Molitva“.
- Лорди (пак Финландия) през 2006 г. „Hard Rock Hallelujah“.
Продуцентите са отредили сега номера на победителите на Линда и Пете, явно с идеята, че ще са победителите тази вечер.
А №22
Другият "силен" номер е 22. Той "донесе" триумф - малко отново в самосбъдващо се пророчество - на Лена (Германия, 2010) и Нета Барзилай (Израел, 2018). Тази година под №22 ще пее представителят на Италия Сал Да Винчи, който преди това спечели "Сан Ремо" и ще представи доста популярната си шлагерна песен Per sempre sì.
От друга страна на финала довечера австралийката Делта, която вече набира сериозна скорост да пребори финландската двойка, ще излезе под №8 - далеч не най-добрата позиция, ако се вярва на евровизионната нумерология.
Още общи наблюдения
Човешкият мозък помни най-добре това, което е видял последно. Песните, които се изпълняват във втората половина на финала (особено между номерата 17 и 25), остават „пресни“ в съзнанието на публиката точно преди отварянето на линиите за гласуване.
Исторически погледнато, по-голямата част от победителите в "Евровизия" са пели във втората половина на шоуто.
А позиция №2 е известна като „мястото на смъртта“ – нито една песен, излязла под този номер, никога не е печелила конкурса.
Статистически изчисления показват, че дори и да има облагодетелстване за изпълнителите от втората половина на шоуто, то е движение нагоре от около едно място. Миналогодишният победител австриецът JJ пя под №9, например. Така че числата не могат да бъдат извинение или обяснение за успеха. А победата на австриеца показа, че и букмейкърите, които настояваха за друг победител, могат да грешат. И други фактори имат доста по-голямо значение от числата.
