В края на септември в статия, озаглавена "Зад предизборната лудница с кандидати се крият престъпления с фалшиви подписки", ви разказахме за "стари, но златни" проблеми с изборното законодателство и неговото прилагане. Бяхме провокирани от възпроизвеждането им и в кампанията за президент '26. Само демократичните подбуди ли подтикват регистрирането на все по-голям брой участници в избори? Как маргинални формации събират 2500 подписа за участие във вота - от години е известно за съществуването на "черна борса". Как се харчат медийните пакети, т.е. нашите пари? Има ли "връщанка", свързани лица? Защо общественият ефир (на БНТ и БНР) е наводнен с теории на конспирацията, вулгаризми и изобщо - с хора, чието психично здраве може да бъде поставено под въпрос?

Тогава очертахме проблемите. Сега търсим възможните решения с помощта на изборните експерти Ива Лазарова и Стоил Цицелков. Обърнахме се към тях по гореописаните конкретни въпроси.

И двамата са в състава на Обществения съвет към Централната избирателна комисия (ЦИК), като Ива Лазарова е и негов председател. Тя е представител на Института за развитие на публичната среда (ИРПС), като я помолихме да коментира конкретно медийните пакети и равния достъп до обществения ефир, които ИРПС задълбочено изследва от години. Цицелков е представител на Европейска асоциация за защита на човешките права – България, сред създателите на Обединение за честни избори (ОЧИ) и международен наблюдател на избори.

За фалшивите подписки и търговията с данни

Има достатъчно случаи през годините, за да говорим за устойчив проблем. Само през 2014 г. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) отчита 1380 жалби и сигнали за използване на лични данни при регистрация за изборите, от които 496 са допустими. Това са жалби, не брой доказани нарушения, но мащабът заслужава внимание. Има и повторяемост. В решение от януари 2023 г. за подписки от изборите през 2021 г. КЗЛД налага санкция от 25 000 лв. Данните на един от жалбоподателите вече са били използвани неправомерно през 2016 г., за което има предишна влязла в сила санкция от 15 300 лв.

"Очевидно санкцията не е прекъснала практиката" - обобщава Цицелков.

За организирана "борса" трябва да се проследят доставчиците, посредниците, поръчителите и плащанията. Потенциалните източници са стари подписки, партийни бази, изтекли масиви и неправомерен достъп до административни данни. Кой точно ги държи и кой го покровителства е работа за разследване. Особено интересно е дали едни и същи данни се появяват при различни формации и последователни избори.

Не е нужно човекът да е починал, много възрастен или да живее в чужбина. Напълно редовните данни на жив човек вършат работа, когато никой не проверява дали действително е дал съгласие - допълва експертът.

Какво проверява ГРАО

Проверката обхваща имената, ЕГН, избирателните права, повторенията и наличието на подпис. ГРАО не установява чрез графологична експертиза дали подписът действително е положен от съответния човек. В решението на ЦИК за президентските избори през 2026 г. проверката приключва при достигане на необходимите 2500 коректни записа.

Тук има място за две промени, посочва Цицелков: проверка на всички подадени записи за злоупотреби, включително след достигане на прага, и потвърждаване на участието от случайна извадка хора. При съмнителен резултат проверката трябва да се разширява.

Уведомяването също е напълно постижимо. При включване в подписка човек да получава съобщение през електронното връчване, по имейл или SMS, когато държавата разполага с потвърден контакт. Контактът трябва да е проверен независимо от подателя на подписката. Съобщението може да е неутрално, с подробностите след идентификация.

Трябва да остане възможност за справка и възражение на гише или с помощ по телефона. "Деветдесетгодишната жена няма сама да започне да проверява сайта на ЦИК", отчита изборният експперт. Липсата на отговор на уведомление също не може да се брои за съгласие.

Кой за какво да отговаря

ЦИК трябва да носи отговорност за регистрацията, проследимостта на подписките и своевременното подаване на сигнали. ГРАО проверява данните и извежда аномалиите. КЗЛД установява неправомерното обработване и произхода на данните. МВР и прокуратурата разследват документните престъпления, организаторите и евентуалните плащания.

"Трябва да виждамe обща отчетност: колко сигнала са подадени, колко нарушения са установени, колко санкции са събрани и колко производства са приключили. Препращането на преписка между институциите от години се представя като свършена работа" - казва Цицелков.

За подписите и регистрацията

Автоматичното увеличаване на броя подписи няма да спре човек, който разполага с масив от лични данни. То ще затрудни най-вече тези, които действително събират подкрепа.

Събирането на публично място може да помогне за видимостта, но само по себе си не гарантира автентичност. По-полезни са проследимостта до събирача, датата, конкретните избори и отговорността за всеки лист, както и възможност за електронно заявяване на подкрепа с надеждна идентификация.

