"Не трябва да се прави внушение, че Европа атакува православието. Разбира се, че санкциите са срещу една конкретна личност. Всякакви опити да се инструментализират вярата, религията, наистина трябва да бъдат много внимателно отблъсквани."

Така коментира въпроса за включването на руския патриарх Кирил в 21-вия санкционен пакет на ЕС срещу Русия философът и журналист Тони Николов пред bTV в понеделник сутрин. Позицията на нашата страна, обявена от премиера Румен Радев, е, че България е против, защото, едва ли не, се посягало на православието.

„Това е една война, в която се убиват хора. Аз се питам как един духовник от такъв ранг може да съвмести това с православната литургия, в която се молим за мира от небето и за мира на земята.

(...) Самият руски патриарх обяви, че тази война е свещена. И подписа едно решение на руски национален събор. Когато говорим за свещена война, това много прилича на кръстоносен поход“, каза Николов.

През март 2024 г. конгрес към Световен руски народен събор (СРНС) под председателството на руския патриарх прие декларация, която обяви Украйна за част от руската цивилизационна сфера, а войната срещу нея - за “свещена”. В нея се казва, че мисията на Русия е да защитава света от натиска на глобализма и „Запада, който е изпаднал в сатанизъм“, а руските войници са защитниците на „единното духовно пространство на Светата Рус“.

Журналистът припомни, че след началото на войната през 2022 г. много християнски общности са очаквали именно патриарх Кирил да използва влиянието си за насърчаване на диалог и примирие:

„Очакваха, че той просто с думите си може да направи нещо и някакво примирие може да настъпи на третия, шестия, деветия месец. Това не се случи.“

Богословът доц. Костадин Нушев също беше категоричен, че служението на Църквата трябва да бъде насочено към предотвратяване на военните конфликти. 

„Това, че той като духовен водач използва словото, своята пастирска позиция за оправдаване на войната, това всъщност е този инструмент, това оръжие, което е поводът той да бъде разглеждан като високопоставен служител, който със своето служение подкрепя и съдейства за разпалването на войната вместо да бъде миротворец“, каза доц. Нушев.

Богословът даде за пример реакцията на митрополит Онуфрий, предстоятел на Украинската православна църква, която до началото на войната е била под юрисдикцията на Московската патриаршия:

„След началото на войната той обяви, че това е братоубийство и братоубийственият грях на Каин и призова патриарх Кирил да се погрижи за своето паство в Украйна“, припомни доцентът.

След началото на войната Украинската православна църква обяви, че прекъсва връзките си с Московската патриаршия. На църковен събор в Киев тя промени устава си и провъзгласи „пълна самостоятелност и независимост“, която и до днес остава непризната от Москва. В следващите месеци хиляди енории започнаха да напускат църковната ѝ юрисдикция. 

„Когато стана ясно, че патриарх Кирил подкрепя военната агресия, Украинската православна църква прекрати възпоменаването му в богослуженията и обяви самостоятелност. Той не се проявява като духовен пастир, безпристрастен и като миротворец“, каза още Нушев.

Според него европейските институции разглеждат патриарх Кирил не само като религиозен водач, но и като обществена фигура, която чрез своите публични изявления подкрепя и оправдава войната.

„В Евангелието е казано, че християните трябва да бъдат миротворци и че не може да се слугува на двама господари. Не може да бъдеш едновременно служител на светския режим и да искаш да се ползваш с духовния авторитет на високопоставен клирик или пастир. (...) Не може едновременно да си пропагандатор на войната, идеолог на войната и да искаш да се ползваш като частно лице от всички свободи и права на Европейския съюз, а същевременно да водиш пропаганда срещу Европа и Запада“, заяви богословът. 

Доц. Нушев и Тони Николов бяха единни в позицията, че евентуалните санкции срещу патриарх Кирил не представляват атака срещу православната вяра, а реакция срещу употребата на религиозен авторитет за оправдаване и легитимиране на войната.