- Г-н Ганев, наскоро казахте, че в намеренията на правителството относно бюджета, виждате само увеличаване на приходите, но не и намаляване на разходите. Актуално ли е това ваше впечатление?

Да, това наблюдение продължава да е валидно. Всичко, което чувам – третирам всичко като предварителни слухове – та, тези слухове, които чувам да обикалят наоколо, всичките до един касаят приходите. Дали ще облагаме свръхпечалби, дали ще облагаме ракия, дали ще облагаме други неща – само това се чува. Не чувам нито един предварителен слух за съкращаване на разходи.

- Преди дни Гълъб Донев спомена, че ще има около 750 млн. евро съкращаване на разходи.

Прекрасно, но искам да го чуя с малко по-голям детайл. Иначе великолепна идея. Аз лично бих ги закръглил на 7,5 млрд. евро. Но 750 млн. евро са нелошо начало.

- Той не каза нищо конкретно – например съкращения на разходите в МВР.

В МВР, ако успеят дори да съкратят увеличението на разходите, ще е значимо. Предизвикателството с пипането на разходите дори не включва непременно да се намали броят евро, който се харчи във всяка една отделна система и перо. А просто да се намали темпът на нарастване, спрямо темпа на нарастване на икономиката като цяло.

- Министър Пеканов преди дни даде алтернатива – или ще има данък свръхпечалба, или прогресивен данък. 

Данък свръхпечалба е прогресивно-подоходен данък. Само че за корпорациите. И  прогресивно-подоходно облагане от най-вреден тип. А именно – държавната изпълнителна власт си запазва правото да реши текущо колко да ти е ставката, вместо да го пише в закон.

Да речем, че печалбата на банките е 2,5 млрд. евро, макар че за всяка банка е различно. И някой чиновник решава, че този 1 млрд. евро е свръхпечалба. Но банките, ако догодина отчетат половин милиард печалба – какво правим? Би трябвало да им дадем пари.

Няма данъчен кредит "недостатъчна печалба". Има само данъчно облагане – свръхпечалба, което е прогресивен данък. Ако идеята на това правителство е да въведе прогресивно облагане в България – да си го каже и да си го въведе и да си носи отговорността.

- Предполагам и на Вас ви прави впечатление, че като се говори за данък свръхпечалба, не се споменава "Лукойл".

Естествено. И за хазарта, чието облагане е отделен проблем, в който по-добре да не влизаме. Но огромен проблем... Хазартът в България е в невероятно привилегирована позиция. Всички се правим, че на харесваме хазартното пристрастяване, защото това е болест. Обаче съвсем очевидно там съответните бизнеси достатъчно навреме са подкрепили съответни политически сили, за да не могат сега съоветните политически сили да посягат на тези съответни бизнеси.

"Лукойл" предполагам, доколкото държавата има много сериозно участие в управлението, те по-скоро го третират като техен си актив. Всеки път, когато държавата се е заемала сериозно с "Лукойл", е откривала достатъчно печалба. Не го правят в момента. Всеки може да спекулира за мотивите.

- Понякога управляващите правят следното внушение – ще повишим данъците, но парите ще отидат за социални разходи. Вие съгласен ли сте с подобно твърение?

Големият проблем с тази логика е, че социалните плащания, толкова любими на определени политически сили, в България са крайно неефективни. Българските социални разходи са безумно неефективни, те се извършват в огромни суми и не носят никакъв социален ефект. Нито повишаване на благосъстоянието на най-бедните, нито като равенство.

Хайде първо да оправим ефективността на тези разходи, след което да ги увеличаваме. Да оправим първо лодката с нейните пробойни, след което да видим дали можем да я пълним. Забелязвам огромни прехвърляния, които отиват към най-големите богаташи. Включително се говори да се намалява цената на бензина. Ами най-големите богаташи най-много бензин ползват. За какво да им ги даваме тези пари.

- Откакто е на власт, новото управление намали пенсиите на новите пенсионери с 30 евро. Сега се очертава и минималната работна заплата да е по-ниска в сравнение с това, което беше по стария механизъм.

Точно по тези теми съм по-склонен да разбирам. Не говоря дали одобрявам, но да разбирам гледната точка. При новите пенсии наистина съществува въпросът как точно ще се изчисляват. Примерно, дали онази безумна COVID добавка, гласувана навремето от ГЕРБ и ДПС, трябва да се зачита като част от общите пенсии и оттам да влиза във формулата и за новите пенсии, които нямат нищо общо с никакъв ковид.

