"Как да разберем руснаците" - виждам, че европейците все още се "губят сред три бора", както казват самите руснаци, по този въпрос. Губят се така, откак се помня.

Отговорът му се разгръща на две равнища: как да разберем властта (т.е. Путин) и как да разберем масата руснаци ("народа").

Путин е просто поредният елементарен диктатор

Путин е лесен. Той отдавна е надмогнал базисната "рускост" в душата си и се е превърнал в елементарен диктатор. Такива са лесни за разбиране, защото са клонинги един на друг: разбираш един - разбрал си ги всичките. За разбирането на руския народ е необходимо доста по-подробно наблюдение, по-задълбочено познание, както и осмислен опит.

Още през 1980-те години Маргарет Тачър упорито обяснява, че Западът никога няма да постигне смислени договорености с диктаторите, тъй като западните хора правят една и съща грешка всеки път. Смятат диктатора от другата страна на масата за нещо като тях, но в по-разгулен вариант. Убедени са, че могат да намерят с него общ език по теми като национален интерес, международна сигурност, взаимна изгода за държавите. Това, бушува Тачър, са детинщини. Никой диктатор не се интересува нито от интересите на нацията си, нито от сигурността на други държави, нито пък от взаимна изгода за преговарящите народи. Него го интересува само едно нещо: постоянно да увеличава своята лична власт.

Той, диктаторът, е убеден, че е единственият субект на терена. Единственият начин той да бъде убеден да се съгласи е да му се обясни как това съгласие ще увеличи неговата лична власт. Друг морков няма. Затова с диктаторите по принцип е по-добре да се преговаря от позицията на непреодолима сила. Както казва в началото на 20-ти век легендарният американски президент Теодор Рузвелт: "Говори кротко, но носи голяма тояга".

Извод: ако искате Путин да се съгласи с някакво ваше предложение, покажете му, че в случай на несъгласие ще го смачкате.

Как видяхме руснаците в техния най-натурален вид

Дотук беше лесното. Разбирането и справянето с руския народ е доста по-сложно занимание.

След разпадането на СССР, руският народ бе лишен от своите цивилизационни центрове - Украйна, Грузия, Армения и Балтийските републики - и се изправя пред нас като същество, което никога не сме познавали. В миналото ние сме го виждали с приятелски очи през призмата на балтийци, украинци и на отделни възвисили се над масата писатели, поети и музиканти. Днес руският народ не е прикрит нито от балтийци, нито от украинци, нито от интелектуалци и творци. Такива вече няма. Този народ се изправя пред нас в напълно натуралния си и базисен вид без всякакъв грим.

Виждаме този му вид всеки ден през последния месец във видеоклиповете, които обикновените руснаци споделят по повод новонастъпилите кризи в техния живот - липсата на гориво по бензиностанциите, стотиците взривени от украинците рафинерии, складове и заводи, дима от пожарите, в които буквално заслонява небето над Москва, Петербург, Ростов, Екатеринбург, Саратов, Самара, Волгоград, Омск и още десетки места из цялата необятна територия на страната.

Не съм чул нито един руснак да прави връзка с войната, която се води от негово име в Украйна, а вероятно тези, които ще ме опровергаят, са малцинство. В първите две седмици руснаците масово вярваха на обясненията на властта, че става дума за временни затруднения. Когато разбраха, че в положението няма нищо временно, започнаха да задават не въпроса, който бихме задали ние, европейците: "Какво се случва и как да се оправи?", а дълбоко руския въпрос - "Кто виноват?" ("Кой е виновен?").

Защо не разбират какво става пред очите им

Веднага се сбиха по опашките на бензиностанциите, защото привидяха като виновни някакви себеподобни, които се запасяваха с гориво в туби. След като сбиванията не осигуриха повече гориво, собствениците на автомобили отправиха погледи "нагоре". Според едни виновни са некадърните местни власти, объркали снабдяването. Според други - големите вериги, задържащи горивата, за да смачкат дребната конкуренция. Според трети иде реч за някакви комбинации на мафиоти.

Не съм чул нито един представител на руския народ от тези, които висяха с дни на опашка за бензин и сетне пускаха оплакващи се клипчета, да изгради следната причинно-следствена теза: "Гориво няма, защото украинците неутрализираха две-трети от рафинериите в Русия. А украинците направиха това, защото Русия нахлу на тяхна територия и се опитва да ги изтреби до крак". За тях войната, както и взривовете в рафинериите, са "някъде там" и нямат отношение към техния живот, който е "тук".

Колкото и невероятно да звучи, същата неспособност за причинно-следствено мислене демонстрират и онези руснаци, които са "там" и публикуват клипчета на рафинерии, складове и заводи, горящи около техните домове. Те снимат дроновете и ракетите, летящи към целите. Снимат взривовете и пожарите. Цъкат с език. И не правят връзка с войната в Украйна.

За руснаците, снимащи пожарите, дроновете и ракетите не са украински. И, разбира се, не са украинският отговор на руското нахлуване на украинска територия. Дроновете и ракетите са просто някакви неща, които от само себе си се сипят от небето и взривяват и палят. Нещо като огънят и жупелът, изсипали се от небето върху Содом и Гомора. Най-вероятно и техните граждани са реагирали като днешните руснаци - вместо да си кажат "нещо сме съгрешили", са се питали "ама какво става?".

За много от руснаците очевидно съждението "действията имат последствия" е напълно неразбираемо. За тях всичко, което се случва, не зависи от тяхната воля. Зависи от волята на Бог. Каквото и да прави човек, резултатът ще е онова, което реши той. А когато се появят проблеми, за това са виновни някакви зли неверници.

Добрата и лошата новина за нас

Тази безпомощност, тази отдаденост на съдбата поражда онзи дълбок, пронизващ всичко руски фатализъм, за който пише още Лермонтов в повестта "Герой на нашето време", издадена през 1840 г. След като от теб нищо не зависи - всичко е в ръцете на съдбата - просто понасяш онова, което ти се случва. Падат от небето дронове и снаряди? Е, явно така се случва. Небето на Москва е черно от дим дни наред. Е, какво да направим? Руснаците даже имат изказ по този повод, кулминация на десетки вицове: "А если нет - то нет" ("Щом няма, значи няма").

От това състояние на руското масово съзнание следват две новини - една добра и една лоша. Добрата е, че голямата част от тези хора не са способни на самостоятелно действие. Правят нещо само когато получат заповед. Това ги прави потресаващо несъстоятелни на фронта, където съотношението на жертвите украинец-руснак определно е в полза на Украйна.

Лошата новина е, че един дълбоко фаталистичен народ е способен да понесе несгоди и катастрофи, които биха пречупили всяко по-напреднало общество. Няма да имат бензин, ток, вода, храна, в землянки ще заживеят и пак ще се подчиняват, ще търпят и ще изпълняват заповеди. Особено, ако властта им посочи някой зъл враг - нас, европейците - и каже: "Тия са виновни. Като ги бием, всичко ще се оправи".

Дойче Веле