Франция е изправена пред бързо разрастваща се вълна от ученически протести, която за по-малко от две седмици премина от учлищни блокади в Парижкия регион към мобилизация на национално ниво, стигна до университетите, а на места прерасна в палежи, вандализъм и сблъсъци с полицията.
Протестите започнаха около 21 септември с конкретни искания – повече учители, по-малки класове, по-поддържани училища и по-добри условия за обучение. До 1 октомври обаче ситуацията ескалира. Правителството нарече случващото се „масови безредици“. Премиерът Себастиен Льокорню свика кризисно заседание, а около 400 училища и други образователни учреждения днес останаха затворени. Властите предупредиха, че при необходимост занятията ще се провеждат дистанционно.
Защо учениците протестират?
В основата на протеста са проблеми, за които учениците казват, че се трупат с години. Те настояват учителите, които отсъстват, да бъдат замествани, училищата да разполагат с повече преподаватели и друг персонал, класовете да не са препълнени, а старите и занемарени сгради да бъдат ремонтирани.
Но недоволството им не се изчерпва с материалната база. Ученици говорят и за претоварени учебни програми, неглижирани проблеми със системата им за кандидатстване във висши училища Parcoursup и непоносими условия в класните стаи.
На някои места исканията са по-конкретни.
17-годишна ученичка от гимназията „Пол Елюар“ в парижкото предградие Сен Дени разказва пред Ройтерс, че в сградата няма прозорци, в сглобяемите временни постройки, които се използват за тоалетни, няма вода, има хлебарки и плъхове, а тоалетната хартия никога не достига. По думите ѝ през зимата в сглобяемите класни стаи температурата пада до около -5 градуса, а през лятото достига 40.
Друг 17-годишен ученик от Страсбург разказва пред АФП, че в класовете има по 35 души, няма достатъчно тоалетни, столовата е твърде малка, на места покривите текат и сградата се руши.
Затова и първоначално ученическото движение получи подкрепата на част от учителите и училищните директори.
Според проучване на синдиката SNES-FSU, публикувано на 7 септември, в началото на учебната година поне един учител не е достигал в 53% от държавните колежи и гимназии. Данните на самото образователно министерство показват, че през учебната 2024-2025 г. 10% от часовете в гимназиите не са били проведени - част от тях заради отсъстващи учители, които не са били заместени, друга част - заради пълно затваряне на училищата.
Проблемът с учителите се вижда още при набирането на кадри. Според доклад на френския Сенат през 2025 г.след конкурсите за учители 1700 места са останали незаети. В него многократно се говори за „криза на привлекателността“ на учителската професия.
Доброволните напускания също са се увеличили значително: учителите вече представляват над 15% от напускащите държавната служба, срещу едва 2% през 2012 г. Сред основните причини е финансовата: заплатите на младите учители са били увеличени и обещанието да получават над 2000 евро месечно е изпълнено. Проблем обаче остава заплащането на тези учители, които са в средата на кариерата си - то изостава значително спрямо това в други европейски държави.
И не само това.
Френският Сенат посочва също, че преподавателите са изправени и пред все повече административна работа, работа с ученици със специални образователни потребности, недостиг на помощен персонал, както и нарастващи случаи на насилие и агресия. През учебната 2023/2024 г. 57% от учителите в средното образование са преживели посегателство срещу себе си или имуществото си, а 15% са били обект на обиди или подигравки.
Под въпрос е и доколко бъдещите преподаватели са подготвени за реалната работа в клас. Според цитиран в доклада анализ повече от половината френски учители заявяват, че не са се чувствали достатъчно подготвени по отношение на педагогиката и практическата работа в класната стая, след като са завършили обучението си. По данни на синдиката SNUIPP-FSU около 30% от учителите в началното образование, преминали през конкурса, никога не са пеминавали през стаж преди да започнат работа.
Колко голям е протестът?
Мащабът на протестното движение се променя буквално всеки ден. По данни на френското вътрешно министерство към 1 октомври действията са засегнали 1027 от общо около 3700 гимназии във Франция. В 222 от тях е имало блокади. Само няколко дни по-рано блокираните училища са били около 350.
Около 30 университетски кампуса също са били блокирани или засегнати от протестите в четвъртък.
Около 400 училища днес останаха затворени заради опасения за сигурността. Част от тях провеждат занятията дистанционно.
Как се стигна до насилие?