По отношение на минималната работна заплата едно нещо е сигурно – още навремето, когато се приемаше този механизъм - тя да е 50% от отчетената до юни предходната година средна работна заплата, беше ясно, че това е временна мярка. Докато влезе в сила европейският регламент за минималната работна заплата. Фактът, че сега по някакъв начин се въвежда този европейски регламент и това води до 670 евро, вместо до 690 евро, за мен е нещо доста разбираемо. Но продължавам да си мисля, че за страна като България, където имаме огромни браншови и географски неравенства, е много важно МРЗ за съоветното място и съответния бранш да отчита реалностите. Една би трябвало да е МРЗ в София, съвсем различна да е в Силистра. В София никой не си мръдва и нокътя на малкото пръстче за 670 евро, спокойно минималната работна заплата може да е доста по-нагоре от това. Да видим ситуация, при която вече не говорим за минималната работна заплата, а за минимални работни заплати.

- Според отчета на бюджета за 2025 г., приет вече от настоящото правителство, дефицитът е 3%.

Това приемане на отчета на бюджета за 2025 г. означава, че няма скрити скелети в гардероба. Иначе нямаше да го приемат. Чуха се едни слухове, че нещо сме били излъгали еврокомисията, които се оказаха неверни.

- До края на септември бюджетния дефицит за 2026 г. е 2,8%. Как ще стане 5,7%, колкото е заложен?

За да си изпълни програмата в приетия бюджет преди няколко месеца, за октомври, ноември и декември българската държава трябва да изхарчи по 6,5 млрд. евро на месец. Това би бил по-голям от абсолютния рекорд досега в историята на България.

Това, което влияе върху стопанските процеси, са наистина похарчените пари. Ако излеем по 6,5 млрд. евро за три месеца от другата страна ще получим безумна инфлация. Не искам да връщам към този епизод, сега условията са доста различни. Но декември 1996 г. едни пари се изляха върху България и още януари 1997 г. видяхме хиперинфлация.

- Често се говори, че бюджетната политика на настоящото правителство напомня на тази на Жан Виденов. Вие явно споделяте това мнение.

Не, не. Изключително различна е българската икономика, в сравнение с тогава. Само аспекти на случващото се напомнят.

- Може би няма да стигнем до онова ниво на инфлация, но ако продължаваме така, може би ще е достатъчно голяма, за да се притесняваме?

До онова ниво няма да стигнем. Но със сигурност да не се учудваме при такива огромни харчове в държавата, че някои цени ще растат много упорито.

- Дали наистина ще ги похарчат тези 6,5 млрд. евро всеки месец до края на годината? Или може би все пак ще се вразумят?

Вариантите да не ги похарчат са два. Единият е просто да кажат: няма да изпълним разходната част, нямаме готови капиталови проекти. Няма нужда от чак толкова разходи за издръжка, за субсидии. Другото е да го направят със специални сметки, в които просто да прехвърлят харчове, които да се водят като изразходени сега, но всъщност харчовете да бъдат прехвърлени за догодина. Това няма да причини натиск върху конкретни цени, каквито би причинило изхарчването. Аз предпочитам първата възможност.

- Добре, не е ясно дали ще ги изхарчат или не, но дълговете вече ги изтеглиха.

Изтеглиха ги, а дълговете вече не са евтини. Веднага стои въпросът: при положение, че не е имало нужда да се взема този дълг, защо ги "ручахме жабетата"? Предполагам, че ще кажат, че ще го ползваме в бъдеще и няма да теглим нов, ако парите не бъдат изхарчени. Аргументът - взехме го дълга тази година, защото догодина щеше да е по-скъп, няма да е лош аргумент.

- Според вас все пак тази година ще имаме ли 5,7% дефицит, както е заложено, или ще е по-малко?

Моята надежда е да е значително по-малък. Още когато се приемаше бюджетът не виждах никакъв проблем дефицитът да се задържи на около 3%. Или айде, да отидем на 4,1%, колкото прогонозираше Еврокомисията. Продължавам да си мисля, че при едно елементарно неизпълнение на разходната част дефицитът може да е много по-малко от 5,7%.