Предизборната кампания е довела до спад в аудиторията на БНТ, а разпоредбите на Изборния кодекс ограничават възможността за по-гъвкави и привлекателни журналистически формати. Това обясни генералният директор на Българска национална телевизия (БНТ) Милена Милотинова пред Съвета за електронни медии (СЕМ) в четвъртък.
Там бяха представени резултатите от специализираното наблюдение на СЕМ на предизборната кампания за изборите на народни представители, проведени на 19 април 2026 г., както и социологическото проучване на тема „Медийни нагласи на аудиторията по време на предизборната кампания за народни представители“, реализирано от „Мяра“.

Милена Милотинова повдигна темата за промени в Изборния кодекс в частта, задължаваща обществените медии да гарантират равен достъп на всички участници в изборите, тъй като представителите на големите партии отказват да участват заедно с такива от малки партии.
Ивелина Димитрова, член на УС на БНТ, отбеляза, че ръководният екип на обществената телевизия е встъпил в длъжност на 23 февруари и още на следващия ден е започнал подготовката за изборите. Според нея забраната за оповестяване на резултатите от екзитполовете трябва да падне, информира БТА.
Мониторинг от СЕМ
СЕМ е направил специализиран мониторинг на 13 линейни медийни услуги на обществените доставчици Българска национална телевизия и Българско национално радио, 15 линейни услуги на търговски доставчици, 14 нелинейни услуги и една платформа за видеосподеляне. Мониторингът е проведен в периода от 20 март до 19 април включително.
Пред членовете на СЕМ директорът на дирекция „Мониторинг и анализи" Зорница Гюрова посочи, че кампанията е добила по-голяма интензивност едва в последната седмица преди вота. По думите ѝ за пореден път е отчетена липса на лидерски дебати между основните политически сили, съобщава БТА.
Като нов елемент в кампанията е отчетено провеждането на публични дебати извън традиционните медии, в рамките на независимата журналистическа платформа „Извън ефир“. Част от това съдържание е било включено и в наблюдавани линейни и нелинейни медийни услуги.
Според доклада след конституционните промени, които позволяват Народното събрание да функционира по време на предизборния период, парламентарната трибуна е била използвана за предизборна реторика. Така програмите „Хоризонт“ на БНР и БНТ 1, които излъчват пряко пленарните заседания, са се превърнали в платформа за политическа агитация, извън редакционния контрол на обществените медии.
Основни теми в кампанията
Сред основните теми в кампанията са били критиките към олигархичния модел на управление, корупцията, липсата на справедливо правосъдие, както и опасенията, свързани с купуването на гласове.
Докладът отчита и усилия на медиите за привличане на младата аудитория чрез специални формати и технологични решения, включително използване на изкуствен интелект, роботи, триизмерни визуализации и участие на инфлуенсъри.
По време на изборите на 19 април СЕМ е сезирал ЦИК повече от 26 пъти. Най-често установяваното нарушение е било оповестяването на резултати от вота преди 20:00 часа в изборния ден.
Доверие в медиите
Социологическото изследване на „Мяра" по поръчка на СЕМ е национално представително и е проведено между 4 и 13 април сред 1002 пълнолетни българи.
Данните показват, че обществените медии се ползват с най-високо доверие, като над половината от анкетираните имат положително отношение към БНТ, а БНР също получава високи оценки. Телевизията остава основен източник на информация за близо 59 процента от гражданите, следвана от социалните мрежи с 37 процента и радиото – с 26 процента.
Проучването показва още, че младите хора до 30 години предпочитат интернет сайтове и социални мрежи, докато при по-възрастните доминират традиционните медии. Около половината от анкетираните са заявили, че следят социологическите проучвания по време на кампанията, което според авторите на изследването подчертава значението на работата на социологическите агенции като обществена услуга.
По думите на социолозите данните потвърждават ключовата роля на обществените медии за информирания избор и за поддържането на доверие в медийната среда в България.