Библиотеки, театри, читалища и други културни институции са получили указания да планират бюджетите си за 2026 г. с до 10% по-ниско финансиране спрямо миналата година. Това съобщи БНТ след празника на българската просвета и култура - 24 май.

Новината идва на фона на дългогодишно недофинансиране в сектора, където възнагражденията остават близо до минималната работна заплата, а много институции работят с остаряла база и сериозен недостиг на специалисти. Част от културните организации вече предупреждават, че евентуално орязване на средствата може да доведе до допълнителни съкращения и ограничения на дейността им.

От синдикатите също изразиха тревога. Председателят на НФ „Култура“ към КТ „Подкрепа“ Кирил Бинев посочи, че голяма част от културните дейности традиционно се поддържат благодарение на личната отдаденост на работещите в сектора, въпреки ниските доходи. По думите му младите музейни работници, библиотекари и музиканти често започват работа на минимално възнаграждение.

Подобни проблеми отчитат и регионалните институции. От Регионален исторически музей - Благоевград съобщават, че служител с близо 20 години стаж получава около 900 евро месечно с включени допълнителни възнаграждения и клас прослужено време.

Освен ниските заплати, сериозен проблем остава и поддръжката на сградния фонд. Сред по-добре познатите примери са течовете и амортизацията в Националната библиотека, където необходимите ремонти се отлагат с години заради липса на средства.

Ситуацията предизвиква въпроси и за реалното състояние на бюджета за култура. През декември 2025 г. правителството на Росен Желязков одобри предложението на тогавашния министър на културата Мариан Бачев за финансиране на държавните културни институти в областта на сценичните изкуства с допълнителни 20 милиона лева , с цел осигуряване на тяхната устойчивост. 

Към момента от Министерството на културата посочват, че се извършва анализ на финансовото състояние на системата и предстоят предложения за актуализация на бюджета.

Културните институции настояват за повече яснота относно механизма на бюджетните ограничения, тъй като програмите, фестивалите, ремонтите и образователните инициативи се планират месеци предварително. Според представители на сектора при ограничени средства първо се покриват разходите за ток, отопление, охрана и заплати, а най-уязвими остават именно културните събития и достъпът на публиката до тях.

ДБ срещу "механичното" орязване

„Демократична България“ категорично възразява срещу механичното намаляване с 10% на средствата за култура. Това не е реформа. Това е счетоводна мярка „на калпак“, която наказва един от най-недофинансираните сектори в държавата. 

Това се посочва в позиция на коалицията. 

Ден след 24 май библиотеки, театри, читалища и други културни институти са получили указания да свият бюджетите си до 90% от миналогодишното ниво. Това се случва в сектор, в който заплатите и сега са близо до минималната работна заплата, кадрите намаляват, сградите се рушат, а достъпът до култура остава неравен за огромна част от българските граждани, заявяват от "Демократична България".

Хората от културния сектор вече ясно казват какво означава това на практика: музеите, библиотеките, читалищата и музикалните формации продължават да се крепят на ентусиазма на работещите там, а културните пробиви на България зад граница се дължат на отдадеността на самите артисти, не на последователна държавна политика.

Още по-неприемливо е това да се прави на фона на специалното третиране на силовия сектор, който формира 49% от всички разходи за персонал в държавния бюджет, а през 2025 г. разходите за персонал са нараснали с 50% в МВР, 75% в ДАТО и 66% в ДАНС.

Това е политически и морално сбъркан подход: културата се реже механично, а системите с най-голям ръст на разходите и най-големи щатове се поставят под чадър.

„Демократична България“ подкрепя разумната бюджетна дисциплина. Но тя трябва да се прави с анализ, прозрачност и ясни критерии, а не чрез сляпо орязване на най-слабите системи с 10%. 

Всяка оптимизация трябва да започне от секторите с най-голям ръст на разходите, най-големи незаети щатове и най-ниска прозрачност, а не от библиотеки, музеи, театри и читалища.

Министерството на културата трябва да представи публичен анализ: кои институции са недофинансирани, къде има реални дефицити, какви са минималните средства за заплати, поддръжка, фондохранилища, сцени, библиотеки и регионален достъп до култура. България трябва да постигне дългосрочно и устойчиво финансиране на културата.

Културата не е разход, който може да се зачеркне с един ред в таблица. Тя е образование, памет, идентичност, регионално развитие, туризъм, международен образ и гражданска среда. Културата е инвестиция в знание, общество, икономика и бъдеще.

Да режеш културата ден след 24 май, докато пазиш привилегии в силовия сектор, не е управление. Това е отказ от приоритети. Когато идваш на власт, трябва да знаеш от коя реформа да започнеш и по какъв начин. 

„Демократична България“ (ДБ) призовава правителството: не правете това по този начин. Оттеглете механичното 10% орязване за култура, покажете данните, започнете реален разговор със сектора и внесете бюджет, който не противопоставя сигурността на културата, а поставя ред, прозрачност и справедливост във всички системи, посочват още от коалицията.