Бунтовниците в Судан от т.нар. Сили за бърза подкрепа (СБП) използват изнасилването като оръжие. Това съобщават в доклад от "Лекари без граници" (MSF). Експертите са документирали 3396 случаи през 2024 и 2025 г., в които момичета и жени са потърсили подкрепа след упражнено върху тях сексуално насилие по време на продължаващата вече три години гражданската война. Престъпления са определени от организацията като "модел на умишлени тактики, предназначени да унижат и тероризират".

Показанията на оцелелите, събрани в медицински центрове в регионите на Северен и Южен Дарфур, показват "повсеместно сексуално насилие, свързано с конфликта". Жертвите са разказали за мъчителни, понякога смъртоносни, нападения от представители на паравоенната фракция - включително и за групови изнасилвания.

"Оцелелите често и ясно идентифицираха извършителите като бойци на СБП", посочват от MSF.

 "Трябва да забравим какво видяхме", обяснява 26-годишна жена от бежанския лагер Тавила пред организацията. "Нуждаем се от психосоциална подкрепа".

Жертвите вероятно са значително повече от документираните. 

"Това число не е представително за общото население", разказва пред "Вашингтон пост" Глория Ендрео, акушерка на MSF в Северен Дарфур. "Това са само малцината от онези, които успяха да стигнат до наши заведения въпреки ограниченията, с които се сблъскват".

Войната, описана от Световната здравна организация като най-тежката хуманитарна криза в света, доведе до смъртта на над 150 000 и разселването на над 12 милиона души. Една от рядко коментираните последици на войната на САЩ и Израел срещу Иран е утежняването на глобалната система за подкрепа на жителите на Судан. САЩ, ОАЕ, Египет и Саудитска Арабия се опитваха да посредничат за мир в африканската държава, но сега са фокусирали вниманието си върху конфликта в Близкия изток.

От жертвите на сексуално насилие, документирани от MSF, 97% са жени или момичета. 20% в Южен Дарфур са били на възраст под 18 години; 41 души са били под 5 години.

Бойци на СБП са атакували лагери за вътрешно разселени лица в Северен Дарфур и след това са извършили сексуално насилие над избягалите, съобщи MSF. 90% от избягалите от лагерите Ел Фашир, Замзам и Абу Шук заради относителната безопасност на Тавила съобщават, че са станали жертви на сексуално насилие. Тавила, където работи Ендрео, се е разраснала с пристигането на повече от 500 000 разселени лица.

Някои жени, които акушерката е срещнала в нейния център, са дошли "не защото са търсили грижи за това, че са били изнасилени", а защото в резултат на акта са забременели. Най-младата жертва на изнасилване, с която се е срещнала, е била на 13 години, но подчертава, че "други жени свидетелстват, че е имало момичета, които са били много по-млади".

Когато Ел Фашир, столицата на Дарфур и бастион на Суданските въоръжени сили, падна под контрола на СБП през октомври, паравоенните формирования изклаха около 6000 души, съобщи Службата на Върховния комисар на ООН за правата на човека. Оцелели и свидетели разказват за екзекуции, побоища и изнасилвания. Разследващи от ООН заявиха през февруари, че действията на СБП носят "признаците на геноцид".

Силите за бърза подкрепа (СБП), доминирани от арабски племена от Дарфур, произлизат от "Джанджауид" - милиции, финансирани от президента Омар Хасан ал-Башир през 2003 г., за да потушат въстанието на неарабски групи в Западен Дарфур. Неарабските групи се борят за прекратяване на това, което те наричат ​​десетилетия политическа и икономическа дискриминация. "Джанджауид" бяха преобразувани в СБП през 2013 г. и включени в Суданските въоръжени сили през 2017 г. Башир, който е обвинен от Международния наказателен съд във военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид, бе свален от военните през 2019 г. и СБП в крайна сметка се отделиха от правителството. Жестоките сблъсъци между СБП и Суданските въоръжени сили избухнаха през 2023 г. и се разпространиха от столицата Хартум до Дарфур и други региони.

Въпреки че официално отричат да имат общо с гражданската война и да изразяват готовност да окажат хуманитарна подкрепа на бедстващите жители на региона, в някои доклади на правозащитни организации се изтъква ролята на Обединените арабски емирства във финансирането на военните операции на СБП - най-вече чрез достаквите на огромно количество оръжие. Част от връзките датират от гражданската война в Йемен, където бойци на СБП участваха в коалицията, подкрепяна от ОАЕ. Паралелно с това значителна част от суданското злато достига международните пазари чрез търговски центрове в Дубай, което създава икономически връзки между суданските производители и бизнеса в емирствата (Судан е най-големият износител на злато за ОАЕ, значителна част от златните мини са под контрола на СБП). По-широкият интерес на ОАЕ към Судан е свързан и с инвестиции в инфраструктура, земеделие и пристанища по Червено море. Това позволява на Абу Даби да запази влияние върху бъдещото развитие на държавата и върху стратегическите търговски маршрути в региона. Емирствата възприемат СБП и като естествен съюзник срещу "Мюсюлманските братя" в по-широкото пространство.

Разказите, документирани от "Лекари без граници", разкриват неописуемия ужас, в който хиляди судански жени са принудени да оцеляват всеки ден. Пред правозащитната организация 20-годишна жена от Южен Дарфур споделя своята трагедия - тя е била изнасилвана два пъти, а сестра ѝ е заченала в резултат на посегателство:

"Изпитвам дълбока болка. Това се случва на момичета всеки ден в нашия район".