Рекордни руски загуби, исторически нисък темп на настъпление и нарастващо значение на дроновете с изкуствен интелект във войната. Това отчита последният анализ на американския Център за стратегически и международни изследвания (CSIS), който представя една от най-подробните количествени оценки на войната в Украйна до момента.

Въпреки продължаващите бойни действия Русия постепенно губи инициативата на фронта, докато цената на войната непрекъснато нараства. Руската армия продължава да разполага със значителни ресурси, но постига все по-ограничени военни резултати.

По оценки на CSIS между февруари 2022 г. и юни 2026 г. руските въоръжени сили са понесли приблизително 1,4 милиона военни загуби, включващи убити, ранени и безследно изчезнали военнослужещи. От тях между 400 000 и 450 000 са загинали на бойното поле. Авторите определят тези показатели като безпрецедентни за която и да е голяма военна сила след края на Втората световна война. За сравнение - те надвишават повече от четири пъти всички американски военни загуби във всички конфликти след 1945 г., включително войните в Корея, Виетнам, Ирак и Афганистан. И са повече от девет пъти по-големи от общите съветски и руски бойни загуби във всички войни след Втората световна война, както и над двадесет и осем пъти повече от загубите на СССР по време на войната в Афганистан през 80-те години.

Отчетени са и проблеми с попълването на личния състав. По данни на CSIS през първата половина на 2026 г. Русия губи между 30 000 и 34 000 военнослужещи месечно, докато успява да набира приблизително 27 000 нови войници. 

Украинските загуби също остават значителни. Според оценките украинската армия е понесла между 525 000 и 625 000 общи военни загуби, включително между 125 000 и 150 000 загинали военнослужещи. Общият брой на пострадалите от двете страни надхвърля два милиона души.

Ерата на дроновете 

Един от по-съществените изводи обаче е промяната в съотношението на загубите. Докато през голяма част от войната Русия е губела между два и три пъти повече военнослужещи от Украйна, през първата половина на 2026 г. това съотношение вече достига почти осем към едно. Като основна причина за това се посочва широкото използване на украински безпилотни системи, включително автономни дронове, подпомагани от изкуствен интелект.

Именно дроновете променят характера на бойните действия. Украинските сили използват автономни ударни апарати, които самостоятелно разпознават целите си, различават истински военни обекти от примамките и осъществяват атаката без необходимост от постоянна сателитна връзка. Такъв пример е дронът Hornet, разработен в партньорство между украински и американски компании. С приблизителна стойност от около 6000 долара и обсег до 150 километра той използва бордов изкуствен интелект за анализ на видеоизображенията, идентифициране на целите и преодоляване на средствата за радиоелектронна борба.

Наред с технологичните промени CSIS поглежда и към руската тактика на фронта. Руските сили все по-често залагат на малки пехотни групи, изпращани да открият украинските отбранителни позиции. След локализирането им върху тях се концентрира артилерийски огън, удари с FPV дронове и управляеми авиационни бомби. Макар тази стратегия постепенно да изтощава украинската отбрана, тя води до изключително високи руски загуби, отчитата от CSIS. Към това се прибавят и слабата подготовка на част от новобранците, проблемите в координацията между различните родове войски, корупцията и ниският морал, които според авторите продължават да ограничават бойната ефективност на руската армия.

От своя страна Украйна разчита на многослойна отбранителна система, изградена от окопи, минни полета, противотанкови препятствия, артилерия и непрекъснато наблюдение чрез дронове. Докладът описва т.нар. зона на унищожение, широка между 20 и 40 километра около фронтовата линия, в която почти всяко движение може да бъде засечено. Според оценки, цитирани от CSIS, над 90% от руските бойни загуби вече се причиняват от дронове, а не от преки пехотни сблъсъци.

Рекордно ниска скорост на настъпление

Според събраните данни руските войски напредват със средно около 50 метра дневно в района на Костянтиновка, около 70 метра дневно към Покровск и приблизително 90 метра дневно в посока Славянск. Това са едни от най-ниските темпове на настъпление, регистрирани в съвременната военна история. За сравнение в първите седмици на пълномащабната инвазия през 2022 г. руските части са напредвали с няколко километра дневно. Според авторите забавянето се дължи на изменения характер на войната, при който технологиите значително увеличиха предимството на отбраняващата се страна. Плътните минни полета, безпилотните системи и постоянният артилерийски контрол практически не позволяват концентрирането на достатъчно сили за бърз пробив.

През април и май 2026 г. Русия за първи път от 2024 г. губи повече територия, отколкото успява да завладее. Нетната загуба възлиза на приблизително 400 квадратни километра. Въпреки това под руски контрол остават около 118 000 квадратни километра украинска територия - приблизително една пета от площта на страната. От тях около 75 000 кв. км. са окупирани след началото на пълномащабната инвазия през 2022 г.

CSIS е анализирал повече от 20 000 украински удара срещу нефтопреработвателни заводи, горивни бази, железопътна инфраструктура, мостове, летища, командни пунктове, складове за боеприпаси и предприятия от отбранителната индустрия. Сред засегнатите райони са Москва, Санкт Петербург, Курска, Белгородска и Калужка област, както и Крим. Тези операции според авторите не са успели да парализират руската военна машина, но са затруднили значително логистиката, снабдяването с горива и функционирането на част от военната инфраструктура.

Нарастващи финансови затруднения

По отношение на икономическата страна на войната, Русия е изправена пред нарастващи финансови затруднения, включително по-висока инфлация, увеличени данъци, поскъпване на хранителните стоки, по-строги ограничения върху достъпа до интернет и засилени репресии срещу свободата на словото. Въпреки че руската военна икономика продължава да функционира, CSIS смята, че натискът върху нея постепенно се увеличава.

В заключение авторите определят войната като класически конфликт на изтощение, при който нито една от страните не разполага с реална възможност за бърз военен пробив. Продължителеният застой засега остава най-вероятният сценарий, който в бъдеще би могъл да доведе до прекратяване на огъня или мирно споразумение.

За да бъде ускорен подобен процес, CSIS препоръчва Съединените щати и европейските държави да увеличат военната помощ за Украйна, да разширят санкционния натиск срещу Русия и да ограничат допълнително приходите ѝ от износ на петрол, които продължават да финансират военните действия.