През 2026 година България ще се сблъска с увеличение на инфлацията, главно заради по-високите цени на енергията, свързани с международната обстановка, както и поради нарастването на цените на храните и базовите ефекти от намалението на болничните такси през април 2025 г.

Това се казва в огласената днес пролетна икономическа прогноза на Европейската комисия.

Предвижда се инфлация на хармонизирания индекс на потребителскике цени (ХИПЦ) от 4.2% за годината. А през 2027 г. се очаква лек спад, обусловен от по-ниски енергийни цени и отлагането на въвеждането на Схемата за търговия с емисии (СТЕ-2).

Бюджетният дефицит се очаква да остане над 4% от БВП, като достигне 4,1% през 2026 г. и 4.3% през 2027 г. Това се дължи на нарастващите разходи за социални плащания и заплати в публичния сектор, особено в отбраната и вътрешната сигурност, както и на инвестиционни грантове за Българския енергиен холдинг (БЕХ).

Дългът спрямо БВП ще нарасне до 35.5% до 2027 г..

Икономическият растеж се очаква да забави темпа си, като БВП ще нарасне с 2,5% през 2026 г. и 2,2% през 2027 г. Основната причина е по-слабият ръст на частното потребление, обусловен от по-ниски заплати и забавяне на заетостта.

Общественото потребление ще продължи да подкрепя икономиката, но частните инвестиции ще намаляват след силния им ръст през 2025 г., стимулиран от усвояването на средства от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

На пазара на труда се очаква забавяне на ръста на заплатите. Средният ръст на възнагражденията на служител ще спадне от 10,4% през 2025 г. на 5,7% през 2026 г. и 4,3% през 2027 г.

Безработицата ще остане под 4%, като пазарът ще продължи да бъде под натиск поради недостига на работна ръка в ключови сектори като производство, строителство, образование и здравеопазване.

Заключението е, че България се подготвя за период на по-висока инфлация, устойчив дефицит и забавен икономически растеж. Публичните разходи ще продължат да играят ключова роля за поддържане на БВП и стабилност на пазара на труда.

Картината в Европа

Икономически растеж

Ръстът на реалния БВП в еврозоната се забавя на 1,9% през 2026 г. и 1,7% през 2027 г., в сравнение с 2% през 2025 г.

Разходите на домакинствата остават ключов двигател на растежа, но се очаква забавяне на частното потребление заради по-високата инфлация и нарастващите цени на енергията.

Инвестициите в Европа също се забавят, особено в оборудването и строителството, поради високи разходи и фискални ограничения.

Външната търговия оказва смесено влияние. Някои държави бележат ръст на износа, докато други се сблъскват с ограничено търсене извън ЕС и забавяне на глобалната икономика.

Инфлация

Инфлацията в еврозоната остава значителна, с прогнози около 5,5% през 2026 г., като се очаква постепенно намаляване до 3% през 2027 г.

Основните фактори са повишените разходи за енергия и храна, вторични ефекти върху цените на услугите и базовите ефекти от предходни намаления на разходи.

Пазар на труда

Безработицата продължава да бъде относително ниска (около 6-6.5%), но различията между държавите са значителни.

Очаква се умерено забавяне на ръста на заплатите, което ще повлияе на частното потребление, но пазарът на труда остава напрегнат в някои ключови сектори.

Публични финанси

Дефицитите на публичните бюджети се очаква да се задържат умерено високи в някои страни, предимно поради социални разходи и разходи за енергийна трансформация.

Дългът спрямо БВП остава значителен за някои държави, въпреки че средно за ЕС се очаква лек спад благодарение на стабилизацията на растежа и умерено увеличение на приходите.

Регионални различия

Северна и Централна Европа запазват по-стабилен растеж и умерена инфлация.

Южните държави, особено Италия и Гърция, продължават да се сблъскват с по-висок публичен дълг и по-бавен растеж.

Източна Европа, включително България, има по-големи колебания в растежа и инфлацията, засегнати от енергийния шок и външнотърговските ограничения.

Общо заключение

Европейската икономика през 2026-2027 г. се характеризира с умерен растеж, висок инфлационен натиск и продължаващи различия между страните по отношение на публичните финанси и пазара на труда. Политиките за енергийна стабилност, фискална дисциплина и подкрепа на потреблението ще бъдат критични за поддържане на икономическата стабилност в региона.

------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.