• Достатъчно бързо ли се актуализират списъците на наркотичните вещества?
  • Има ли работещ механизъм за ранно разпознаване и оценка на нови синтетични вещества?
  • Съответства ли правната класификация на реалната степен на риск?
  • Допустимо ли е наказателноправната реакция да зависи от забавено и разпокъсано нормативно догонване? 
  • Подготвена ли е държавата за заплахата от фентанил, синтетични опиоиди, GHB и другите нови вещества, които се разпространяват по-бързо от закона? 

Това са въпроси от позиция на Софийската районна прокураура, разпространена тази сутрин до медиите.

Повод очевидно е проблемът, който излезе само преди дни на показ, с групата около д-р Станимир Хасървжиев, обвинена буквално в оргии: че е дрогирала и експлоатирала сексуално лица от същия пол, включително непълнолетни, като е използвала за целта гама-хидроксибутират (GHB). Известен и като "наркотикът на изнасилвача", у нас GHB е в Списък 3 на веществата, т.е. дефинира се като "невисоко рисков".

След първото дело за държане на гама-хидроксибутират (GHB), внесено в съда от Софийската районна прокуратура, се забелязва тревожна тенденция във връзка с навлизането на нови синтетични вещества и липса на актуално законодателство, което да се прилага спрямо тях, обръщат внимание прокурорите.

"Случаят, станал медийно известен, при който е използван наркотикът GHB не следва да бъде възприеман като единичен или изолиран. Той е ясен сигнал за много по-голям и задълбочаващ се проблем - навлизането на ново поколение синтетични вещества, спрямо които държавната и правната реакция все по-често се оказват закъснели.

... Все по-сериозна заплаха представляват фентанилът, GHB и неговите прекурсори, новите синтетични опиоиди и други вещества, които са по-мощни, по-трудни за разпознаване, по-лесни за прикриване и в редица случаи с много по-тежки последици за здравето и живота. Това изисква не само наказателноправна реакция по конкретни случаи, но и реална промяна в начина, по който държавата оценява, класифицира и поставя под контрол новите синтетични вещества."

Обвинителите настояват за правна рамка, която да е достатъчно бърза, ясна и адекватна спрямо новите рискове, а нормативната уредба изостава с оценката, класификацията или определянето на стойността на веществата за нуждите на производства в съда. "Това показва дефицит в способността на държавата да реагира своевременно."

"Особено тревожен е фактът, че при новите синтетични вещества държавната реакция често се развива на части - в един акт се урежда включването на веществото в съответен списък, в друг се определя стойността му за нуждите на процеса, а междувременно правоприлагащите органи и съдебната практика вече се сблъскват с конкретни случаи. Тази разкъсана и тромава нормативна архитектура създава риск наказателноправната защита на обществото да изостане от реалната обществена опасност.

Според Софийската районна прокуратура, срещу новото поколение синтетични вещества е необходима модерна правна рамка, навременна оценка на риска и ефективна координация между всички компетентни институции. Трябва прокуратурата, МВР, Министерството на правосъдието, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Агенция „Митници“, компетентните експертни съвети и НС да действат координирано и с общ подход.

"В Софийска районна прокуратура виждаме ясно, че срещу новата вълна синтетични вещества не може да се действа фрагментарно...

Проблемът вече не е само какво ново вещество се появява на пазара. Проблемът е дали правната рамка успява да го настигне навреме. Точно затова Софийска районна прокуратура призовава за спешна и адекватна реакция на всички компетентни органи."

Пълният текст на прокурорската позиция може да бъде прочетен тук.

Всъщност след разкриването на групата около Хасърджиев, това е втора активна реакция на прокуратурата по темата. Само преди дни от Асоциацията на прокурорите в България излязоха с обширен анализ "Правен режим на GHB – проблемът с класификацията на наркотичните вещества".

"Гама-хидроксибутират, „Джи“, „GHB“, „течно екстази“ са различни наименования на едно и също вещество – наркотик, включен в Списък II на Конвенцията за психотропните вещества от 1971. В САЩ е определен за наркотик с много висок потенциал за злоупотреба, който не може да служи за легитимна медицинска цел, поради което е включен в техния Списък I.

В България е взето решение да бъде поставен в Списък III, заедно със своя прекурсор GBL", пише там.

Цялото становище на АПБ може да бъде видяно на този линк.