По време на прожекция на документалния филм „NAZA“ в нидерландския град Делфт се стигна до скандал. Сабине Таса, чийто съпруг и 17-годишен син бяха убити при клането на Хамас на 7 октомври 2023 г., критикува представянето на войната във филма. Част от публиката реагира на това с обидни подвиквания. Това става ясно от съобщения в израелските медии.

Таса е пътувала за събитието заедно с Авихай Шоршан, изпълнителен директор на израелската организация Ad Kan. По данни на организацията, в началото на прожекцията Шоршан се е опитал да прожектира на киноекрана кадри от атаката на Хамас от 7 октомври с помощта на преносим проектор. Няколко зрители са му попречили да продължи да показва кадрите.

След това самата Таса се е качила на сцената. Тя се обърнала към режисьорите Ювал Абрахам и Рашел Сзор, които не са присъствали на събитието, и поставила под въпрос представянето на събитията във филма:

„Вижте ме в очите. Говорите за колатерални щети? Мъжът ми и синът ми бяха убити от Хамас. Къде присъства това във вашия филм?“, казва Таса.

„Не искаме да слушаме това“

В отговор зрители са викали силно: „Не ни пука“. Други са призовали Таса да прекрати изказването си с думите:

„Не искаме да слушаме това“.

По-късно пред Ynet Таса обясни, че съпругът ѝ и синът ѝ са били убити на 7 октомври. По нейно мнение авторите на „NAZA“ придобиват популярност на гърба на мъртвите, на израелските войници и на децата.

Посрещнат с дълги аплодисменти на филмовия фестивал във Венеция, но остро нападнат в Израел от армията и правителството: документалният филм за Газа „NAZA“ на двамата еврейски режисьори Ювал Абрахам (31 г.) и Рашел Сзор (32 г.), тръгва и по германските кина. От ноември той ще може да се гледа безплатно онлайн, съобщиха двамата.

Във Венеция филмът спечели специалната награда на журито.

За какво се разказва в „NAZA“

В своя 80-минутен документален филм режисьорите изваждат от сложността на войната в Газа най-вече един аспект: предполагаемата система, която стои зад израелското водене на война — с цялата си ефективност. „NAZA“ произлиза от еврейския израз „Nezek Agavi“ (Незек Агави), обозначаващ колатерални щети. Според разказа на интервюиран във филма войник, съкращението в армията означава очаквания брой цивилни, които биха могли да загинат при дадена атака.

Обясненията на анонимните свидетели имат за цел да опишат как се избират целите и как протичат процесите на вземане на решения преди бомбардирането на жилищни сгради. При това част от анкетираните във филма описват и използването на изкуствен интелект.

Заснет през нощта по покривите на Тел Авив, според собствените му думи Абрахам интервюира 24 членове на израелското разузнаване. Гласовете им са модулирани, а лицата им са неразпознаваеми в сенките.

Британският вестник The Guardian е съпродуцент на филма и преди това е провел разследване по обвиненията. Медията се позовава на това, че е спазила всички журналистически стандарти.

Един от героите разказва, че при някои израелски въздушни удари са били убити 20, 30 или 300 палестинци. „Веднъж имаше разрешение да бъдат убити 500 души при удар срещу една човешка цел“, казва мъжът.

„Мога да кликна върху дадена къща и да видя колко души ще пострадат, ако я бомбардирам.“ Той взема лист хартия и скицира. „Вижда се така: апартамент 6, 5-и етаж, Ахмед и семейството му ще загинат.“

Израелската армия отхвърля представянето на режисьорите

Ден преди връчването на наградите на 12 септември израелската армия отхвърли обвиненията. Тя постави под съмнение достоверността на 24-те анонимни свидетели. Част от изказванията засягали решения, за които военни с по-ниски чинове не биха могли да имат цялостен поглед. Армията критикува и това, че филмът не ѝ е бил предоставен предварително за отговор.

Според армията въздушните удари се отменят веднага щом предвидимите цивилни щети се окажат в непропорционално съотношение спрямо военната полза, както изисква международното хуманитарно право. Представеното във филма систематично приемане на висока смъртност сред цивилните не било част от военната доктрина.

Дали отделни атаки са преминали тази граница, не може да се прецени единствено от позициите на армията и от филмовите сцени.

По данни на контролираните от Хамас здравни власти в Газа, по време на продължаващата почти три години война досега са убити около 74 000 палестинци. Властите не правят разлика между цивилни и бойци. Израелски военни представители определиха броя на убитите бойци в ивицата Газа в средата на септември на над 24 000.

Преди атаката на 7 октомври от Хамас обявиха, че са набрали 37-хилядна армия. Преди няколко месеца също така официално бе обявено, че са изплатили вдовишки пенсии на 52 000 вдовици в Газа. Колко от общите жертви са бойци, колко са сътрудници на Хамас, колко са починали от естествена смърт или болести и колко от недостиг на лекарства заради блокадата, не може да се прецени. Независимо потвърдено цялостно разпределение няма.