Първите блокади бяха сравнително мирни, но в рамките само на няколко дни прераснаха в сблъсъци, палежи и вандалски прояви в няколко френски града.
Една от по-сериозните сцени се разигра в гимназия „Сен Екзюпери“ в Марсилия, където избухна пожар. След пристигането на поцажрната стотици младежи обградили автомобила и прунудили пожарникарите да го напуснат, след което пожарната машина била подпалена.
В същия град директорът на гимназия „Виктор Юго“ е бил нападнат и залят с бензин. Докато младежи са наливали бензина в контейнери, част от горивото е попаднала върху директора и други служители. След инцидента училищният персонал се е прибрал в сградата, за да се предпази.
В западния град Нант гимназията „Нелсън Мандела“ също беше засегната от пожар. Сградата е била евакуирана, а огънят е бил овладян, без да има ранени.
И други градове се оказаха въвлечени в безредиците. В Лил протестиращи подпалиха контейнери и хвърляха предмети по полицията, като при сблъсъците бяха повредени автобусни спирки и светофари. В Тулуза полицията е била принудена да използва сълзотворен газ при сблъсък с младежи.
В Страсбург беше подпален автомобил, а движението на трамваите временно беше спряно. В Хавър пожар повреди фасадата на училище. Подобни сцени бяха отразени в Бордо и Лион.
По данни на властите при протестите са пострадали общо 159 ученици и служители.
В социалните мрежи се разпространяват кадри, на които полицаи използват газови гранати срещу непълнолетни. В един от случаите 14-годишно момче от Сен Дени е било улучено в лицето от граната със сълзотворен газ от близко разстояние. Адвокатът на семейството му заявява, че е подадена официална жалба.
Френското вътрешно министерство е започнало вътрешни проверки заради обвинения в полицейска бруталност спрямо трима ученици.
Само вчера полицията е задържала 1949 души във Франция. Според вътрешното министерство - основно за насилие, нападения срещу полицаи и участие в незаконни струпвания. За същия ден властите съобщават за 305 ранени полицаи и жандармеристи.
Кой стои зад протестите?
След кризисното заседание на 1 октомври източник, близък до премиера Льокорню, заяви пред Ройтерс, че френските разузнавателни служби са представили оценка, според която движението е започнало като организирана операция на крайната левица, включително на партията „Непокорна Франция“ (LFI) и свързани с нея структури.
LFI отхвърли обвинението. Лидерът на партията Жан-Люк Меланшон и депутатът Луи Бояр заявиха, че партията винаги е подкрепяла ненасилствени демонстрации и обвиниха правителството, че превръща протеста в политическа битка. Пред Le Monde ученици също отхвърлиха твърденията, че са били мобилизирани от партията.
В същото време представители на "Непокорна Франция" са видени на няколко ученически протеста, особено в района на Париж. На 21 септември депутатът от LFI Луи Бояр беше сред учениците, блокирали гимназия „Сен Екзюпери“ в Кретей – едно от местата, откъдето движението започна. В следващите дни той отново се появи на ученически блокади с призиви протестът да се разрасне. На 29 септември Бояр посети и блокадата пред гимназия „Жан-Жорес“ в Монтьой, където според Le Monde е говорил пред събралите се ученици.
В Сен Дени подкрепата е още по-видима. На 28 септември кметът на града Бали Багаяко, който също е от LFI, изпя „Марсилезата“ с учениците пред гимназията „Пол Елюар“ и призова премиера Льокорню да дойде на място и да чуе исканията им. Самият Багаяко впоследствие заяви, че „насилието може да бъде легитимно“.
Протестът се развива месеци преди президентските избори във Франция, насрочени за април, 2027 г, което го прави особено чувствителен за правителството.
Президентът Еманюел Макрон признава, че има реални причини за недоволството. По време на посещението си в Испания той заяви, че разбира тревогите и гнева на младите, но подчерта, че страховете им не оправдават насилието. Наред с това разкритикува политиците, които според него „подпалват“ напрежението.
Марин льо Пен например заяви, че случващото се вече не е ученически протест, а организирани безредици, и призова за нов закон срещу тях.
Очаква се министърът на образованието Едуар Жефре да разговаря с представители на учениците, родителите и учителите. Министерството планира и платформа за консултации, чрез която да събере конкретните искания на протестиращите и да представи отговори.
Правосъдният министър Жералд Дарманен събра главните прокурори на страната, за да обсъди наказателната реакция на безредиците.
Междувременно около 400 училища остават затворени.
Още по темата
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
