"На членовете от този ВСС, на които им предстои да се върнат в системата, не трябва да бъде позволено да го направят просто с един акт за преназначаване. Необходимо е да се преразгледа какви са ги вършили през тези години. Това трябва да бъде действие, което е изискуемо. На тези хора не трябва да им бъде позволено да развращават системата отвътре отново".

Това заяви пред БНР Иван Брегов от Правна програма на Института за пазарна икономика.

Той коментира и дали в парламентарната квота на ВСС трябва да има хора от научните среди и от неправителствения сектор (идея, която се лансира напоследък - б.р.).

"Тази квота трябва да бъде отворена. Законът го позволява за юристи с 15-годишен стаж и високи професионални и нравствени качества" (каквато е единствената конституционна формулировка за членовете на ВСС - б.р.).

Ресурсът на професионалната квота трябва да бъде окуражен, а не потиснат, смята още Брегов.

"Най-голямата гаранция в професионалната квота трябва да бъде, че там няма да има подправяне на вота. Ако се гарантира тайната и сигурността на вота в професионалната общност и тя за пореден път излъчи председатели, т.е. претвори номенклатурата на съдебно ниво в номенклатура на административно ниво, тогава ще се потвърдят всички опасения, че може би това не е начинът. Това ще е фундаментално разтърсване, което ако не намери политическо припознаване, ще мине дълбоко в сърцевината на системата".

Той анализира дали трябва да има ограничаване на действията на ВСС с изтекъл мандат.

"Такъв тип ограничаване на компетентността беше допуснато с това да не могат да избират главен прокурор и представители на върховните съдилища. Тези промени бяха гласувани през януари 2024 година. Това е основателно решение. Не виждам конфликтна точка, а последователно действие, което ще бъде подкрепено от ДБ и ПП".

Необходима е проверка на имущественото състояние и на дейността на тези хора, които ще бъдат номинирани за членове на ВСС, отбеляза още Брегов.

За да се променят нещата в съдебната система, според Брегов е необходимо:

"Лицата от висшите етажи на властта да не се ползват с особената закрила на закона, а да бъдат третирани равно. Да се види какви биха били разходите за правосъдие за всеки български гражданин, защото в момента те са непосилни. Да се подобри средата отвътре, което много лесно може да бъде измерено. Да има професионална оценка за качеството, където адвокатурата може да бъде силно въвлечена. Ако отворите атестационните процедури на съдии, прокурори и следователи и видите дисциплинарните производства за всяка една година, те да са такива, че да вдъхват вяра, че този, който прекалява и преиначава, ще получи санкция". 

Министърът на правосъдието може да бъде много силна фигура, коментира още Иван Брегов пред журналистката Силвия Великова.

"Ако му бъде оставено широко поле на действие и той не бъде притиснат от двете силни фигури в това управление – едната безспорно ще бъде на Радев, другата – на бившия правосъден министър Демерджиев, и познавайки много добре проблемите на системата отвътре, защото това е човек, който е минал отвсякъде в администрирането на съдебната власт, мисля, че може да има и приятни изненади".

Нека да видим какво ще внесат днес като проекти в Закона за съдебната власт, посочи още той.

"Това е първото нещо, което ще каже какви ще са действията".

Господин Пеевски сигурно ще иска да се пришие към всяко удобно мнозинство, прогнозира още Брегов. 

Янкулов: Нови правила за избор на ВСС, промени в Закона за съдебната власт и евентуален мораториум върху назначенията на ръководни постове от ВСС

Същевременно, в интервю пред бТВ бившият служебен правосъден министър Андрей Янкулов заяви, че оттеглянето на Борислав Сарафов от поста изпълняващ функциите главен прокурор след изборите създава притеснително усещане за зависимост на върховете на съдебната власт от политическата конюнктура.

„Дори да не е така, самото впечатление е достатъчно притеснително за състоянието на правосъдната система“, коментира Янкулов.

По думите му съдебната власт е трябвало сама да реши въпроса с легитимността на Сарафов, а не това да изглежда като последица от промяна в политическия пейзаж.

Янкулов коментира и срещата си с новия правосъден министър Николай Найденов. По думите му разговорът между двамата е бил дълъг и му е дал основания за умерен оптимизъм.

„Обнадежден съм от нещата, които разговаряхме, ако действително се работи в тази посока“, каза той.

Сред първите заявени стъпки са промени в правилата за избор на членове на Висшия съдебен съвет, промени в Закона за съдебната власт и евентуален мораториум върху назначенията на ръководни постове от ВСС.

„Ако изборът на ВСС се проведе по досегашните правила, няма как да очакваме различен резултат“, заяви Янкулов.

Бившият министър обясни, че Министерството на правосъдието е било първата институция, която е приела т.нар. архив на Петьо Петров – Пепи Еврото.

Документите са били описани и изпратени към компетентните органи – МВР и прокурора, който разследва главния прокурор по специалния механизъм.

„Министерството на правосъдието не е орган, който разкрива и разследва престъпления“, подчерта Янкулов.

Той добави, че работна група в министерството анализира документите от гледна точка на евентуални дисциплинарни производства срещу магистрати, но заради обема на информацията срокът е бил удължен.

Янкулов заяви и че предложенията му за дисциплинарни производства срещу Борислав Сарафов и Емилия Русинова са подкрепени със сериозни аргументи.

„Ако нещата се гледат така, както трябва, според мен такива производства трябва да бъдат образувани“, каза той.

В същото време подчерта, че крайното решение зависи от Висшия съдебен съвет.

Янкулов отхвърли критиките, че като министър е трябвало да предприеме силови действия, включително запечатване на кабинета на Сарафов.

„Държавно насилие не може да се използва в сива зона и без ясни законови правила“, заяви той.

По думите му министърът на правосъдието е мост между изпълнителната и съдебната власт, а не орган, който може да отстранява магистрати със сила.