Със своите намерения да изтегли войски от Германия и да не разполага планирани оръжейни системи там Доналд Тръмп вероятно ще предизвика голямо задоволство в Москва. Това би променило баланса на силите в полза на Русия. Американският президент е напът да изпълни важни точки от руския „списък с желания“ за Европа. Към тях спадат намаляването на американското присъствие в Германия, както и отказът от разполагане на конвенционални далекобойни оръжия, които биха могли да поразяват цели в европейската част на Русия.

Германският вестник „Велт“ предупреждава в анализ на своите кореспонденти, че изтеглянето на най-малко 5000 американски войници първоначално би променило незначително стратегическите изчисления на руснаците. По-важен е обаче символичният характер на подобна стъпка.

Ако Тръмп действително реализира заплахите си, това би поставило под въпрос американските гаранции за сигурност за държавите от НАТО, смята анализаторът Василий Кашин. Той е експерт по външна политика във Висшето училище по икономика в Москва. Според него Тръмп надхвърля чисто критичната реторика към НАТО, която и без това вече е отслабила алианса.

Тръмп на практика създава ситуация, при която е „неясно“ какво би се случило „в случай на конфликт между Русия и държави от ЕС“ - дори ако този конфликт е конвенционален. В миналото никой не се е съмнявал в готовността на американците да се намесят в защита на съюзниците. „Но сега това е под въпрос“, казва Кашин в интервю за руския армейски канал „Звезда“.

От гледна точка на Москва действията на Тръмп изглеждат като покана да се тества Европа - не само чрез средства на хибридната война, но и чрез военна конфронтация. Откакто европейците, и най-вече Германия, се превърнаха в основни финансови и военни поддръжници на Украйна, руското ръководство възприема Европа като противник.

От години Русия оказва натиск върху европейското общество чрез саботажни действия. Ескалацията към открити военни действия може да се приближи по-бързо, отколкото военните експерти досега са смятали за възможно – именно заради действията на Тръмп.

Отказ от разполагане на „Томахоук“

Ако американците действително се откажат от разполагането на крилати ракети „Томахоук“ в Германия, без да ги разположат вместо това в Източна Европа, това би било осезаема отстъпка към Кремъл. По този начин НАТО би се отказало от всякакво подобие на паритет при далекобойните оръжия в Европа – докато руските въоръжени сили вече могат да поразяват всяка точка в Европа с разнообразни конвенционални и ядрени оръжия.

Наземно базираните варианти на „Томахоук“, способни да носят ядрени бойни глави, бяха изтеглени от Европа след влизането в сила на Договора за ракетите със среден обсег (INF) през 1987 г., но оттогава насам присъстват в представите и страховете на руското ръководство.

След разполагането на системата за противоракетна отбрана „Aegis Ashore“ в Полша и Румъния срещу потенциални ирански заплахи, спорът ескалира. Москва обвини САЩ, че чрез универсалните пускови установки MK41, които могат да изстрелват и „Томахоук“, фактически извършват скрито разполагане на тези ракети. САЩ отхвърлиха обвиненията.

Основният страх на Русия е от евентуален „обезглавяващ удар“ с конвенционални оръжия, особено балистични ракети, които могат да достигнат Москва за 10–12 минути. Още Владимир Путин предупреди за това през 2019 г. Съвременните „Томахоук“ не са толкова бързи, но обсегът им е достатъчен, за да поразяват цели в западна Русия от Германия, а от Полша или Румъния – дори Москва.

Нарушенията от Русия на INF-договора в годините преди неговия край през 2019 г. трябва да се разглеждат именно в контекста на тези страхове. Същото важи и за развитието на системи за противовъздушна отбрана като С-400, предназначени да прихващат крилати ракети.

Ефективността на тези системи срещу „Томахоук“ обаче не е доказана. Страхът на Русия от обсъжданите, но в крайна сметка отхвърлени планове САЩ да доставят „Томахоук“ на Украйна е допълнително доказателство за тези опасения.

