Страните членки (Съветът) на ЕС откриха днес процедура за свръхдефицит срещу България.

Причината е очакваното надхвърляне на допустимия бюджетен дефицит. Едновременно с това Съветът прие препоръка към страната ни с конкретен график за ограничаване на бюджетните разходи и срокове за връщане към допустимите фискални показатели.

Процедурата при свръхдефицит е част от европейските правила за бюджетна дисциплина и се прилага, когато държава членка отчита или се очаква да отчете бюджетен дефицит над референтната стойност от 3% от БВП, съгласно член 126, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

Според Съвета причината за откриването на процедурата е прогнозираният бюджетен дефицит на България от 4,1% от БВП през 2026 г. Очакванията са дефицитът да остане над прага от 3% и през 2027 г.

В решението се отбелязва, че използването от България на националната клауза за дерогация за увеличени разходи за отбрана по Пакта за стабилност и растеж (ПСР) не обяснява изцяло превишението над допустимата граница.

В препоръката си Съветът настоява България да предприеме ефективни действия и най-късно до 15 октомври 2026 г. да представи необходимите мерки за намаляване на бюджетния дефицит.

Освен това страната ни трябва да се придържа към определен таван на кумулативния номинален растеж на нетните разходи. Според препоръките той не трябва да надвишава следните стойности:

• 4,2% през 2026 г.;
• 7,7% през 2027 г.;
• 11,4% през 2028 г.;
• 15% през 2029 г.

Целта е България да прекрати процедурата и да върне бюджетния си дефицит под референтната стойност от 3% от БВП най-късно до 2029 г. 

5 основни препоръки към България

Съветът на ЕС отправи пет ключови препоръки в рамките на европейския семестър към България за 2026-2027 г., след като откри процедура за свръхдефицит.

► 1 . България трябва стриктно да спазва определените тавани за растеж на нетните бюджетни разходи, така че да прекрати процедурата за свръхдефицит. В същото време страната трябва да използва предоставената европейска гъвкавост за увеличаване на разходите за отбрана, но без това да застрашава устойчивостта на публичните финанси. Брюксел препоръчва още да бъдат ограничени стимулите за укриване на доходи и да се предприемат мерки срещу сивата икономика. България трябва да въведе по-справедлива данъчна система. Това включва и премахване на плоския данък. Властите ни трябва да увеличат събираемостта на данъците, включително чрез по-ефективно събиране на просрочени задължения и разширяване на данъчната основа. Помощите заради високите цени на енергията трябва да останат временни и насочени само към уязвимите домакинства и енергоемките предприятия.

► 2. Втората препоръка е свързана с ускоряване на изпълнението на реформите и инвестициите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), както и на проектите по кохезионната политика. Специално внимание се обръща на източните гранични райони, където ЕС препоръчва инвестиции и в инфраструктура с двойно предназначение - гражданско и отбранително.

► 3. Третият пакет препоръки засяга институционалните реформи. България трябва да подобри работата на държавната администрация, особено на местно ниво, чрез повече цифровизация, по-малко административни тежести и повишаване квалификацията на служителите. Наред с това Брюксел настоява за по-ефективна борба с корупцията, особено по делата срещу високопоставени лица, укрепване независимостта на Висшия съдебен съвет (ВСС), подобряване на обществените поръчки и по-независими регулатори.

► 4. Четвъртата препоръка е насочена към енергетиката и транспорта. Съветът препоръчва ускорено развитие на вятърната енергия, модернизиране на електроразпределителната мрежа, постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива при топлофикациите, мерки срещу енергийната бедност, декарбонизация на индустрията и повече инвестиции в железопътен и обществен транспорт, особено в Северна България.

► 5. Петата препоръка засяга човешкия капитал. България трябва да подобри качеството на образованието, обучението на учителите, връзката между образованието и пазара на труда, обучението през целия живот и включването на по-слабо представените групи на пазара на труда. Съветът настоява и за по-добър достъп до социални услуги и здравеопазване, включително чрез пренасочване на ресурси от болничната към извънболничната помощ и намаляване на доплащането от пациентите.

Плоския данък облатгодетелства хората с високи доходи

Съветът отправя и редица критики към структурните проблеми на страната.

България има едни от най-ниските данъчни приходи като дял от БВП в ЕС, високи просрочени данъчни задължения и една от най-големите сенчести икономики в Съюза. Освен това плоският данък от 10%, съчетан с таван на осигурителните вноски, води до регресивно данъчно облагане, при което хората с високи доходи понасят относително по-ниска данъчна тежест от тези с по-ниски доходи.

Документът отбелязва още липсата на убедителни резултати в разследването и наказването на корупцията по високите етажи на властта, продължаващия проблем с ВСС, чийто мандат е изтекъл още през 2022 г., както и слабости при обществените поръчки, работата на регулаторите, научните изследвания, енергетиката, транспорта, образованието, социалната политика и здравеопазването.