Много кофти съвпадение на събитията, приятели. На 8 май Радев се закле като премиер, а на 9 май е парадът в Москва. Е как да идеш навреме? Заради европейските санкции няма директни полети и единственият сигурен начин да стигнеш до Кремъл бързо е през Дубай. Полети София-Дубай чух, че има всеки уикенд. С частен самолет. По всичко личи, че нямаше да му откажат да го качат. Обаче в Дубай се чака едно 10 часа за връзка и той парадът през това време вече щеше да е свършил.

Казаха, че тая година не бил повече от 50 минути. Не съм го гледала, ама приятели са го проследили и им направил впечатление Путин. Доста сбръчкан бил, явно отдавна не се е опъвал с ботокс. Сигурно заради санкциите няма ботокс в Русия вече. И складът за отрови се е опразнил вероятно. Иначе що ще падат така масово от прозорците руските олигарси и апаратчици? Едно време по-незабелижимо "се самоубиваха“ – с чай. Сядат някъде, черпят ги, разменят някоя и друга реплика за времето, децата как са... Цивилизована работа. А сега? Просташката – през прозореца. Приятел вика, че ботокс за Путин може и да има, ама за двойниците му вече не достига. Затова така омачкан бил днешният. Сигурно тая сутрин Биг Брадър, тоест Болшой Братушка, е казал по микрофона в склада с двойници:

- Номер 46, отивай на парада, днес си ти!- А домакинката отговаря:

- Ааа, номер 46 е на химическо чистене, много цапа гащите и нямаше друг начин да го почистя.

- А номер 45?

- Номер 45 е изпран, ама не е изгладен още.

- Нищо, да заминава!

И за 50 минути са опаткали парада. Нямало военна техника тая година, че Путин, или номер 46, кой знае, много се страхувал от украинските дронове. Да не му счупят танковете и ракетните установки. Че пари струват. Затова само хора марширували. Хората в Русия са евтини – и да идат зян, ще пратят нови. Такава е военната стратегия на Матушка Русь още от войните на Наполеон. Хвърляш хиляди мужици с голи гърди срещу щикове, куршуми, ракети и дронове, докато на врага му свършат мунициите. Мунициите свършват, мужиците не. Това е всичко, което трябва да знаете за руската военна мощ, приятели.

Та много тъпо съвпаднаха събитията и нямаше как да уважим Путин и двойниците му на парада, което вероятно ще излезе през носа на хората му в София. Ще трябва сега да го умилостивяват и вЕрно да ни изкарат я от еврозоната, я от НАТО... Просто като знак, че въпреки всичко са му предани до гроб. Ма не до техния гроб, а до нашия, нали знаете? Всичко, което може да се плати с цената на благоденствието, свободата и бъдещето на българския народ, е евтина цена за приятелите на Путин в България.

Мислите, че преувеличавам? Не е така. Само 24 часа след клетвата си, вицепремиерът по човешкото развитие в новия кабинет – каквото и да означава това – обяви, че първият им законопроект ще е за свалянето на цените.

Повтарям още веднъж, защото звучи много сюрреалистично: Вицепремиерът по човешкото развитие ще сваля цените със закон.

„Цени, рравниис, цени, миирррнооо, цени, падни!“

Все едно сме в „1984“, ама е 2026.

Икономистите сред вас да не се смеят. Да, цени не се свалят със закон, ама ако говорим за демокрация, свободен пазар и цени на стоки. При тоя кабинет е ясно, че няма да говорим за демокрация и пазар, а освен това не уточняват цените на кое ще свалят със закони? На свободата? На личното достойнство и на суверенитета? На бъдещето на България? Да, с дузина закони това може да стане. Виждаме опити в САЩ, виждахме го в Унгария, самите ние сме го живели до не толкова отдавна.

- Закон за национализацията на индустриалните и минните предприятия (1947 г.). Държавата отнема частните фабрики, банки, мини, големи предприятия.

- Национализация на банките и застрахователните дружества - частният финансов сектор е премахнат.

- Колективизацията в селото (края на 40-те – 50-те години). ТКЗС иззема нивите на хората.

- Конституцията на НРБ от 1947 г. (Димитровска конституция) и по-късно Конституцията от 1971 г. (Живковска). Те поставят „обществената/социалистическата собственост“ над частната.

