Провали се инициативата на Алианса за права и свободи (АПС) за сезиране на Конституционния съд (КС) срещу орязването на секциите за гласуване в чужбина. В края на февруари парламентът отхвърли ветото на президента Илияна Йотова срещу промените в Изборния кодекс. Така окончателно изборните секции в страните извън Европейския съюз бяха ограничени до 20 (извън дипломатическите представителства). Това стана с гласовете на ГЕРБ, ИТН, „Възраждане“, част от БСП и ДПС-Ново начало.

Парламентарни сметки
След гласуването ръководството на АПС в Народното събрание обяви, че ще сезира КС с аргумента, че орязването на секциите противоречи на основния закон. Алиансът на Доган обаче има едва 14 депутати. За сезиране на КС са нужни поне 48 подписа на народни представители.
Логично беше в инициативата да се включат „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), МЕЧ, „Величие“ и останалите противници на промяната в Изборния кодекс. Това обаче не се е случило.
По непотвърдена информация на Клуб Z от АПС са очаквали да получат подкрепа преди всичко от ПП-ДБ, но оттам отказали, като извели аргумент, че е по-добре Илияна Йотова да сезира КС за „по-голяма тежест“. Така инициативата пропаднала.

Делчева и Йотова също са пас засега
Заявка да сезира Конституционния съд имаше и от омбудсмана Велислава Делчева, но към момента и тя не го е направила. Илияна Йотова също не предприема действия на този етап.
Вероятно партиите и институциите избягват темата заради предизборната ситуация. Възможно е да има развитие след вота на 19 април. В следващия парламент се очаква да има мнозинство за отмяна на ограниченията за избирателите извън ЕС.
„Прогресивна България“ на Румен Радев, която е водеща според социологическите проучвания, също е против орязването на секциите в чужбина.

Още по темата
- Партията на Меглена Кунева върви към закриване
- Андрей Гюров: МВР има информация за огромна сума фалшиво евро, която да бъде използвана за изборите
- „Политико“: Радев може да е следващият непредвидим фактор на ЕС
- Николай Денков: България има нужда от компетентно икономическо управление в кризата, която идва