Постоянното членство на Русия в Съвета за сигурност на ООН може да бъде оспорено от правна гледна точка.

Това се казва в приет днес от Европейския парламент доклад на българския евродепутат Андрей Ковачев от ГЕРБ и Европейската народна партия (ЕНП). Той бе приет с 369 гласа „за“, 160 „против“ и 112 „въздържал се“.

Докладът съдържа препоръки към Съвета на ЕС, Европейската комисия и върховния представител на Съюза за външната политика Кая Калас за 81-ата сесия на Общото събрание на ООН, която ще се състои наесен.

„Това е много интересен исторически факт“, коментира Ковачев пред Клуб Z.

Какво се случва

Първоначално при създаването на ООН през 1945 г. сред постоянните членове на Съвета за сигурност са СССР и Република Китай. По-късно със специална резолюция Република Китай е заменена с Китайската народна република (КНР). Това става, след като силите на Мао Цзедун побеждават в гражданската война и правителството на Чан Кайши емигрира на остров Тайван, чието официално название и до днес е Република Китай. Замяната се случва въз основа на правен документ, приет от всички страни.

А по отношение на приемствеността на Русия спрямо местото, което е било на СССР, замяната става не с правно обвързващо решение на Съвета за сигурност или друг правен акт, а с едностранна декларация тогава от името на Борис Елцин. Това се случва след разпадането на СССР в края на 1991 г.

„По същата логика всички други страни, които произлизат от разпадналия се СССР, имат възможност да поискат това решение. Мястото на Руската федерация като постоянен член е основано само на една едностранна декларация на самата Руска федерация. Но в тогавашната еуфория по време на разпадането на СССР тази декларация е била толерирана от другите страни, без да се вземе правно решение или без решение на Съвета за сигурност“, изтъкна Ковачев.

Като постоянен член Русия има право на вето. Андрей Ковачев смята, че при всяко използване на това право от страна на Москва трябва да се поставя въпросът, че заеманото от Руската федерация място не е правно подкрепено.

„Като Европейски парламент и като Европейски съюз нямаме такива възможности“, отговори Ковачев на въпрос дали е реалистично изваждане на Русия от Съвета за сигурност.

Въпросът обаче трябва да бъде поставен поне от гледна точка на принципите на Хартата на ООН. Русия води и варварска война срещу Украйна, което погазва суверенитета и международното право. Съответно тя губи и морално правото, което няма дори от правна гледна точка.

Друга тема, вкарана от Андрей Ковачев в доклада, е предизвикателствата пред света по отношение на социалните мрежи, изкуственият интелект (ИИ) и фалшивите новини

„В онлайн пространството не може да се действа безнаказано. Всичко, забранено офлайн, трябва да бъде забранено и онлайн. Съответно зад всеки профил в социалните мрежи трябва да има идентифициран човек и той да носи отговорност за това, което той разпространява“, каза евродепутатът.

Той и колегите му обаче са наясно, че има и държави като Русия, Иран, Китай и други, където трябва да има защита, тъй като е опасно да кажеш своето мнение дори онлайн.

8 български евродепутати подкрепиха доклада на Андрей Ковачев, показа справка в поименнтия вот. Сред тях е дори независимата Елена Йончева, която обикновено не заема позиции срещу Русия. „За“ са гласували 4-ма от ЕНП и тримата ни представители в либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ).

„Против“ са единствено Станислав Стоянов и Петър Волгин от „Възраждане“ и крайно дясната група „Европа на суверенните нации“ (ЕСН).

Въздържа се консерваторът Ивайло Вълчев от ИТН.

Не са гласували двамата ни социалисти, Ева Майдел и Андрей Новаков (ГЕРБ/ЕНП), независимият Танер Кабилов и Рада Лайкова („Възраждане“/ЕСН).