Хладнокръвни убийства, трафик на хора и оръжия, повсеместна корупция и мрачни конспирации преплита разтърсващият роман „Кланът“ от испанската литературна сензация Кармен Мола. Дългоочакваният финал на нашумялата по цял свят криминална поредица за инспектор Елена Бланко излезе на български със знака на издателство „Кръг“. Преводът и този път е на Анелия Петрунова, а оригиналната корица отново е адаптирана от Наталия Чайкина. Също както в предишните четири книги – „Кървавата годеница“, „Пурпурната мрежа“, „Годината на свинята“ и „Мълчанието на майките“, историята е брутална, завладяваща и изпълнена с обрати. Този път обаче стъпва върху реални събития, като рисува с кървава правдивост системата, в която живеем.

В „Кланът“ инспектор Елена Бланко и екипът ѝ се изправят срещу най-големия си враг – мощна и безмилостна престъпна организация, чиито пипала достигат до най-високите етажи на властта в Испания. Светът на Анхел Сарате рухва, когато баща му, полицаят Еухенио, загива при изпълнение на служебния си дълг. Години по-късно Анхел, вече зрял мъж и колега на Елена, има само една цел – да открие и накаже виновника. Това обаче няма да е лесно, защото мистериозният убиец стои начело на Клана. Преследван от безпощадни наемници, младият Сарате предприема дълго и опасно пътуване, в края на което ще научи истината. Но дали ще може да я понесе? Минало и настояще се преплитат, а кървавите следи водят в най-неочаквани посоки…

„Кланът“ е допълнение към официалната тетралогия, революционизирала криминалния жанр, пленила милиони читатели по света и превърнала се в съвременна мистификация.

Снимка "Кръг"

Едва през 2021 г., след излизането на първите три романа, стана ясно кой се крие зад псевдонима Кармен Мола, провъзгласена за „испанската Елена Феранте“ и наредила се сред най-популярните днешни автори. Оказа се, че хитовите трилъри са написани не от пожелала анонимност университетска преподавателка и майка от Мадрид, както гласеше официалната информация дотогава, а от трима телевизионни сценаристи: Хорхе Диас, Агустин Мартинес и Антонио Мерсеро. Изненадващото разкритие беше направено покрай удостояването им с престижната литературна награда „Планета“ в размер на 1 милион евро за друг техен роман.

На български книгите от поредицата за инспектор Елена Бланко започнаха да излизат със знака на „Кръг“ през 2022 г. и се радват на огромен читателски интерес. Междувременно първата от тях – „Кървавата годеница“, вдъхнови испански телевизионен сериал, който беше посрещнат ласкаво от страна на критиците и зрителите.

В интервю за водещия испански всекидневник 20minutos, на въпрос дали актуалните световни събития са най-мрачното вдъхновение за писателското трио, Хорхе Диас отговаря така:

„Открай време се знае, че криминалните романи са остра критика към обществото. „Кланът“ съдържа по-реалистично насилие, не холивудското, което е спектакъл. Тук ние не си измисляме – описваме неща, които наистина се случват. За феновете на поредицата и на Елена Бланко създадохме завършек, който се опира на най-важното за нас – да продължим да показваме насилието и да потърсим не видимия убиец, който може да бъде арестуван и вкаран в затвора, а този, който стои над всичко: клана, системата. А какво подхранва той? Актуалните събития, всички злини, с които се сблъскваме в настоящата епоха“.

* * *

Из "Кланът" от  Кармен Мола

Снимка "Кръг"

Не стигна навреме. Единственото, което е останало от Сарате в този апартамент, са дрехите му, кърваво петно, може би от неговата кръв, и съобщението, скрито в пàрата на огледалото.

– Няма да те оставя да умреш, Анхел – прошепва Елена, а думите ù са погълнати от декемврийската нощ, която е завладяла пустия терен около жилищния комплекс. Оскъдните точки светлина на уличните лампи осветяват изоставени места, пътища, които не водят доникъде.

Сърцето ù изпомпва бясно кръв, като тръбопровод, който всеки момент ще се спука. Вълните възпаляват слепоочията ù със сигурността на фаталността; тя е самоубийца, която вече е скочила и само чака сблъсъка със земята. Обляга се на парапета на терасата, защото ù се вие свят. Върху огледалото в банята не е останала и следа от думата, която Сарате е написал в пàрата – „Кланът“ – нощният студ я е изтрил. Какво представлява Кланът? Гласът на Мануела в другия край на телефона се е настанил в мислите ù, коварен, и колкото повече си спомня разговора, толкова повече ù звучи като смях.