Отказ от разполагане на „Dark Eagle“

Още по-големи тревоги за Кремъл предизвикват ракетите „Dark Eagle“, които не носят експлозив, а унищожават целите си чрез кинетична енергия – подобно на руската ракета „Орешник“. Тези американски хиперзвукови ракети летят с над пет пъти скоростта на звука и имат обсег до около 2700 километра.

Ако САЩ се откажат от разполагането им в Германия и Европа, това би било значителен принос за намаляване на риска от гледна точка на Русия.

Времето за полет на „Dark Eagle“ от Германия до Москва може да бъде около десет минути – точно времето, за което говореше Путин. Всички населени и индустриални центрове западно от Урал биха били в обсега им.

Според руски експерти системата С-500 може да прихваща такива хиперзвукови ракети. По руски данни тя е сравнима с американските системи THAAD или ракетите SM-3 от „Aegis Ashore“. Това означава, че може да прехваща балистични ракети във високите слоеве на атмосферата – до около 200 км височина. Засега обаче системата се произвежда в ограничени количества.

Също така разработваната система за противоракетна отбрана A-235, предназначена да защитава Москва, теоретично може да прехваща „Dark Eagle“. Сегашната система A-135 от 80-те години обаче е безсилна срещу тях.

Производството на С-500 също среща трудности и е било отлагано неколкократно, включително след началото на войната в Украйна – вероятно за да се даде приоритет на по-старите системи С-400. Украинската армия е унищожила множество такива комплекси, които трябва да бъдат заменени.

Ако САЩ се откажат от разполагането на „Dark Eagle“, това вероятно ще облекчи и натиска върху руската военна индустрия във войната срещу Украйна, пише още Павел Локшин във „Велт“.

Може ли Германия да обърне ситуацията?

Съществуват идеи Германия да се дистанцира повече от САЩ и дори да ограничи използването на американските бази. Теоретично е възможно дори да бъдат затворени изцяло – стъпка, която би имала сериозни последици за американските военни операции, включително в Близкия изток.

В момента между 35 000 и 39 000 американски военнослужещи са разположени в Германия, плюс около 13 000 от военновъздушните сили. С около 20 бази – основно в южната и югозападната част – Германия е най-важният партньор на САЩ в Европа. Само в Япония има повече американски войници извън САЩ.

В Германия се намират ключови командни центрове за операции в Европа и Африка – особено в Щутгарт, Висбаден и най-вече Рамщайн. Затварянето на тези обекти би създало сериозни проблеми за САЩ, особено за операциите в Близкия изток.

Рамщайн – ключов логистичен център

Базата Рамщайн е централна логистична и оперативна платформа на американската армия извън САЩ. Тя играе ключова роля за транспортирането на войски, техника и медицинска помощ към Близкия изток, Африка и Източна Европа.

Освен това там се намира най-голямата американска военна болница извън САЩ (в Ландщул). Чрез базата се осъществява управлението на дронове (чрез сателитна връзка). Тя е ключова за въздушния транспорт, зареждане и комуникации.

Други важни бази

Недалеч се намира и базата Шпангдалем, от която са разполагани изтребители F-16 за операции в Близкия изток. Според информации тя работи денонощно след началото на конфликта с Иран. Закриването на тези бази би затруднило значително военните операции на САЩ, но не би ги направило невъзможни (алтернативи са Италия, Полша, Великобритания), би увеличило разходите, времето и сложността. Такъв ход би имал и негативи за Германия: Рамщайн е ключов център за противовъздушна отбрана на НАТО, в Бюхел вероятно се съхраняват ядрени оръжия, тренировъчните полигони в Графенвьор и Хоенфелс са важни за източния фланг на НАТО, там се обучават и украински военни. Също така помощта за Украйна би била засегната, тъй като координацията и обучението се организират именно от тези бази. От правна гледна точка Германия може да прекрати договора за разполагане на американски войски с двегодишно предизвестие. Политически обаче това е малко вероятно, тъй като би довело до сериозно напрежение със САЩ и негативни последици за самата Германия.