Пестициди над допустимите норми са установени при лабораторен анализ на слънчогледа, пристигнал с десетия кораб от Аржентина, съобщиха от пресцентъра на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), цитирани от БТА.

От там посочват, че при изследването на проба, взета на 8 май т.г., е установено наличие на активните вещества делтаметрин и малатион в количества съответно четири и пет пъти над допустимите норми.

От БАБХ допълват, че с предишните девет кораба в България са доставени общо 363 400 тона аржентински слънчоглед. Според лабораторните анализи в по-голямата част от суровината има остатъци от пестициди, които многократно надвишават максимално разрешените количества. Поради това продуктите, произведени от този слънчоглед, са забранени за употреба в Европейския съюз.

Преди около две седмици вносителят съобщи, че една трета от слънчогледа вече е преработена в сурово олио, което е изнесено за Египет и Индия.

От пресцентъра отбелязват, че БАБХ продължава да упражнява стриктен контрол върху движението на суровината и произведените от нея продукти.

Какво още трябва да знаем?

В търговското споразумение между ЕС и южноамериканския търговски блок Меркосур, включващ Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай, санитарните и фитосанитарните правила са формулирани така, че достъпът на южноамерикански продукти до европейския пазар не може да заобикаля или отслабва стандартите на Съюза. Всички стоки, които влизат в ЕС, трябва да отговарят на европейските изисквания за безопасност на храните, здраве на животните и фитосанитарна защита, включително ограниченията за остатъчни пестициди и контрола върху вредители.

Споразумението изрично потвърждава правото на ЕС да прилага предпазния принцип – това е подход, при който Съюзът може да ограничава или временно да спира вноса, когато има научна несигурност или съмнение за риск за здравето или околната среда, дори преди да има окончателни доказателства.

В основата на санитарните и фитосанитарните разпоредби стоят международните стандарти на Codex Alimentarius, IPPC и OIE, които определят общия език на глобалната търговия. Codex Alimentarius („Кодекс Алиментариус“) представлява съвкупност от международни стандарти за безопасност на храните, изготвени от ФАО и СЗО, които определят допустими нива на замърсители, пестициди и добри практики в хранителната верига.

IPPC – Международната конвенция по растителна защита – задава правилата за предотвратяване на разпространението на вредители по растенията и за фитосанитарните сертификати, които придружават стоките в международната търговия.

OIE – Световната организация за здраве на животните – определя международните норми за контрол на болести по животните, ветеринарни сертификати и хуманно отношение. Признаването на зони, свободни от вредители, се основава именно на тези международни правила, без да се въвежда европейският модел на защитени зони. Текстът подчертава, че санитарните и фитосанитарните мерки не трябва да се използват като прикрити търговски бариери, но оставя на ЕС пълната свобода да поддържа по-високо ниво на защита, когато то е научно обосновано.

На практика това означава, че споразумението улеснява процедурите и обмена на информация, но не променя и не разхлабва европейските фитосанитарни стандарти, които остават задължителни за всички вносители.