Германия се обръща към Израел и Украйна в търсене на евтини, далекобойни крилати ракети, с които да засили възпиращия си потенциал спрямо Русия. Това става ясно от планови документи на германското министерство на отбраната, видени от „Политико“. Процесът е придобил допълнителна спешност, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп реши да не разполага в Германия американски подразделения, въоръжени с крилати ракети „Томахоук“, а опитите на Берлин сам да закупи системата Typhon и ракетите към нея все още са в застой.

Според изданието германската дирекция по въоръженията проявява интерес към по-малки компании като украинската Fire Point и израелско-американската Covenant. Планът на Берлин стъпва на четири „релси“: закупуване на американската система Typhon с „Томахоук“ (след 2029 г.), придобиване на евтини крилати ракети с първоначален капацитет през 2027 г., както и два дългосрочни европейски проекта с Великобритания – висок клас крилата ракета (2032 г.) и хиперзвуков планер (2035 г.).

Германското министерство вече е изпратило запитване за продуктови предложения до Covenant, чиято система Anthem предстои да бъде тествана в Израел, като германски представители са поканени да наблюдават изпитанията. Паралелно с това Берлин разглежда и украински решения – крилатата ракета Flamingo на Fire Point с обсег 3000 км и 1 тон бойна част, както и системата Bars, описвана като реактивен дрон-ракета със среден обсег. И двете се използват вече в удари по руска територия и струват около 500 000 долара за брой – приблизително една пета от цената на „Томахоук“, което ги прави по-подходящи за война на изтощение.

За Германия това е не само въпрос на оперативна способност, но и на стратегически суверенитет: Берлин иска да запази достъп до американски системи, но същевременно да намали зависимостта си от Вашингтон в момент, когато американските запаси са под натиск, а политическата линия към Европа е несигурна.