През 2025 г. отбелязахме 20 години от издаването на глобалния бестселър на Елизабет Костова – „Историкът“, а сега е време да посрещнем още един феноменален роман от авторката в ново издание!

След дълго отсъствие от книжарниците българските читатели вече могат да открият „Крадци на лебеди“ – втората книга на американската писателка, чиито книги са преведени на над 40 езика по света в тиражи от милиони копия. 

Основателката на фондация „Елизабет Костова“, която подпомага развитието на писатели и преводачи в България, отново ни поднася вълнуваща история, изплетена с плътните краски на изкуството, лудостта и голямата любов.

Елизабет Костова. Снимка Лин Харти/"Сиела"

1999 г., Вашингтон. Психиатърът Андрю Марлоу е напълно отдаден на професионалните си ангажименти и страстта си към рисуването. Самотният му, но подреден живот е разтърсен от изключително необичаен пациент. Робърт Оливър – художник, чието име е добре познато в артистичните среди – вади нож и се опитва да се нахвърли върху една от картините в Националната галерия. У себе си той носи две неща – скицник и наръч стари писма. 

Състоянието му разпалва интереса на д-р Марлоу, който тръгва по следите на мистерия, простираща се назад във вековете. Обсесията на Робърт Оливър ни отвежда към Нормандия в късните години на XIX век и една трагедия в сърцето на френския импресионизъм.

Изкуството и любовта играят главни роли в този майсторски написан литературен трилър, в който елегантният стил на авторката за пореден път доказва, че Елизабет Костова е една от най-изкусните писателки на нашето време. 

В духа на романите на Дона Тарт, „Крадци на лебеди“ е изящен, ефирен и задълбочен литературен гид, който ще ви разкрие уникалната красота и автентичната атмосфера на Париж на импресионистите. 

Елизабет Костова ловко изследва романтиката, обсесията и страстта, които изграждат портрета на един художник. Със същия разказвачески талант, превърнал „Историкът“ в световен феномен, тя създава богат и въздействащ свят, който остава в сърцето на читателя дълго след последната страница.

* * *

Из „Крадци на лебеди“ от Елизабет Костова

Снимка "Сиела"

ПРОЛОГ

Извън селото има огнище върху земята, от което топящият се сняг е почернял. До огнището има една кошница, оставена там от месеци и започнала да променя цвета си в пепелявосиво. Наоколо има пейки, на които старите хора се сгушват един до друг, за да си топлят ръцете – твърде студено беше сега дори за такова нещо, твърде близо бе полумракът, твърде нерадостно беше. Това не е Париж. Във въздуха има миризма на пушек и нощно небе, отчаян кехлибар се скрива зад гората, залезът почти е настъпил. Мракът се спуска така бързо, че някой вече е запалил фенер на прозореца на къщата, която е най-близо до изоставения огън. Може да е януари или февруари, а може би е един мрачен март на 1895 година – годината ще бъде отбелязана с неравни черни цифри на фона на сенките в единия ъгъл. Покривите в селото са от каменни плочи, нашарени от топящия се сняг, който се плъзга от тях на купове. Някои от уличките се оградени със зидове, други водят към нивите и разкаляните градини. Вратите на къщите са затворени, а миризмата на готвено се извисява нагоре над комините.

Сред цялата тази пустош само един човек е в движение – жена, облечена в тежки дрехи за пътуване, която върви по тесния път към последната група скупчени къщи. Там някой пали фенер – наведена над пламъка неясна човешка фигура в далечния прозорец. Жената на уличката върви изправена, с достойнство, тя не е облечена в типичната за селото дрипава престилка и дървени обувки. Наметката ѝ и дългата пола се очертават ясно на фона на лилавия сняг. Качулката ѝ е обточена с кожа и скрива всичко с изключение на бялата извивка на бузата ѝ. Подгъвът на дрехата ѝ представлява геометрична ивица в бледосиньо. Тя се отдалечава с някакво вързопче в ръце, нещо плътно увито, сякаш да го предпази от студа. Дърветата са протегнали клоните си сковано към небето, наредени от двете страни на пътя. Някой е оставил червено парче плат върху пейката пред къщата в края на уличката – шал вероятно или малка покривка за маса, едно-единстве но ярко, цветно петно. Жената е закрила вързопчето с ръце, на ръцете си има ръкавици и е с гръб към центъра на селото, отдалечавайки се възможно най-бързо. Ботите ѝ потропват върху заледения тук-там път. Дъхът ѝ се белее бледо в настъпващия мрак. Тя е изправена, затворена в себе си, нащрек, крачи бързо. Дали напуска селото, или се е забързала към някоя от последните къщи?

Дори единственият човек, който я наблюдава, не знае отговора, а и това не го интересува. Той бе работил през по-голямата част от следобеда, беше очертавал щрихите на зидовете край уличките, нанасяйки вкочанените дървета, и бе измервал с поглед пътя, докато изчаква десетте минутки на зимния залез. Жената е неканена гостенка, но той я включва и нея бързо, обръща внимание на подробностите от облеклото ѝ и използва гаснещата светлина на деня, за да очертае с четката силуета на качулката ѝ, начина, по който тя се е привела напред, за да се предпази от студа или да скрие вързопчето си. Прекрасна изненада, независимо от това коя бе тя. Тя е липсващият тон, движението, което му бе нужно, за да запълни тази отсечка от пътя в центъра, прошарена от мръсния сняг. Той отдавна се е прибрал и сега работи откъм вътрешната страна на прозореца си – стар е и крайниците му го болят, ако рисува на открито в студа повече от четвърт час, така че може само да си представи учестеното ѝ дишане, вървежа ѝ по пътя, скриптенето на снега под острите токчета на ботите ѝ. Той застарява, болнав е, но в този миг му се ще тя да се обърне и да погледне право към него. Представя си косата ѝ тъмна и мека, устните ѝ алени, очите ѝ едри и бдителни.

Тя обаче не се обръща и той установява, че това го радва. Нужна му е такава, каквато е, нужна му е да се отдалечава от него в снежния тунел на платното му, нужна му е правата линия на гърба ѝ и тежката ѝ пола с елегантната ивица; нужна му е ръката ѝ, прегърнала увития предмет. Тя е една истинска жена и е забързана, но сега вече е фиксирана завинаги. Сега тя е замръзнала, забързана. Тя е една истинска жена, но сега тя е и една картина.