– Чаках да пристигнеш – ù каза.

– Къде е Сарате?

– Добре е. И ще продължи да бъде добре, ако направиш каквото ти кажа.

Дори не се опита да скрие самоличността си, толкова защитена ли се чувстваше?

– Откъде знаеш, че съм тук, Мануела?

– Знам много неща, но това не е важно сега. Важното е, че и двете искаме Анхел да излезе жив от това, нали?

– Ти ли го отвлече?

– Не, аз не знам къде е Сарате, но знам какво искат. Всъщност не е толкова трудно. Само трябва да поговориш с Рентеро, за да подадеш оставката си и да закриеш Отдела за анализ на случаи. Когато той престане да съществува, ще говорим пак.

Ехото на края на сигнала се удължава в паметта ù като граченето на сврака. „Няма да те оставя да умреш, Анхел“, прошепна само преди няколко секунди. „Как ще го направиш, Елена“ – подиграва се някакъв вътрешен глас. Връща се в апартамента с оскъдните мебели с ниско качество, безпорядъка от сбиване.

Би могла да повика колегите си от ОАС и да поиска местопрестъплението да бъде изследвано от криминалистите: пръстови отпечатъци, ДНК. Ако го направи, Сарате ще умре.

Би могла да се заеме да разпитва съседите – ако има съседи, защото комплексът „Мар Тирено“ ù се стори обезлюден – или хората от града: може би някой се е засякъл с Анхел, това би могло да ù даде някаква информация какво е правел в Сан Хуан де лос Терерос, какво е търсел тук. Ако го направи, Сарате ще умре.

Списъкът с вариантите се простира почти безкрайно, но завършекът винаги е един и същ: краят на Анхел. Колко болка може да понесе едно човешко същество? Елена знае, че по чудо оцеля след смъртта на сина си Лукас. Изгради наново живота си, опита да убеди себе си, че има мотиви да продължи да се бори, но тази нова Елена е крехка като рисунка в пясъка: вятърът, някоя вълна могат да я изтрият. Трябваше да се изправи пред тази възможност – смъртта на Анхел, за да осъзнае колко се нуждае от него. Само той може да поддържа разклатената конструкция, върху която е стъпила.

Няма никакъв смисъл да продължава да стои там. Ако има нещо, в което е сигурна, то е, че няма да бъде в състояние да открие Сарате. Връща се в колата си, в ладата, която пази, сякаш е котва, която я свързва с едно много далечно минало, с едно време, в което мислеше, че би могла да бъде щастлива. Изведнъж ù се струва нелепо да продължава да бъде привързана към тази некачествена, неудобна кола, остаряла по-скоро физически, отколкото морално. Кара посред нощ, има звезди, всичко изглежда по-красиво, отколкото на слънчевата светлина, защото нощта скрива вулгарните контури на реалността. Как позволи Мануела да стане редова служителка на ОАС? Макар да усещаше, че между нея и Сарате се е случило нещо, не поиска да го изрече в негово присъствие не толкова от страх от спора, колкото заради притеснението, че когато го извади от мислите си, то ще стане истина и това ще ги раздели завинаги.

„Държахме се като двама кретени, не мислиш ли? Губихме си времето с глупости и… сега не знам дали не е прекалено късно“, ù каза Сарате, преди да ù изпрати местоположението си. Защо не ù разказа нищо за Клана? Елена предполага, че трябва да има някаква връзка със смъртта на баща му, именно с тази ярост се захранва от месеци: яростта, която доведе до сблъсъка му със съдия Белтран и със самия Рентеро. Дали тя го е приближила и до Мануела? Ненавижда мишето личице на асистентката на Буендия, навика ù непрекъснато да намества очилата на носа си, къдриците ù на наивно момиченце.

Минава полунощ, когато набира номера на съдебния лекар на ОАС.

– Елена? Вече си бях легнал…

Не го моли за извинение, само му задава въпроса, който от известно време премисля.

– Как влезе Мануела в ОАС, Буендия? Откъде се появи?

– Случило ли се е нещо?

– Не, от няколко дни си задавам този въпрос и току-що се сетих.

– Имаше хубава автобиография и добра препоръка.

– От кого?

– От Рентеро…

Елена замълчава за няколко секунди. Опитва да си спомни дали е виждала някога Мануела и Рентеро заедно, дали са се познавали, но не успява. Какъв интерес би могъл да има Рентеро? Замесен ли е във всичко? „Преживях го лично, Елена, знам за какво говоря – ù каза, когато изникна темата за смъртта на Еухенио Сарате. – Виждал съм как някои полицаи под прикритие загиват, защото не излизат навреме.“ Абсурдно е: на Рентеро би му било по-лесно, отколкото на всеки друг, да закрие ОАС. Ако той стоеше зад Мануела, защо ще възлага тази задача на нея?

