Правилникът на парламента бе приет окончателно днес от временната комисия, създадена за тази цел. Поправките, внесени от "Прогресивна България" предизвикаха остри критики от опозицията, чиито представители заявиха, че управляващите отнемат и ограничават правата им.

Любпитна подробност е, че депутатите от комисията не гласуваха промени във финансовите правила, което означава, че към момента повишението на техните заплати на всеки три месеца остава. Преди дни финансовият министър Гълъб Донев заяви, че тези автоматични повишения вероятно ще отпаднат като част от политиката на правителството за намаляване на държавните разходи.

"Според чл. 5 от финансовите правила народните представители получават основно месечно възнаграждение, равно на три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт. Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие. Възнаграждението се получава по банков път."

Най-спорният текст днес бе предложението на ПБ, с което се отнема правото на депутатите да изискват информация от институциите. След дълъг дебат управляващите все пак направиха малка отстъпка по този текст.

"Държавните и местните органи и техните администрации са длъжни да оказват съдействие на народния представител и да му предоставят при поискване сведения и документи във връзка с изпълнение на правомощията му в срок от 14 дни. Народният представител има право на достъп до държавните и местните органи и организации, както и на достъп до информация за вида и размера на задължения на държавни ведомства и органи на местното самоуправление и местната власт, както и на държавни или общински дружества".

Това гласи досегашният текст на чл. 139 от правилника. От ПБ предлагаха да бъде записано само, че държавните и местните органи са длъжни да оказват съдействие на народния представител във връзка с изпълнението на правомощията му.

Вносителите го мотивираха с това, че Конституцията не дава такова индивидуално право на народните представители. Друг мотив бе, че това правомощия се използва като форма на натиск върху държавни и местни органи, включително за нахлуване в някои институции, "размахвайки картата си". Освен това депутатите и досега много често не са получавали исканата от тях информация, защото няма санкции.

Росица Кирова (ГЕРБ) призна, че наистина е имало депутати, които са злоупотребявали с правата си, но това не може да се каже за всички народни представители.

"Можем да ви оставим да си гласувате правилник какъвто искате", каза още Кирова.

Тя предложи ПБ да оттеглят предложението си. Стою Стоев (ПП) предложи да се намери формулировка, която да ограничи възможните злоупотреби, ако има такива. Надежда Йорданова (ДБ) заяви, че предложението на ПБ е "едно от най-драконовските ограничения на депутати от опозицията да изпълняват своите правомощия".

"Дори и Бойко Борисов не си е позволявал да ограничава така правата на опозицията", каза Йорданова.

И поясни, че в настоящия парламент депутатите от опозицията няма да могат да искат информация от шефове на агенции, назначени от правителството на ПБ.

В крайна сметка от ПБ все пак възприеха идеята срокът от 14 дни да остане. Всичко останало от чл. 139 обаче отпадна - а именно правото на депутатите на достъп до държавните и местните органи и организации, както и на достъп до информация за вида и размера на задължения на държавни ведомства и органи на местната власт, държавни и общински дружества.

Вчера комисията прие, че дупликата вече ще е част от времето, което се полага на парламентарната група - досега тя беше извън него. Това също може да се смята за ограничение на опозицията, защото времето на по-малките групи е по-малко. Днес обаче текстът бе прегласуван и това не бе прието. Дупликите обаче вече ще бъдат не по 3, а по две минути.

Имаше предложение парпаментарните групи да могат да искат почивка, която обаче да не е повече от 10 минути, вместо досегашните 15. Това обаче беше изтеглено от ПБ, за да се предпазят от "покварата на властта", както обясни шефът на комисията Димитър Здравков.

"Извинявайте, ние тук балъци ли сме? Да не падаме от небето? Това е абсолютно безобразие", заяви Мирослав Иванов (ПП).

И поясни, че управляващите скъсяват всички срокове. Изказването му бе по повод предложението за отпадане на възможността, ако има няколко законопроекта по една и съща тема, то един от тях да се гледа отделно, ако комисията с 2/3 мнозинство реши това.

Росица Кирова (ГЕРБ) заяви, че това предложение се отдалечава от добрите демократични традиции.

"Няма как една еднолична власт да бъде контролирана. Това е лош знак към българските граждани", каза Кирова.

Димитър Здравков предложи идеята за отпадането на тази възможност да бъде оттеглена и се обърна към опозицията с думите "да ви дадем възможност да обясните на медиите как сте ни убедили".

Не се прие предложението на ДБ при дебати на второ четене да не се четат текстовете от доклада. От ДБ заявиха, че това е единствения текст, който наистина ще пести парламентарно време. Именно пестенето на време е един от основните аргументи на ПБ, за да приемат текстовете, които представители на опозицията смятат за ограничаване на правата им, тъй като в голямата си част те съкращават тяхното време за участие в заседанията.

От ПБ предложиха текст, според който на парламентарен контрол не могат да се задават идентични въпроси. От опозицията репликираха, че много често се задават не просто идентични, а дори и едни и същи въпроси, но през определен период от време, за да се контролира как се развива дейността на даден министър по дадена тема - например за изпълнението на общинските проекти. Въпреки тези възражения обаче този текст бе приет.

Според гласуваните текстове министрите вече могат да отлагат неограничено отговорите си за парламентарен контрол. Досега имаше ограничение, че това отлагане може да става два пъти по уважителни причини. Досегашният правилник казваше, че членове на кабинета, които не са отговорили в законния срок на депутатски въпрос или питане, са длъжни в 10-дневен срок да се явят лично пред Народното събрание и да обяснят защо не са изпълнили това свое задължение. Това също отпадна.

"Няма ограничаване на правата на опозицията с промените в правилника, това е преескпониране на предложенията."

Това заяви председателят на Народното събрание Михаела Доцова, цитирана от БТА. Тя е в Рим, начело на парламентарна делегация по случай 24 май. Според нея измененията в правилника "водят в посока по-бърз законодателен процес и връщане към държавността". 

Президентът Илияна Йотова коментира пред журналисти, че депутатите "имат пълното право да направят правилника, както решат". Тя подчерта, че е необходимо да се реформира начинът, по който работи парламентът, тъй като е с малък процент на одобрение, а трябва да бъде "добро място за дискусия, за спорове, място за контрол и за решения".

"Ако този правилник гарантира това, а виждам в предложенията, че го гарантира, тази институция според мен ще работи по-добре", смята държавният глава.