Ситуацията с противогрипните ваксини в България често е парадоксална: докато здравните власти призовават за имунизация, родителите често се сблъскват с логистичен хаос.
Примери за трудностите, през които преминават семействата у нас:
1. „Ваксинационният прозорец“ и недостигът в аптеките
Най-честият проблем е свързан с тайминга. Ваксините обикновено пристигат на траншове през септември и октомври. Семейства, които решават да ваксинират децата си в края на октомври или ноември (когато често е първата сериозна вълна на интерес), редовно откриват, че количествата в аптечната мрежа са изчерпани. „Всичко е разпродадено, не чакаме нов внос“.
2. Проблемът с назалната ваксина
През последните години в България стана популярна назалната ваксина, която е по-щадяща за децата и се прилага чрез впръскване от родител. През 2023/2024 г. много родители съобщаваха, че са обиколили десетки аптеки в търсене на назален спрей, тъй като внесените количества са били разграбени буквално за дни.
3. Липса на достъп чрез личните лекари
Националната програма за подобряване на ваксинопрофилактиката осигурява безплатни ваксини, но само за хора на възраст над 65 години. Родителите на деца не попадат в тази програма. Те трябва да купят ваксината сами от аптека, да я съхраняват в хладилна чанта и да я занесат при педиатъра. Ако по пътя от аптеката до кабинета „студената верига“ се прекъсне, ваксината става негодна. Редица семейства се отказват именно заради тази сложна логистика.
4. Регионален дисбаланс
В по-малките градове аптеките често дори не зареждат противогрипни ваксини за свободна продажба, ако нямат предварителна заявка, а в големите складове наличностите вече са „резервирани“ за големите вериги в София и Пловдив.
Тези и други проблеми ще изчезнат с предложената от МЗ Национална програма за ваксинопрофилактика на сезонния грип при деца, 2026-2030 г., която в момента е публикувана за обсъждане до 17 април. МЗ предлага програма за ваксинопрофилактика на сезонния грип при деца от 6 месеца до 7 години.
Предложението е да се осигурят ваксини срещу сезонен грип и тяхното поставяне на децата до 7-годишна възраст с публични средства, като се запази препоръчителния и доброволен характер на имунизацията (при заявено желание на родител/настойник).
Ваксинираните лица в България срещу сезонен грип постоянно се увеличават през последните 5 години, но общият им брой остава изключително нисък. Към 2024 г. те са близо 309 хил. души или 4,8% от населението на страната. Националната програма за ваксинопрофилактика при възрастните хора е постигнала три пъти по-високо покритие в сравнение със средното за страната.
Хоспитализация заради доказан грип при децата е относително рядка, но хоспитализация с пневмония е много често срещана диагноза. Пневмонията е едно от най-честите усложнение след грип. При възрастовата група 1-3 и 4-6 г. пневмонията е диагноза номер едно за хоспитализации. При възраст 0-1 г. тя е в топ 10 на диагнозите. През годините данните са сходни и показват, че около 5000 деца на възраст 0-1 години, около 11 хил. деца на възраст 1-3 г. и около 6 хил. на възраст 4-6 г. се хоспитализират с пневмония годишно, или общо около 22 хил. деца под 7 години преминават през болница всяка година с диагноза пневмония.
Оценката на ИПИ на ползите от въвеждане на програма и за децата между 0 и 6 г. вкл. показва, че общият разход на държавата и домакинствата за всяка грипна вълна, който може да се спести, е около 145,4 млн. евро – 101,6 млн. евро за пациенти извън болниците и още 43,8 млн. евро – за пациенти, на които се налага хоспитализация. По-голямата част от разходите (над 84%) са свързани с разходи на Националния осигурителен институт за обезщетения на родител за гледане на болно дете.
Разходите от въвеждане на такава програма варират между 1,4 и 14,3 млн. евро годишно. Сравнението между разходите и ползите показва, че ваксинирането на деца под 7-годишна възраст е икономически ефективно и ще донесе значителни спестявания на здравната и социалната система в частност и на икономиката като цяло.
