Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.
Приятелка ми звъни от Европа и пита: „Как сте там, в Харкив?“
И аз за секунда се бъгвам. Защото каквото и да кажа, вече съм го казвала. Много пъти.
Светът се променя – човечеството измисли капсули с изкуствен интелект за миене на кучета, умни тапи за уши и роботи, които обуват чорапи на хората.
Само в Харкив – завидно постоянство. Стабилност, мамка му.
Сирената вие от сутрин до вечер. Имам чувството, че не обявява тревога, а просто е настроена на таймер – автоматично включване на всеки десет минути.
Преди година познавах хора, които не че отиваха в някое убежище, но поне излизаха в коридора. Днес "такива животни" вече няма.
Никой. Изобщо. Не реагира на тревогата.
Нито възрастни, нито деца, нито животни. Този звук е просто фон, постоянният бял шум на Харкив.
Миналата година [куриерската компания] „Нова поща“ май се опита да затваря по време на сирените. Поиграха си няколко месеца и се отказаха. Предполагам, че на служителите просто им е писнало да тичат към вратите.
Вчера ходих на среща с американски журналисти. Много приятни момчета, седнахме в центъра, пихме кафе. Те все се възхищаваха на смелостта на жителите на нашия град. И как да кажеш на чужденци, че това не е съвсем „смелост“. Между другото, не знам как на английски се превежда изразът „принудително безразличие“.
Ами какво? Във вторник разхождах Хектор, лети руски дрон. Погледнах го – беше далеч. „Е, майната му“, мисля си.
После се чува стрелба от автомат – нашите момчета, красавци, го свалят. И чувам едно тънко и тихо свистене – „туп“. Под носа ми в асфалта се заби куршум. Наведох се, погледнах и продължих нататък. Дори не го снимах. Ето това е безразличие.
Скучно е.
Между другото, абонирах се за една лвовска група в интернет. Там имат змии и котки. Сериозно. Заглавия от типа: „В Лвов изчезна рижаво-сива котка“ или „В Рясне забелязаха змия в парка“. Искам такива новини!
А тук все е някакъв паралелен свят. Някакви примирия обсъждат, режими на тишина. Пак се говори за край на войната. Някъде.
Само при нас в Харкив всичко е стабилно.
Току-що ракета профуча над къщата. Като в детската игра на морска битка – пропусна.
Та, на приятелката си казах, че при нас всичко е добре. Лято е. Хектор е по бански.
***
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.
Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във "Военният дневник на една харкивчанка" украинската журналистка и писателка Анна Гин.
