С проекта на служебното правителство за новия антикорупционен закон, който беше приет от настоящия парламент с малки промени, предложихме максимално широка възможност за номинации и избор на членовете на възстановената Антикорупционна комисия - от пет различни субекта, три от които по дефиниция политически необвързани - общите събрания на двете върховни съдилища и Висшия адвокатски съвет, а останалите - парламента и президента. Като ВСЕКИ съдия, респективно адвокат, може да номинира пред общите събрания и ВАдвС свой кандидат съдия, респективно адвокат.

Мнения относно удачността на избор от точно тези субекти може да има всякакви, още повече че тук се излиза от традиционния досегашен модел, заключен само и единствено в парламента, а на всяка по-различна концепция винаги ще се гледа скептично.

Реалността обаче е, че за изпълнение на целите по Плана за възстановяване и устойчивост и получаване на средствата по него (както и отпадане на необходимостта да се връща вече полученото за закритата КПК, впрочем), което е неизменна политическа задача на всяко правителство откакто ПВУ го има, трябваше бързо да бъде създаден политически неутрален антикорупционен орган с разследващи функции.

Добър или лош, законът е факт.

И за първи път буквално развърза ръцете на съдиите и адвокатите, общностите, които са в най-голяма степен призвани да бранят правата на гражданите, да участват активно в попълването на състава на държавен орган с по дефиниция репресивни функции, който в досегашните си версии неизменно е бил определян като "бухалка на властта". Поне с номинации. Т.е. да променят това.

Само си припомнете каква битка с Европейската комисия водеше предишното мнозинство за независимата външна оценка на парламентарните номинации за КПК, а не чак други субекти различни от парламента да избират членовете на КПК, което се прие сега.

Общностите на съдиите и адвокатите обаче са в общи линии пас. Досега от 2500 съдии и 14000 адвокати имаме общо три номинации. И в този ред на мисли хейтът към тези номинации в общностите е доста абсурден - ами номинирайте други, като тези не ви харесват.

Работата в Антикорупционната комисия не била за съдии и адвокати, както разбираме от една статия в "Капитал", които явно са се консултирали с неназовани твърдени да са изявени представители на съответните общности. С други думи, "читавите" не искат, не било за тях, не могат да се мотивират да участват.

Ами като не е работа за вас, според самите вас, уважаеми колеги, ще си остане работа за дансаджии, каквато досега е била.

Абсолютно същата картинка наблюдава(х)ме и при механизма за разследване на главния прокурор - и там се оказа, че това не било работа за върховни съдии - най-изтъкнатите имена в системата, които би трябвало да са с най-високите професионални и нравствени качества. Вместо точно те да поемат отговорността да се занимават с наказателното преследване на най-овластената фигура в съдебната система, те буквално абдикираха от механизма. Не можели да се занимават с разследване, защото били съдии по правото, разбирате ли.

И после - ами той механизмът не става, ами тя Антикорупционната комисия е бухалка. Ами така ще е. Защото нито механизмът, нито Антикорупционната комисия функционират в някаква перфектна среда, където всичко да е наредено идеално. Напротив, средата е много тежка, в нея изначалните предпоставки са, че такива като тях в най-добрия случай просто няма да работят като хората, а в най-лошия - ще работят противно на самата си мисия.

Как се разсича това, ако не с поемане на отговорност от "читавите", когато им се отвори възможност?

Между другото, кандидатът на мнозинството за член на КПК от квотата на парламента е дансаджия.

Препубликуваме текста от профила на автора му във Фейсбук. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.