Двуседмичното примирие между САЩ, Израел и Иран, обявено късно във вторник, се оказва резултат от драматични часове задкулисна дипломация, в които – според разследване на американския сайт „Аксиос“ – ключовата роля е изиграл новият върховен лидер на Иран Моджтаба Хаменей. Именно той е дал „зелена светлина“ на иранските преговарящи да приемат сделката, при това за първи път от началото на войната.

Според „Аксиос“ решението е дошло в момент, когато ултиматумът на президента Доналд Тръмп е висял над Техеран като непосредствена заплаха. Докато Тръмп публично предупреждаваше, че „цяла цивилизация може да умре тази нощ“, американските военни в Близкия изток са се готвели за масирани удари по иранска инфраструктура. В същото време съюзниците в региона са очаквали ответни атаки „в безпрецедентен мащаб“, а цивилни в Иран са напускали домовете си, опасявайки се от предстоящи бомбардировки.

В този контекст, пише „Аксиос“, пакистанските посредници са получили одобрение от Вашингтон за обновено предложение за примирие. Но последната дума е била на Хаменей – който, заради опасения от израелски атентат, е комуникирал почти изцяло чрез куриери, пренасящи бележки. Двама източници, цитирани от медията, определят неговото съгласие като „пробива“, без който сделката би била невъзможна.

Разследването описва и хаотичния дипломатически маратон в последните 48 часа: американският пратеник Стив Уиткоф нарича иранското контрапредложение „катастрофа“, докато Пакистан, Турция и Египет се опитват да изгладят различията. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс води разговори от Унгария, а израелският премиер Бенямин Нетаняху е в постоянна връзка с Белия дом, притеснен, че процесът излиза извън контрола на Израел.

Когато пакистанският премиер публикува условията на примирието, Тръмп е бил подложен на натиск от ястреби в собственото си обкръжение да го отхвърли. Но минути преди да обяви решението си, той разговаря с Нетаняху и с пакистанския фелдмаршал Асим Мунир – и приема сделката. Петнадесет минути по-късно американските сили получават заповед да се оттеглят от подготовката за удари.

Предстои нов кръг преговори в Пакистан, които – според „Аксиос“ – може да се окажат най-важната дипломатическа мисия в кариерата на Ванс. Но пропастта между позициите на Вашингтон и Техеран остава дълбока, а рискът войната да се възобнови – напълно реален.