Относно обвиненията за използване на изкуствен интелект, говорителят на армията Ефи Дефрин заяви, че решенията за избора и одобряването на удари се вземат изключително от хора, а не от изкуствен интелект.

Противоречиви реакции в Израел

Министърът на културата Мики Зохар от партията „Ликуд“ нарече работата на режисьорите държавна измяна и поиска да им бъде отнето гражданството. Премиерът Бенямин Нетаняху съобщи за законови инициативи срещу хора, които клеветят израелските войници или държавата в чужбина. Израелската правозащитна организация Betselem обаче се застъпи за режисьорите. Заедно с други организации тя се противопостави на заплахите и възможните действия срещу Абрахам, Сзор и техните източници.

Какво казват израелските коментатори

Израелският журналист Надав Ейал пише в „X“:

"Подготовката за въздушен удар срещу дадена цел е дълга и сложна. В отделна атака са включени над 100 души, още преди пилотът да влезе в действие. Много малко от тях, имат пълния поглед върху ситуацията."

Амос Харел от ляволибералния вестник „Haaretz“ споделя оценката, че Израел е извършил военни престъпления. Това, което се е случило в ивицата Газа по време на някои от боевете, било само по себе си жестоко и достатъчно обезпокоително.

То задължавало ситуацията да се погледне директно и да се направи саморефлексия.

Бивш заложник на Хамас: Аз "колатерална щета" ли съм?

След 80-минутната прожекция във Венеция участници съобщиха за 25-минутни овации на крака. Някои говориха за рекордни аплодисменти в историята на фестивала. Всъщност рекордът по аплодисменти на този фестивал се държи от любимата на Хитлер режисьорка Лени Рифенщайл и нейния филм "Триумф на волята", смятан за библията на нацистката пропаганда. Този факт бе отбелязан от критиците на филма.

Бившият израелски заложник Омер Шем Тов пише в „Wall Street Journal“, че дългият аплауз се е усещал като „градушка от ножове“. Не защото филмът показва палестинското страдание.

"Палестинското страдание е реално и заслужава да бъде видяно. Аз обаче оставам невидим. Прекарах 505 дни в плен на Хамас. Отвлечен, измъчван от глад и изтезаван. В тази история може би и аз съм „NAZA“, колатерална щета“, казва Шем Тов.

Как реагират палестинците и арабският свят

В арабските социални мрежи се изтъква най-вече гражданската смелост на двамата режисьори. Базираният в Лондон новинарски сайт Middle East Eye пише, че „NAZA“ прави безценна работа във време, когато продължаващото насилие както в ивицата Газа, така и на окупирания Западен бряг продължава да се приема за нещо нормално.

Според издавания в Лондон всекидневник „Al-Arabi Al-Dschadid“, в части от арабския дебат се поставя въпросът защо западната общественост изглежда реагира по-силно на израелски свидетели, отколкото на многогодишните палестински свидетелства.

Прожекция и скандал в София

Филмът ще бъде показан в София на 5 октомври - два дни преди годишнината от клането. Ще бъде излъчен в рамките на фестивала Sofia Documental. Билети за прожекцията вече няма.

Във фейсбук актрисата Касиел Ноа Ашер се обърна към организаторите:

"Към организаторите на фестивала Sofia Documental

С интерес ще гледам Naza. Само две неща ме озадачават: Вие като кинаджии - някои от които и мои приятели - защо най-малкото от стремеж към обективност - не включихте в програмата и филма "7 октомври 23"?

Второ: Под поста ви има над 130 коментара, повечето от тях крайно расистки/антисемитски, призоваващи за омраза и насилие над евреи/израелци и унищожение на държавата Израел. Означава ли това че, Вие като организатори от София Документал подкрепяте тези "настроения"? Защото не виждам админ или който и да било друг от вас да отправя най-малкото предупреждение срещу този език на омразата, камо ли да трие такива коментари.

И трето: Една дама в коментари ви напътства да бъдете по-смели в рекламирането на Naza. А ще бъдете ли смели, като заедно с Naza покажете и " 7 октомври 23" ?! Или тази смелост не е модерна и изгодна за вас?! Hristo Hristozov би ли отговорил точно, ясно , обективно като киноспециалист (а не активист) на въпросите ми? Благодаря.

Тя получава и анонимен отговор от организаторите, в който те казват, че към филма има интерес и е награден във Венеция, но призовават за културна дискусия след излъчването му. Въпреки споделените копия на коментари, призоваващи за смърт на евреите или разпространяващи конспиртавни теории, те отговарят: 

"Избрали сме "NAZA", точно като “кинаджии”, като филм, който спечели награда в световен киноконкурс - фестивала във Венеция, и като изключително актуален филм, към който публиката има интерес, а не като нападка към държавата Израел, за да има нужда да “изравним” резултата с показването на друг филм.

Също така, къде видяхте призив към омраза и насилие над евреи и израелци? Бихте ли ни посочили тези коментари, за да ги видим?"

Коментарите са оставени въпреки забележките.