Има приложими чужди примери:

  • В Нидерландия декларацията за подкрепа се подписва в общината след удостоверяване на самоличността.
  • В Канада за кандидат за федералния парламент обичайно се изискват 100 подписа, а в определени райони 50. Подписването става пред свидетел, който също вписва данните си и се подписва. Подписаният формуляр може да бъде сканиран или сниман и предаден електронно.
  • Венецианската комисия препоръчва изискваните подписи да не надхвърлят 1% от избирателите в съответния район. Посоката е достъпен праг и надеждна проверка.

Би могло да се обсъди и видеодокументиране на учредителните събрания, с ясен режим за достъп до записите - предлага експертът.

Според Цицелков трябва да има последици за партии, които системно получават под 2500 гласа, но избори след избори ползват медийни пакети.

"Това трябва да води до преразглеждане на достъпа им до публично финансиране, а при трайно отсъствие на реална партийна дейност - и до процедура за отнемане на регистрацията при ясни условия и съдебен контрол. В много страни не можеш да участваш на национални избори, ако нямаш регистрирана партийна структура във всеки областен град, като минимум гаранция, че си реална партия. Тук нека да е в ⅔ от страната."

Още един системен проблем: готовите партийни регистрации

Стоил Цицелков добавя още един системен проблем - със самата регистрация на партиите. За учредяване на партия законът изисква поне 500 учредители, а за регистрацията ѝ и списък с поне 2500 членове. Практическата стойност на тази процедура отслабва, когато готова регистрация може да бъде предоставена на съвсем нов политически проект.

"Продължаваме промяната" се яви през 2021 г. чрез "Волт" и "Средна европейска класа". При Румен Радев през февруари 2026 г. социологическата агенция "Маркет Линкс" вече измерваше 25,6% подкрепа за негов проект, преди да е обявен конкретният коалиционен носител. Първо идват лидерът и обществената вълна, после се намира регистрацията. ("Прогресивна България" използва три партии за регистрацията си в ЦИК, яви се като коалиция).

"Затова въпросът с фактическото прехвърляне и евентуалната търговия с партийни регистрации заслужава отделно разследване: кой взема решенията, кои са действителните членове, как се сменят ръководствата и какви договорености стоят зад това.

Отдавна има и публично подозрение, че част от малките формации функционират като сателити: отнемат протестен вот, повтарят удобни за други политически кръгове послания и използват предоставения им публичен ресурс. Това е посока за проверка през хората, финансирането и връзките между организациите" - посочва Цицелков.

За медийните пакети

Има формации, при които пакетът практически издържа цялата кампания, категорични са и Цицелков, и Лазарова.

Медийните пакети са създадени, за да дадат достъп до медиите на малки и нови политически субекти, които не получават държавна субсидия. За президентските избори през 2026 г. пълният пакет е 20 451,68 евро с ДДС, равностойността на 40 000 лв. ЦИК плаща директно на доставчика след представяне на документи за изпълнението.

"След повече от десет години обаче виждаме устойчиво повтарящ се модел: едни и същи формации получават пакети в поредица от избори, за някои от тях това е практически единственият финансов ресурс за кампанията (дори за годината, те практически нямат друга дейност отвъд употребата на пакет по време на кампания), а средствата често се насочват и към повтарящ се кръг медии. Само в осемте парламентарни кампании между 2021 и 2026 г. по този механизъм са разпределени над 2,8 млн. евро публични средства" - обобщава Ива Лазарова.

В одита на Сметната палата за изборите на 9 юни 2024 г. "За Велика България" има отчетено финансиране от 42 420 лв., включително непарични средства, от които 39 895 лв. са от медиен пакет. Това е около 94%. Изследването на платформата "Отворен парламент" на ИРПС от септември 2024 г. посочва и партии, декларирали като приход единствено медийните си пакети. Сред примерите са "Глас Народен", БНО, "Български национален съюз Нова демокрация" и "Български съюз за директна демокрация". За някои от тях натрупаното финансиране от пакети през 2021–2024 г., включително за различните видове избори, достига почти 300 000 лв. - допълва и Цицелков.

"Спомням си и концентрацията в "Евроком". Данните на ИРПС за шестте парламентарни кампании от април 2021 г. до юни 2024 г. показват около 1,396 млн. лв. за телевизията от общо 4,2 млн. лв. медийни пакети - приблизително една трета. За изборите през октомври 2024 г. "Евроком" получава 151 125 лв., над половината от средствата от пакети, насочени към телевизии в тази кампания. Такава концентрация в една и съща медия със сигурност е основание за наблюдение и проверка.

