Международната футболна федерация (ФИФА) отчита рекордни приходи и значително увеличение на възнагражденията на своето ръководство, докато едновременно с това е подложена на все по-силни критики заради екологичните последици от разрастващите се световни първенства.

Според годишния отчет на организацията общите доходи на президента на ФИФА Джани Инфантино са се увеличили от 4,25 милиона на 4,8 милиона швейцарски франка, което се равнява на около 5,27 милиона евро. Основната му заплата през 2025 година остава непроменена – 2,6 милиона швейцарски франка, или приблизително 2,85 милиона евро. Значително нараства обаче размерът на бонусите му – от 1,65 милиона на 2,2 милиона швейцарски франка.

ФИФА продължава да подчертава политическата си неутралност, но критиците посочват, че Джани Инфантино поддържа особено близки отношения с редица световни лидери, сред които и президентът на САЩ Доналд Тръмп. Анализатори отбелязват, че малко международни спортни ръководители имат толкова пряк достъп до американския държавен глава.

Непроменени остават и възнагражденията на членовете на Съвета на ФИФА. През 2025 година президентът на Германския футболен съюз Бернд Нойендорф отново е получил допълнително 250 000 щатски долара към възнаграждението си от федерацията. Заместник-председателите на ФИФА също получават по 250 000 долара годишно. Единственото изключение са онези от тях, които едновременно оглавяват и континентална конфедерация. Те получават по 300 000 долара годишно. Такъв е случаят с президента на УЕФА Александър Чеферин.

Световното клубно първенство и Саудитска Арабия носят милиарди

Общите приходи на ФИФА през 2025 година възлизат на 2,126 милиарда щатски долара – изключително висока сума за година, в която не се провежда световно първенство при мъжките национални отбори.

Основната причина за този финансов успех е провеждането на първото разширено Световно клубно първенство с 32 отбора. ФИФА потвърди, че е получила един милиард долара от стрийминг платформата DAZN за телевизионните права на турнира.

Малко преди това Саудитският държавен инвестиционен фонд беше инвестирал същата сума в DAZN. Само осем дни след подписването на договора между ФИФА и платформата Саудитска Арабия получи правото да организира Световното първенство през 2034 година.

Приходите от маркетинг по време на Световното клубно първенство достигат 669 милиона долара. Саудитският държавен инвестиционен фонд PIF стана основен спонсор на турнира, без да рекламира конкретен продукт. Приходите от продажбата на билети и VIP пакети възлизат на 411 милиона долара, което остава под предварително заложената цел от 500 милиона.

ФИФА очаква още по-високи постъпления през следващите години. За периода 2023–2026 година организацията прогнозира общи приходи от около 13 милиарда долара, като близо девет милиарда трябва да бъдат генерирани от Световното първенство през 2026 година в Съединените щати, Канада и Мексико.

За следващия цикъл – между 2027 и 2030 година – ФИФА вече предвижда приходи от 14 милиарда долара. През този период ще се проведе и Мондиал 2030, който ще бъде организиран съвместно от Испания, Португалия, Мароко, Парагвай, Уругвай и Аржентина. Паралелно с това продължават дискусиите за евентуално разширяване на турнира до 64 отбора.

Мондиал '2026 – най-вредното за климата световно първенство?

Разширяването на турнирите носи повече приходи, но поражда и сериозни опасения за въздействието им върху климата. Според редица експерти Световното първенство през 2026 година в Северна Америка може да се превърне в най-вредното за климата световно първенство в историята.

Турнирът ще включва 48 отбора, 104 мача и огромни разстояния между отделните градове домакини в САЩ, Канада и Мексико. В същото време ФИФА си поставя амбициозната цел да намали наполовина въглеродните си емисии до 2030 година и да постигне климатична неутралност до 2040 година.

Според Карим Абу-Омар от Катедрата по спортни науки към Университета „Фридрих-Александър“ в Ерланген-Нюрнберг тези цели са трудно съвместими с реалността.

„Местата, на които ще се играят мачовете, са изключително отдалечени едно от друго. Това е като автомобилна катастрофа – не можеш да гледаш, но и не можеш да откъснеш поглед. Големият въпрос е дали можем да си позволим подобно нещо от гледна точка на климата. Моят отговор е категорично не“, казва той пред германската тв ARD.

Основният източник на вредни емисии ще бъдат самолетните полети на отборите, официалните лица и милионите фенове. Хартмут Щал от Института „Йоко“ в Дармщат определя именно огромните разстояния като основния проблем. Между Хюстън и Торонто – първите два града, в които ще играе германският национален отбор – има около 2500 километра.

Изследване на организацията „Учени за глобална отговорност“ от 2025 година изчислява, че Мондиал 2026 ще доведе до отделянето на над девет милиона тона въглероден диоксид. Това е приблизително два пъти повече от средните емисии на последните четири световни първенства и се равнява на годишните емисии на около 6,5 милиона автомобила.

Според Абу-Омар климатичните обещания на ФИФА са „празни обещания“, а основната движеща сила зад непрекъснатото разрастване на турнирите остават финансовите интереси.

Все по-малко достъпно за феновете

Критиките към ФИФА не се ограничават само до екологичните последици. Фенските организации предупреждават, че световните първенства стават все по-недостъпни за обикновените привърженици.

Динамичната система за ценообразуване може да повиши цените на билетите до няколкостотин долара. Според Томас Кесен от фенската инициатива Unsere Kurve това автоматично изключва голяма част от запалянковците.

„Това, което наблюдавамеq особено в Съединените щати, е събитие, което могат да си позволят единствено най-богатите“, казва той.

Като положителен пример експертите посочват Европейското първенство през 2024 година в Германия, където отборите бяха групирани регионално, а голяма част от феновете използваха влакове и автобуси. За разлика от това Мондиалът в Катар през 2022 година, рекламиран като „климатично неутрален“, впоследствие се превърна в символ на обвиненията в т.нар. „зелено пране“, след като съд забрани на ФИФА да използва това определение.

Според критиците, ако световните първенства искат да бъдат наистина устойчиви, те трябва да станат по-малки, по-регионални и по-прозрачни, вместо непрекъснато да увеличават своя мащаб.