– Къде е сега Мануела?

– Взе си няколко дни отпуск. Станало ли е нещо?

– Не, нищо, Буендия… Утре ще говорим.

Пътят се простира тъмен до хоризонта. Светлоотразителите на мантинелата го очертават. Има малко движение, само няколко камиона. Поискаха нещо невъзможно от нея: коя е тя, за да разформирова ОАС? Това не зависи от нея. Без да го осъзнае, е приела, че единствената ù възможност е да отстъпи пред изнудването на Мануела. Но дали това е истинско изнудване, или само си играят с нея, като котка с ранено птиче? Защо поискаха от нея нещо, което отлично знаят, че не може да изпълни?

Когато пристига в Мадрид, на паркинга, където държи колата си, осъзнава умората си. Шофирала е почти непрекъснато в продължение на десет часа, от Мадрид до Алмерия и обратно. Само иска да се прибере вкъщи и да изчезне. Да спре да мисли за миг, защото отдавна не го прави обективно; затънала е в спирала от прогнили идеи, инфектирани от увереността, че Сарате всъщност вече е мъртъв, а Мануела – или който стои зад този Клан – само се забавлява с нея. Това е акт на садизъм, от който не може да избяга.

Влиза в апартамента си и забелязва, че някой е минал оттам: балконът е отворен, невъзможно е тя да го е оставила така посред зима. Долу са къщичките на коледния базар, празни по това време. Изведнъж се чувства освободена: възможно е този човек все още да е вътре и следващото, което ще усети, да бъде изстрел в главата. Въпреки това не така се развиват събитията. Телевизорът в хола се включва и снимка на Елена в кабинета ù в ОАС заема целия екран. Отпреди няколко години е, още преди случая с циганската годеница, тогава косата ù беше много по-къса, както изглежда на тази снимка. Направена е от камера от охранителната система. Елена прави няколко крачки към телевизора, иска да разгледа внимателно детайлите на снимката, в случай че в тях успее да открие причината изведнъж да се озове на екрана. Снимката обаче отстъпва място на друга, на която тя е в стаята за разпити. Няма време да си спомни откога е, защото се задържа само една секунда, а после следват десетки, всяка за по-малко от секунда. Въртележка, която, с нея в центъра, илюстрира годините на живот на ОАС, с Буендия и Мариахо, но и с Ордуньо, Ческа и Рейес, на много от снимките е Сарате, дори вижда няколко от заседателната зала с Мануела.

Елена търси дистанционното за телевизора, опитва да спре този водопад от снимки, които вече са стотици, но копчетата не работят. Между снимките започват да се появяват доклади от случаи, няма време да ги прочете, докато лавината не се спира на една последна снимка. Единствената извън офиса на ОАС. Сарате е проснат на асфалта, кръвта, която шурти от раната на корема му, образува локва на земята. Гол е. Очите му са притворени, но Елена не успява да различи дали е жив, или мъртъв.

След това телевизорът се изключва. Елена търси истерично копчетата зад екрана, включва го, но той показва само кадри от реклама, в която някой възпява достойнствата на еър фрайър. Елена сменя канала отчаяна, въпреки че знае, че няма да може да намери отново онази поредица от снимки. Нито снимката на Сарате. Безсилна, удря с юмрук екрана, който се напуква. В светодиода се получават нишки, които изопачават цвета на образа. Обезсърчението е несравнимо: Елена хвърля всичко, което е върху масата, обезумяла е; има нужда не просто да чупи, а да се нарани. Не знае от какво е получила рана по кокалчетата на ръката. Почиства кръвта под крана в кухнята. На плота има бутилка грапа „Нонино“. Отваря я и полива с нея раната за дезинфекция, след което отпива.

Не знае колко време е минало, само забелязва, че започва да се съмва, когато изпразва бутилката. Умът ù е замъглен. Поне алкохолът попречи на всяка мисъл да я ранява като бръснарско ножче в мозъка: помисли си за хакването, което вътрешната мрежа на ОАС претърпя, сигурно така са се сдобили с всички тези снимки. Убеди се, че Сарате е още жив, представи си го на земята – кървящ, гол, молещ за помощ, а мисли също, че разбра посланието: какво искаха да ù кажат с тази последователност от снимки и доклади на ОАС.