В същата публикация има още един показателен случай: "Български съюз за директна демокрация" насочва целия си пакет от 39 925 лв. към agorapost.bg, при установено припокриване между партийното ръководство и управата на организацията, собственик на медията. Тези връзки трябва да се проверяват системно" - посочва още.

Контролът и "връщанката"

"Другият голям дефицит е контролът. Не е достатъчно да знаем, че има договор и че той формално отговаря на изискванията. Трябва да можем да видим какво точно е купено, на каква цена, дали услугата действително е предоставена, до каква аудитория достига и има ли свързаност между политическия субект и медията. Самата ЦИК в миналото е посочвала ограниченията на контрола си, включително кратките срокове и риска проверката да остане предимно формална", посочва председателката на ОС към ЦИК. 

Тук има мерки, които може да предприеме ЦИК, и други, за които е необходима законодателна промяна. ЦИК вече направи важна стъпка с решението си за настоящата кампания да направи публичен регистър за пакетите, ИРПС предлага от 2017 г. да направят такъв. В предвидения публичен регистър ще има повече информация за формите на платеното с държавни пари съдържание, за отчетните документи и цените. Регистърът ще се актуализира веднъж седмично всеки вторник. 

При бъдещи промени в Изборния кодекс, според ИРПС, трябва да се обсъдят и самите правила на механизма: допълнителни критерии за достъп, така че пакетът да не се превръща в поредното автоматично финансиране при всеки следващ вот; възможност за частично собствено участие/съфинансиране (например ако една услуга струва 1000 евро - 500 идват от пакет; 500 трябва да осигури партията от друг източник); проверка за свързаност между получател и медия; по-подробно отчитане на закупените услуги и последваща оценка дали механизмът действително постига целта си.

"Идеята не е малките участници да бъдат лишени от медийно присъствие, а публичните средства да се предоставят при условия, които доказуемо подпомагат плурализма".

На сходно мнение е и Цицелков. Контролът трябва да включва действително излъченото или публикуваното, цената, аудиторията, собствеността и свързаните лица. Регистърът трябва да показва договорите, изпълнението и плащанията още по време на кампанията. На ЦИК ѝ е нужен постоянен финансов и аналитичен капацитет за тази работа, с участие на Сметната палата. При данни за "връщанка" следва разследване на паричния поток.

По думите му полезен пример е Нова Зеландия. При разпределянето на публичните средства за предизборна реклама се отчитат предишни резултати, парламентарно представителство, други признаци на обществена подкрепа и отношенията между партиите. Същевременно се запазва справедлива възможност за участие на всяка регистрирана партия.

За достъпа до обществения ефир

Правото на всеки кандидат да говори публично трябва да е гарантирано. Проблем обаче е, че равният достъп се превръща в безконтролна трибуна - смятат и двамата изборни експерти.

Журналистите трябва активно да модерират, да задават последващи въпроси, да искат доказателства и да проверяват фактите. Безплатното участие, особено в национална медия, не може да се превръща в подарен слот за произволни твърдения, посочва Цицелков. 

Равнопоставеността на кандидатите не означава отсъствие на журналистически стандарти, смята и Лазарова.

"Проблемът, който ИРПС вече е наблюдавал, е, че в подобни формати се появяват крайни и провокативни твърдения, конспиративни теории, агресивно поведение и реч на омразата. Когато това просто се излъчва в името на “равнопоставеността“, резултатът не е повече плурализъм, а по-ниско качество на публичния дебат", казва тя.

От института предлагат три много конкретни препоръки:

  • Първо, равният достъп трябва да означава равна възможност за участие, а не право върху неконтролирано ефирно време - журналистът трябва да може да задава уточняващи въпроси, да прекъсва при нарушение на правилата и да изисква доказателства за проверими фактически твърдения.
  • Второ, обществените медии могат предварително да приемат и публично да обявят ясни правила за поведение във всички предизборни формати - включително по отношение на лични нападки, дискриминационна реч и други нарушения на приложимите стандарти.
  • Трето, платеното участие трябва да бъде недвусмислено разпознаваемо като такова: зрителят трябва във всеки момент да знае дали гледа журналистическо интервю, безплатна форма или съдържание, платено с медиен пакет от държавния бюджет. ЦИК действително разграничава безплатните и платените форми, но за аудиторията това разграничение трябва да бъде видимо и разбираемо.

"В крайна сметка равнопоставеността не означава абдикация на журналистиката. Държавата може да гарантира на кандидатите достъп до обществените медии, но това не означава, че им гарантира безконтролна трибуна. Особено когато участието се финансира с публични средства, зрителят трябва да знае защо този кандидат е в ефир и кой плаща за участието му", обобщава Лазарова.