Проектът на Закон за държавния бюджет на България за 2026 година бе приет на първо гласуване от Комисията по бюджет и финанси към парламента с 14 гласа "за", 9 гласа "против" и нито един глас "въздържал се".

Законопроектът бе представен от вицепремиера и министър на финансите Гълъб Донев. Текстовете предвиждат дефицит по консолидираната фискална програма за тази година в размер на 5,7 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), като Донев подчерта, че това не е дефицит на настоящето правителство, а "дефицит, натрупан от последните няколко години".

Заложените приходи, помощи и дарения в проектобюджета са в размер на 49,6 млрд. евро, а общите разходи възлизат на 56,8 млрд. евро. Проектът е изготвен при очакван икономически ръст от 2,6 на сто и средногодишна инфлация от 4,3 на сто според хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ).

Според проекта максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г., е 10,1 млрд. евро. В тази сума е включен заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент „Мерки за сигурността на Европа“ (SAFE) за укрепване на отбранителната индустрия. Очаква се държавният дълг да достигне 37,7 млрд. евро или 30,1 на сто от БВП.

Предвижда се общите средствата за капиталови разходи през 2026 г. да достигнат 9,360 млрд. евро, като в т.ч. влизат тези с национално финансиране от 4,028 млрд. евро и с европейско финансиране от 5,331 млрд. евро (в т.ч. Националният план за възстановяване и устойчивост).

Законопроектът залага намаляване на разходите за персонал с 10 на сто, считано от 1 септември, с изключение на общините, военнослужещите, лицата заети по Закона за МВР, по Закона за ДАНС, по Закона за НСО, по Закона за Държавна агенция „Разузнаване“, по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, лечебните заведения по чл. 5 от Закона за лечебните заведения.

Не се предвижда увеличение на разходите за персонал (в т.ч. за т.нар. „изборни длъжности“), по механизми, политики и нормативни разпоредби, свързани с определяне, преизчисляване или индексация на възнагражденията на база ръста на средната брутна работна заплата/минимална работна заплата или чрез колективен трудов договор, като това ще спести на бюджета над 560 млн. евро.

Предвижда се намаляване на държавната субсидия за вероизповеданията и политическите парти.

Законопроектът предлага повишаване на приходите от опериране на ТОЛ системата и увеличение на винетните такси с 30 на сто - считано от 01 август 2026 г.

Сред мерките на управляващите влизат и ускорено реализиране на вече въведения акцизен календар за периода 2025 - 2029 г. в Закона за акцизите и данъчните складове за поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюневите изделия. Предвижда се акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия да бъдат променени от 1 август 2026 година.

Залага се въвеждане на лицензионен режим в Закона за хазарта за афилиейт оператори, които популяризират хазартни игри на лицензирани оператори на територията на Република България, както и въвеждане на двукомпонентна държавна такса върху комисионното възнаграждение на афилиейт операторите въз основа на предварително договорени показатели за ефективност.

Законопроектът залага и приходи в размер на 50 млн. евро от концесионно възнаграждение от „Летище София“. Предлага се оптимизиране на текущите и на капиталовите субсидии за БДЖ, НКЖИ, Български пощи и други.

От 1 август 2026 г. се предвижда държавните служители по Закона за държавния служител и заетите по Закона за съдебната власт да заплащат лични осигурителни вноски. От тази дата осигурителните вноски се разпределят между осигурителя и осигуреното лице в съотношение 80:20, а от 1 януари 2027 г. - в съотношение 60:40, както е предвидено за останалите работещи.

Предвижда се преразглеждане на механизма за определяне на минимална работна заплата, като до определянето на нов механизъм се предвижда минималния размер на заплата да остане на настоящото си ниво от 620 евро.

Владислав Панев от „Демократична България“ заяви, че заложеният дефицит от 5,7 на сто представлява риск за страната при евентуално обръщане на икономическия цикъл.

Атидже Алиева-Вели от ДПС,  посочи, че законопроектът не спазва Закона за публичните финанси и определя твърде висок дефицит и не спазва препоръките на Европейската комисия. Тя посочи, че от ДПС ще предложат отпадане на предложението за намаляване на субсидиите за вероизповеданията. Алиева-Вели заяви, че ДПС все пак ще подкрепи бюджета на първо четене, тъй като той представлява опит за гарантиране на нормалното функциониране на основни услуги в страната.

Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС също заяви, че проектобюджетът нарушава грубо Закона за публичните финанси със заложеният дефицит от 5,7 на сто от БВП и с приемането на бюджет в нарушение на закона управляващите рискуват да създадат опасен прецедент.

