Рекордни температури и смъртоносни горещи вълни обхванаха части от Европа и други региони на света. Екстремните горещини се превръщат в една от най-сериозните заплахи за земеделието, животновъдството и живота на милиони хора това лято. 

Температурни рекорди в Европа

Горещата вълна обхвана Западна, Централна и Южна Европа. Във Франция температурите достигнаха 44,3 градуса по Целзий, а в Париж беше отчетен един от най-горещите дни за месец юни.

Великобритания регистрира 35,8 градуса в Южна Англия - най-високата температура за месеца. На Острова бяха отменени събития и затворени училища заради опасните условия.

Белгия също счупи 50-годишен рекорд, след като в Брюксел бяха измерени 34,6 градуса. По време на рекордните горещини началник на полицейско управление е разрешил на служителите си да получат къси панталони и тениски с къс ръкав, за да работят по-лесно при температурите, които се очаква да достигнат около 40 градуса по Целзий.

Германия затвори стъкления купол на Райхстага в Берлин за посетители заради високите температури.

В Загреб местните власти предприеха специалнио мерки за защита на населението от екстремните температури, като осигуриха безплатен достъп до градските басейни, както и до редица климатизирани музеи, галерии и библиотеки. Жителите бяха насърчени да използват обществените пространства за охлаждане, включително мрежата от 42 библиотеки и 197 обществени чешми в града.

Испания преживя най-горещите си юнски дни от началото на статистиката през 1950 г., като в някои райони температурите достигнаха над 45 градуса.В Испания първата голяма гореща вълна за годината е свързана с около 212 смъртни случая. Най-засегнати са възрастните хора и хората с хронични заболявания.

Снимка АП/БТА

Отдалечените общности в Северна Австралия са сред най-уязвимите

Ново изследване на учени от университета „Чарлз Дарвин“ показва, че климатичните промени ще увеличат значително броя на опасно горещите дни в отдалечените райони на Северна Австралия. До края на века тези населени места могат да преживяват средно около 166 дни годишно с температури над 35 градуса по Целзий, при около 130 дни в момента.

Учените предупреждават, че горещините вече са сред водещите причини за смъртност в северните райони на страната, а рискът ще се увеличава с покачването на температурите. В района Топ Енд, който обхваща северната част на щата Северна територия, се очаква броят на екстремно горещите дни да се увеличи повече от два пъти, докато по-хладните зимни периоди постепенно ще намаляват.

Изследването оценява уязвимостта на общностите според три основни фактора: по-високите температури, намаляващото население и застаряването на местните жители. Най-сериозно засегнати се очаква да бъдат вътрешните райони на Куинсланд, където високите температури се комбинират със спад на населението и по-труден достъп до услуги.

Смъртни случаи в няколко европейски държави

Испания преживя една от най-тежките горещи вълни, като в някои райони температурите достигнаха над 45 градуса. Според метеорологичните наблюдения това са сред най-горещите юнски дни от началото на систематичната статистика през 1950 г. Там горещата вълна стана причина за 212 смъртни случая. Населението е предупредено да избягва излизане в най-горещите часове на деня. В някои региони бяха активирани планове за действие при високи температури, включително предупреждения към рисковите групи и засилен контрол върху условията на труд при работа на открито.

Повишеното потребление на електроенергия за охлаждане натоварва системите. Испанските власти предупредиха, че продължителната суша, суха растителност и рекордни температури създава опасни условия за бързо разпространение на пожари.

В Италия също бяха регистрирани жертви, сред които фермери, работници на открито. В страната беше обявен червен код за опасни жеги в градове като Рим, Милано, Флоренция и Торино, а влак с около 200 пътници остана блокиран за три часа между Милано и гара Ламбрате заради повреда в климатичната система.

Световната здравна организация (СЗО) предупреждава, че сред най-уязвимите групи са възрастните хора, децата, бременните жени, хората с придружаващи заболявания и социално уязвимите общности, които живеят в лошо изолирани жилища и остават без достъп до подходяща климатизация. 

Снимка АП/БТА

Жегата удря реколтата и животните

Франция - най-големият производител на зърно в Европейския съюз - предупреди, че продължителните горещини и липсата на достатъчно валежи могат да доведат до спад на добивиа на основни култури като пшеница и царевица. Високите температури ускоряват изсъхването на почвата и могат да нарушат ключови етапи от развитието на растенията, особено при пшеницата в периода на зреене и при царевицата по време на образуване на зърната.

Анализатори посочват, че ако сушата продължи, реколтата от царевица може да падне под 10 милиона тона - ниво, което не е достигано от десетилетия.

