Репликата на вицепремиера Иво Христов, че партиите, представляващи демократичната общност са с отпаднала необходимост, предизвика сериозно обществено брожение. Мнозина я разтълкуваха като обичайното презрение, което Христов е демонстрирал неведнъж към привържениците на либералната демокрация у нас, чието най-голямо притеснение е България да не попадне отново под руско робство, в каквото беше от 1944 до 1989 г.

Тази реплика обаче би могла да има и едно друго тълкувание. А именно - яд и дори притеснение, че партиите от демократичната общност наистина станаха с отпаднала необходимост по отношение на съставянето на управляващо мнозинство и правителство.

Румен Радев и неговите хора вероятно са прави, че техните недоброжелатели подцениха вълната, която те предизвикаха. По всичко изглежда обаче, че и те самите бяха доста изненадани, че сега имат собствено мнозинство.

Първоначалният план може би е бил да имат около 100 депутати, след което да обвинят някой друг за това защо няма правителство или защо това правителство не работи достатъчно добре. Обичайният заподозрян в такива случаи винаги е един и същ - демократичната общност.

Има едно желязно правило в българската политика - преди за всичко беше виновен Иван Костов, сега за всичко са виновни ПП и ДБ. Накратко казано - за всичко е виновна демократичната общност, дори когато не е на власт, дори когато е извън парламента, както беше в третия мандат на Бойко Борисов, например.

Това беше обичайно оправдание за досегашното олигархично статукво, което бе услужливо ретранслирано от подопечните им медии - най-вече националните телевизии. Румен Радев вече показа, че добре усвоява PR похватите на олигархичното статукво, което уж щеше да демонтира.

Например - за него казусът с Делян Пеевски е идентичен с този на Иво Прокопиев. Същото говореха и ГЕРБ навремето, когато отказваха да предприемат действия по отношение на Пеевски.

Казусите обаче не са едни и същи - преди няколко месеца 150 хил. души на жълтите павета не скандираха срещу Прокопиев, а срещу Пеевски. По-важното обаче е друго - оправданието с ПП и ДБ наистина е с отпаднала необходимост. Или по-точно - с отпаднала възможност да бъде използвано.

Румен Радев и неговите хора имат само един избор - да си поемат цялата отговорност и да изпълнят възможно най-добре това, което искаха онези, които протестираха. В първите им дни знаците не са обнадеждаващи.

Ако продължават така, е много вероятно ПБ да стане с отпаднала необходимост. При това по-бързо от прогнозите на най-големите ù недоброжелатели. 

Румен Радев направи някои много съмнителни назначения в правителството си, а неговите хора само за няколко дни с големите си усти натвориха куп гафове. Един обяви народното събрание за "наше", втори се скара на опозицията защо не подкрепя правителството, трети пък започна да раздава команди на журналистите кога и колко въпроси да му задават.

"Прогресивна България" направо се е сурнала по надолнището на отпадналата необходимост.