Всичко е поставено под държавен контрол с няколко вълни на законопроекти и изменения в конституцията. Държавата тогава беше Живков и БКП. Сега всички се питат кой е реално „държавата“? Радев бил направил партията си оня ден в рамките на двайсетина минути без медии, без шум, без съобщения за обществеността. Събрали се една нощ по тъмно и си разпределили постовете, приели си програмата и си назначили шеф. Тепърва ще научаваме кои са тези хора, които в момента разполагат с цялата власт в държавата, ще ни свалят цените, ще коват „новия човек“ и ще определят човешкото ни развитие... Чакат ни още поне хиляда тъмни нощи, приятели.

Тия дни много хора цитират Марк Твен по най-различни поводи – такива има, за съжаление, безброй – и най-вече репликата му: „Историята никога не се повтаря, но се римува.“ Например, когато някой повтаря езика на авторитарните режими от миналото... Мислите, че се заяждам с вицепремиера по човешкото развитие Иво Христов, ли? Не, не, не... Да го оставим него. Да хванем произволен депутат от новата партия. Първата, която не се стърпя и даде интервю, е бившата колежка Нихал Йозерган. В обилно интервю за „Стандарт“ тя говори надълго и нашироко за хубавите неща, които ще направят, когато победят корупцията. Например, ще ни купят колело.

А като бивш журналист тя посочва и реалните проблеми на медиите. Правилно говори – имаме нужда от медийна свобода. За да не се обърка някой обаче, ще цитирам края на това знаково интервю. Изложението си госпожа Йозерган завършва с един истински пример за свободна и независима журналистика и как би трябвало да изглежда тя. Цитирам:

"Вярвам, че Румен Радев е от този тип държавници, с чувство за мисия, които имат смелостта да гледат десетилетия напред, а не до следващите избори."

Красиво, нали? Чак се размечтах. Вече виждам този цитат, гравиран върху мраморни плочи в училищата, заводите и клубовете на ОФ. А до плочата - друга плоча с оня цитат на големия държавник, дето каза, че „Съветският съюз е за нас като слънцето и въздуха, които ни са нужни за живот.“... Пардон, тоя е старият. Новият беше, дето „Крим е руски, но това е реалността в момента.“ А още по-добре: „Трябва да развием прагматични отношения с Русия, основани на взаимно уважение и равенство. Защото ние никога няма да забравим историята си, а тя е, че Русия освободи България.“ Дето се вика – без нея ни въздух, ни слънце, ама казано с други думи.

Та какво беше казал Марк Твен?

Но последното, което искам на този хубав деветомайски празник, е да ви развалям настроението, приятели. Затова ще завърша оптимистично. Може и да ни чакат още хиляда тъмни нощи. Но вече имахме и първия си светъл ден. В който Румен и новата му партия в парламента опаткаха за половин час проблема с Пеевски и олигархията, заради които уж бяха избрани. Отказаха да направят парламентарна комисия за разследване на имуществото му. Нямало нужда от говорилня, казаха прогресивните депутати, това било работа на органите. Там разследвали имуществото на Пеевски. Колегите от „Сега“ веднага се обадиха на органите, тоест в прокуратурата, за да питат докъде са я докарали с разследването и там ги уведомиха, че то е прекратено. Готово! Работата е свършена, а в списъка със задачи на ПБ срещу „Да разследваме Пеевски“  има вече отметната чавка. Checked! Казаха ли, че ще го дадат на прокурора? Казаха. Бил ли е там? Бил е. Какво повече искате? А, да се реформира прокуратурата, щото сега се смята, че е на Пеевски? Чакайте малко, пък вие. Другия път слушайте по-внимателно. Цитирам какво каза Радев:

"Ние се ангажирахме с програмата ни за разграждане на олигархичния модел, това означава едно енергично и решително правителство, което да е двигател на борбата с корупцията, но не и неин завършек!“

Прочетохте ли? Нещо неясно? „Олигархичният модел“ е новата „борба с капитализма и империализма“.

А борбата с корупцията става новото „светло бъдеще“, до което трябва да стиснем зъби и да избутаме живота на тъмно. Но един ден, ах, един ден...

„Правосъдната реформа не се изчерпва със смяната на главния прокурор. Необходимо е по-бързо и по-справедливо правораздаване“, каза още Радев вчера.

Бързи ли са? Бързи са. Правораздадоха, спестиха парламентарна комисия на Пеевски, прокуратурата се изказа – пито, платено. Те пият, вие плащате, ако не сте разбрали още. А ако още не вярвате, има време. Поне хиляда тъмни нощи.