Мит е, че в Германия се взимат твърде щедри пенсии. За момента (към 2025/2026 г.) размерът на държавната пенсия в Германия възлиза на около 48% от средния брутен доход. Важно е да се уточни, че това не е процент от последната лична заплата, а се отнася до средния доход в Германия. Онзи, който през целия си трудов живот (в продължение на 45 години) е получавал заплати на нивото на средния доход в страната, получава в крайна сметка 48% от този среден доход като пенсия, пояснява Германската пенсионна осигурителна служба, цитирана в материал на ДВ. При това пенсията е брутна - т.е. от нея се удържат вноски за здравно и медицинско осигуряване, както и данъци.
В други големи държави от общността като Франция, Италия и Нидерландия тези проценти са значително по-високи - съответно между 70 и 80 на сто от средните трудови доходи.
Въпреки че германските пенсии са под средните за Европа, реформите, които правителството в Берлин смята да задвижи, не предвещават по-високо ниво. Тези дни канцлерът Фридрих Мерц предизвика разгорещени спорове с репликата, че в най-добрия случай пенсиите в Германия ще са само известен базисен доход, към който бъдещите поколения ще трябва да добавят приходи от частно пенсионно осигуряване.
Пред германската обществена медия АРД председателката на германските социалдемократи Бербел Бас заяви тези дни, че 1400 евро за мъжете и 940 евро за жените (каквото е средното ниво на пенсиите в Германия след удържане на социалните осигуровки) са твърде ниски суми в сравнение с останалите европейски страни.
Защо обаче други държави в Европа успяват да осигурят по-високи пенсии на своите граждани? Какви са разликите в системите на някои от тези страни? Най-вече Австрия се посочва постоянно като пример.
Как е в Австрия
В Австрия средната пенсия за мъжете възлиза на около 2400 евро, а за жените – на 1700 евро. Освен това там пенсии се изплащат 14 пъти годишно. Увеличенията са обвързани с нивото на инфлацията. Обичайната пенсионна възраст за мъжете е 65 години. А до 2033 и тази за жените ще бъде постепенно повишена на 65 години.
Основната разлика с Германия е тази, че всички работещи, включително държавните служители и самонаетите лица, задължително внасят пенсионни вноски в една обща система. Според данни на Германското пенсионно осигуряване това обяснява защо в Австрия могат да изплащат с около 30 процента от по-високи суми, отколкото в Германия, пояснява сайтът на обществената медия ZDF.
Към това се добавя и фактът, че пенсионната вноска в Австрия е 22,8 процента, което е значително повече от 18,6 процента в Германия; освен това австрийската държава внася повече средства в пенсионния фонд, а населението там е малко по-младо от това в Германия.
Примерът на Нидерландия
Нидерландия също често се сочи за пример. Трудещите се там плащат вноски в държавна осигурителна система, която осигурява пенсия за възраст и прослужено време. Държавата покрива евентуалните дефицити на пенсионната система.
От друга страна, в Нидерландия е широко разпространена системата на фирмените пенсии. Около 90 процента от работниците имат достъп до тях. Работодателите плащат средно две трети, а работниците – една трета от вноските. В допълнение към това има и индивидуални пенсионни застраховки. Пенсионната възраст междувременно е вдигната на 67 години.
Системата в Швеция
След навършване на определена възраст всеки в Швеция може сам да реши кога да се пенсионира. В момента това важи за родените през 1963 и по-късно, като най-ранната възраст за пенсиониране е 64 години. Тази възраст е обвързана с продължителността на живота, така че вероятно ще се повишава. В Швеция всички плащат пенсионни осигуровки – включително държавните служители и самонаетите лица.
В Швеция се плащат осигурителни вноски от 18,5% от дохода, както е в Германия, но 2,5% от тези вноски се насочват към така наречената "премиална пенсия". Тези средства се инвестират във фондове, които шведите могат сами да избират.
Франция: реформи и протести
Във Франция в края на 2023 г. хората се пенсионираха средно на възраст 62 години и 9 месеца. Средната изплащана пенсия възлизаше на 1666 евро бруто месечно. През същата година, на фона на масови протести, беше взето решение за постепенно повишаване на пенсионната възраст от 62 на 64 години. Това повишение обаче междувременно беше отложено.
Всъщност пенсионирането за много от французите започваше на по-късна възраст още преди реформата, обяснява ZDF – и то по финансови причини: онези, които не бяха плащали достатъчно дълго, за да получат пълна пенсия, работеха по-дълго. Който обаче навършеше 67 години, получаваше пълна пенсия без удръжки, независимо от това колко дълго се е осигурявал.
Положението във Великобритания
Великобритания вече повиши пенсионната възраст за по-младите поколения – по-точно за всички, родени след 5 април 1977 – на 68 години. Има възможност да се излезе в пенсия и още по-късно, като в замяна се получи увеличение на пенсията.
Държавната пенсия се финансира чрез вноски в системата на т.нар. национално осигуряване (National Insurance). Право на пенсия има само онзи, който е плащал вноски поне десет години. Пълната пенсия, която понастоящем възлиза на около 240 лири на седмица, се получава след поне 35 години осигурителни стаж. Сумата, която се равнява на около 1108 евро за четири седмици, обикновено не е достатъчна за приличен живот.
Затова работодателите са задължени да внасят суми в частна пенсионна схема за своите служители. Освен това правителството въвежда данъчни стимули, за да насърчи инвестициите в частни пенсионни фондове.