По думите на Мартин Димитров от "Демократична България" не може да се говори за криза с бюджета, а по-скоро за сложна бюджетна ситуация. Той отбеляза, че само в рамките на пет месеца са заложени рекордни капиталови разходи, изразявайки съмнения, че има проектна готовност за реално разплащане на тези разходи. Димитров предложи част от заложените капиталови разходи да се използват за свиване на бюджетния дефицит.

Министърът на финансите Гълъб Донев отговори, че не вижда реалистична възможност за намаляване на разходите в частта на капиталовите разходи и издръжката, така че да се доведе до свиване на дефицита до 3 на сто.

Според Донев промени в Закона за публичните финанси биха били необходими, за да се постигне пълна синхронизация с Договора за функционирането на Европейския съюз, така че българското законодателство да отразява всички аспекти, които Европейската комисия наблюдава във връзка с изискванията за размера на дефицита.

Донев посочи още, че правителството ще следва линията за постигане на фискална консолидация, включително и постигането на балансиран бюджет в бъдещето. Вицепремиерът заяви, че управляващите нямат намерения да вдигат данъчно-осигурителната тежест в преследване на целта за намаляване на дефицита и държавния дълг.

Асен Василев от "Продължаваме промяната" изчисли, че по бюджета има заложени капиталови разходи и разходи за издръжка, за които липсва описание за какво ще се използват, които възлизат на около 2 на сто от БВП, като те биха могли да се прехвърлят в перо "резерв" на бюджета. Според него бюджетът е изготвен на база подценени макроикономически показатели.

"Този бюджет в този вид няма как да бъде подкрепен, но може да бъде преработен", добави той.

Гълъб Донев посочи в отговор, че зад всяко едно евро в проектобюджета стои конкретен разход, включително и за отминали периоди и не може да се говори за скрити буфери или резерви.

По думите на Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС, управляващите трябва да внимават с упреците, че има прикрити данни за състоянието на публичните финанси, тъй като могат да предизвикат проблем за страната. Според него, когато страната се намира в период на органичен растеж, не бива "да се налива допълнително гориво в двигателя" на икономическия растеж. Горанов заяви, че управляващите е трябвало да са по-смели в усилията за консолидиране на бюджета.

Според Слави Василев от "Прогресивна България“ законопроектът отразява политиките, които са водени през предходните години. Бюджетните практики през предходните години изкуствено са надували приходите и са потискали разходите, за да могат да стигнат до тези 3 на сто дефицит, каза той, добавяйки, че предложеният проект на бюджет цели излизането от този капан.

Председателят на бюджетната комисия Константин Проданов от "Прогресивна България" заяви, че бюджетът предлага няколко реформи, включително премахването на автоматичните механизми за размера на възнагражденията, данъка върху хазартните оператори, мерките за изсветляване на икономиката и други.

Той изрази мнение, че участниците в днешната дискусия са демонстрирали разбиране, че това е преходен бюджет, тъй като се приема след средата на годината. По думите му, бързи решения за постигане на консолидация няма, като той добави, че в следващия бюджет, за 2027 година управляващите ще могат да покажат по-амбициозни политики.

Бюджетната комисия отхвърли Закона за държавния бюджет с включен проект на бюджет на Висшия съдебен съвет.

Министерството на финансите пласира днес дълг на международните пазари в размер на 2,5 млрд. евро, каза вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев пред БТА и БНР след днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси към парламента.

Донев припомни, че тази емисия е съгласно приетото от парламента увеличаване на тавана на дълга в условията на удължителен закон с до 3,8 млрд. евро за 2026 година.

"Набраният дълг е на три транша", обясни Донев.

Падежите са 2032 година, 2038 година и 2042 година.

"Доходността, която е постигната за всеки един от тези траншове, е изключително добра за България. Вчера имаше купуване на дълг от друга държава членка на Европейския съюз, която постигна много по-висока доходност, отколкото България успя при днешния аукцион. Доходността е добра за България, не натоварва в дългосрочен аспект плащането по лихвите, така че изключително полезно беше това излизане на Министерството нa финансите на международните пазари", каза Донев.

Вицепремиерът заяви, че до края на годината е вероятно да има още едно излизане на международните пазари, тъй като все още не набран дългът, необходим за плащанията по Националния план за възстанояване и устойчивост и за покриване на дефицита.

Съгласно проекта на Закона за държавния бюджет за 2026 година максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г., е 10,1 млрд. евро. В тази сума е включен заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент „Мерки за сигурността на Европа“ (SAFE) за укрепване на отбранителната индустрия. Очаква се държавният дълг да достигне 37,7 млрд. евро, или 30,1 на сто от БВП. До днес набраният нов дълг от началото на годината възлизаше на 1,41 млрд. евро.