В същото време стотици хиляди домашни птици загинаха във френски ферми заради жегата. Земеделските организации предупредиха за „масова“ смъртност сред птиците в някои от най-големите производствени райони.

Горещините стават все по-продължителни и по-чести

Според анализ на международната група World Weather Attribution (WWA) подобна гореща вълна би била „практически невъзможна“ преди 50 години и без влиянието на причинените от човека климатични промени. Заключението на експертите е, че климатичните промени вече не просто увеличават вероятността от горещи вълни, а променят самия им характер - те стават по-интензивни, по-продължителни и се появяват все по-често.

Подобна гореща вълна през юни 1976 г. би била с около 3,5 градуса по Целзий по-хладна спрямо тази, която Европа преживява сега.

Особено тревожни са т.нар. тропически нощи - периоди, в които температурите не падат под 20 градуса. В части от Франция през последната седмица нощните температури остават над тази граница, а на места минималните стойности достигат близо 30 градуса.

Установява се, че екстремно високите нощни стойности са станали около 100 пъти по-вероятни, отколкото допреди само две десетилетия. 

Те са сред най-опасните последици, тъй като възпрепятстват охлаждането и възстановяването на човешкия организъм след продължителното дневно излагане на жега, което повишава значително риска от сърдечно-съдови проблеми и други здравословни усложнения. 

Изследването показва още, че от над 800 европейски града, включени в анализа, около 45% вече са регистрирали или се очаква да регистрират най-високите нива на топлинно натоварване за края на юни.

Последиците за общественото здраве тепърва ще се проявяват. WWA припомня, че подобни екстремни температури и преди са ставали причина за значителен брой смъртни случаи - само през лятото на 2022 г. повече от 60 000 души в Европа са починали по причини, свързани с горещините. 

„Не правим достатъчно, за да забавим темпото на глобалното затопляне”, казва Клеър Барнс, изследовател по екстремни метеорологични явления в Имперския колеж в Лондон и съавтор на анализа.

Не Ел Ниньо, а човешката дейност

Ел Ниньо е естествен климатичен феномен, при който повърхностните води в централната и източната част на Тихия океан около екватора се затоплят необичайно силно. Това се случва, когато пасатите отслабнат и топлата вода, която обикновено се задържа в западната част на океана, започне да се придвижва на изток. Промяната в температурата на океана влияе върху движението на въздуха и валежите по целия свят. В някои региони Ел Ниньо води до силни горещини и суши, а в други - до проливни дъждове и наводнения. Явлението се появява обикновено на всеки 2 до 7 години и може временно да повиши средната глобална температура.

Анализът на WWA обаче отхвърля това да е причина за настоящата европейска жега. Напротив - в него се посочва, че основен фактор е дългосрочното затопляне на планетата, предизвикано от емисиите на парникови газове, свързани основно с изгарянето на въглища, нефт и природен газ.

„Научните доказателства за това как климатичните промени засилват горещите вълни са неоспорими“, казва Теодор Кийпинг, експерт по екстремни метеорологични явления и горски пожари в Имперския колеж в Лондон.

По думите му продължаващото използване на изкопаеми горива вече има директно отражение върху ежедневието на хората.

„Скоростта на тези промени е стряскаща. Вече на всеки няколко години виждаме как температурните рекорди в Европа биват разбити“, посочи Кийпинг.

Европа е сред континентите, които се затоплят най-бързо

Генералният директор на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус също предупреди, че екстремната жега се превръща в една от най-сериозните опасности, свързани с климатичните промени. По думите му около 500 000 души годишно по света умират от причини, свързани с високите температури, като много от тези случаи могат да бъдат предотвратени чрез навременни мерки.

Друго изследване, публикувано в научното списание „Nature Climate Change“, показва, че опасните горещини стават все по-чести, по-продължителни и по-интензивни в световен мащаб. То отчита не само температурата на въздуха, но и влиянието на влажността, вятъра и слънчевото излъчване върху човешкия организъм. Според учените днес около един милиард души повече са изложени на опасни температури спрямо 70-те години на миналия век, а периодите, в които организмът е под сериозно натоварване от жегата, се удължават. В Южна Европа, включително Испания, Италия, Гърция и Турция, някои райони отчитат до 40 допълнителни дни годишно с опасни горещини.

Експертите акцентират върху това, че борбата с екстремните горещини изисква не само намаляване на емисиите, които ускоряват климатичните промени, но и друг тип внимание - по-добро градско планиране, защита на уязвимите групи и промяна на работните условия при високи температури.