Столичният кмет Васил Терзиев настоява част от данъка върху доходите да остава в общините, защити плана за Борисовата градина и обеща до края на мандата да няма дете без място в детска градина

Липсата на държавен бюджет повече от половин година не е най-големият проблем пред Столичната община. По-сериозното предизвикателство е, че местната власт не разполага с достатъчно собствени приходи, за да финансира необходимите инвестиции. Това заяви Терзиев в неделя вечер в предаването „Интервюто“ по БНТ.

По думите му бюджетът на София остава многократно по-малък от този на други европейски столици, ако се сравнява на глава от населението.

„Много пъти разговорът е кога ще стигнем Копенхаген, Виена, Осло. Десет до дванадесет пъти е по-висок бюджетът на всеки един от тези три града на глава от населението. Една нула разлика в разходите и инвестициите не може да бъде компенсирана с каквито и да е оптимизации“, каза Терзиев.

Според него Столичната община е успяла да компенсира забавянето на държавния бюджет чрез приемането на капиталова програма и разчет на приходите и разходите, така че проектите да не бъдат блокирани. Истинският проблем обаче остава липсата на финансова децентрализация.

„За разлика от почти всички страни в Европейския съюз, при нас нищо от корпоративния данък и данъка върху доходите не остава в общината“, посочи той.

Част от данъка върху доходите да остава в общините

Терзиев заяви, че подкрепя идеята част от данъка върху доходите на физическите лица да постъпва директно в бюджетите на общините, а при възможност и част от корпоративния данък.

По думите му това би осигурило по-стабилно финансиране за местната власт и би прекратило практиката общините да разчитат на държавата за всеки по-голям инвестиционен проект.

Кметът предупреди и за друг проблем – в следващия програмен период София вече няма да може да разчита на европейско финансиране в досегашния му размер, тъй като ще бъде определена като развит регион.

Той разкритикува и начина, по който през миналата година са били разпределяни средствата по националната програма за общински проекти.

„За нашите проекти бяха разплатени едва 500 хиляди лева от 50 милиона лева алокация за града, което не е нормално“, каза Терзиев.

Според него прехвърлянето на одобрението на проектите изцяло към Министерството на регионалното развитие и благоустройството не е най-доброто решение.

„За да работи тази система добре, тя трябва да бъде прозрачна. Да е ясно кои са проектите, да е ясно, че са с необходимото ниво на готовност и да няма избирателност на коя община ще бъде платено и на коя – не“, заяви той.

Необходими са още поне 100 млн. евро годишно

По отношение на инвестициите в София Терзиев посочи, че столицата има нужда от поне още 100 млн. евро годишно за инфраструктурни проекти.

Сред тях той изброи ВиК инфраструктурата, големите линейни обекти и програмата за ремонт на тротоарите.

„Това ще ни позволи да влагаме средства там, където има най-голяма нужда“, каза кметът.

За Борисовата градина: Няма да се строи и няма да се секат дървета

Терзиев коментира и общественото недоволство около проекта за нов подробен устройствен план на Борисовата градина.

„Няма обществено допитване, при което да няма остри реакции от различни заинтересовани страни. Въпросът е колко от тях имат нужното ниво на обективност и колко от тях могат да бъдат отстранени. Перфектен план няма, но поне този път целият процес беше както трябва.

Това беше направено точно според нашите разбирания за широк публичен дебат, за максимално много търсене на всички възможни грешки, които да бъдат отстранени. Това ще бъде направено — голяма част от идентифицираните проблеми ще бъдат отстранени в идващите седмици", каза той.

По думите му този път възраженията срещу проекта са седем пъти по-малко в сравнение с предишното обществено обсъждане, а голяма част от постъпилите предложения ще бъдат отразени.

Той даде пример с изискването на Министерството на околната среда и водите да бъде запазен минералният водоизточник при басейн „Мария Луиза“.

Основната функция на Борисовата градина като парк няма да бъде променена, твърди Терзиев.

„Няма да се строи, няма да се секат дървета и тази територия ще си остане основно парк“, заяви кметът.

Той уточни, че съществуващите спортни съоръжения като стадиона на ЦСКА, спортната зала и тенис кортовете ще продължат да бъдат част от парка.

„Всичко, което може да се желае, е застъпено това, че там няма да се строи, няма да се секат дървета и тази територия ще си остане основно парк. Но не може да бъде само парк, както някои хора искат, и като вече има редица обекти - спортната зала, кортовете, стадиона на ЦСКА и редица други съоръжения, които ще продължат да съществуват там. Така че трябва да се намери някакъв баланс, но винаги целта е била да се опази паркът като едно от големите богатства на София.

За конкретни проблеми, примерно един от тези, които ще бъдат отстранени, е това да бъде отразено изискването на МОСВ за наличието на минерална вода на басейна „Мария Луиза“, и други такива, които излязоха при общественото обсъждане. Упорство няма от наша страна. Целта е да имаме възможно най-добър устройствен план, но е нужно да има устройствен план и е грехота, че толкова години не може да се стигне до това да имаме някакъв разумен вариант.“

Какво ще има на мястото на бившия Паметник на съветската армия

По отношение на пространството в Княжеската градина, където се намираше Паметникът на съветската армия, Терзиев каза, че предпочита там да бъде изградено място, което да обединява обществото.

Една от обсъжданите идеи е паметник на българските владетели, но окончателното решение според кмета трябва да бъде взето след архитектурен конкурс за идейни проекти.

„Как бих искал? Със сигурност бих искал да бъде място, което не ни разделя, да бъде място, което е някаква архитектурна, ландшафтна... израз на това, което пише на парламента. Много пъти съм го казвал, че бих искал да е нещо, което ни напомня, че съединението прави силата и че вместо да намираме постоянно червени линии, да се разделяме, да намерим това, което ни обединява като общество", каза Терзиев.

За презастрояването: Няма обща дефиниция какво означава

Терзиев коментира и общественото недоволство около спорни строителни проекти в столицата, сред които сградата в столичния район „Младост“ и т. нар. небостъргач на бул. „Тодор Каблешков“.

По думите му това са наследени казуси, които общината трябва да решава един по един. Според него обаче отделните решения не могат да заменят цялостната политика срещу презастрояването.

„Това, по което ние работим, е да се съгласим какво значи презастрояване. Защото ако нямаме обща дефиниция, няма как да кажем какво е балансирано“, каза кметът.

Той обясни, че администрацията подготвя подробен анализ на район „Младост“, който да покаже какви са дефицитите по отношение на социалната инфраструктура, зелените площи, местата за паркиране и транспортната обезпеченост.

„Когато се съгласим какво означава балансирана територия, тогава ще стигнем и до конкретни политики“, заяви Терзиев.

"Пътят към нула" за местата в детските градини

Столичният кмет потвърди амбицията си до края на мандата да няма дете без място в общинска ясла или детска градина.

По първо класиране недостигът е около 5200 места. През тази година се разкриват 1700 нови места, работи се по 18 обекта, а догодина се очаква да бъдат добавени още между 1500 и 2000 места.

Решаването на проблема не зависи единствено от строителството на нови сгради, каза отново Терзиев.

По думите му близо 70% от недостига е при яслените групи, където има сериозен недостиг на медицински сестри. В София липсват над 230 такива специалисти, което налага част от яслените групи да бъдат преобразувани в градински.