Омбудсманът Велислава Делчева настоява за допълнителни гаранции за собствениците на земеделски земи, чиито непотърсени ренти вече могат да бъдат прехвърляни към Държавен фонд „Земеделие“ след изтичането на 10-годишен срок. Според нея много от собствениците дори не подозират, че земите им се обработват от други лица и че за това им се полагат пари.

В становище до председателя на парламентарната комисия по земеделието Явор Гечев омбудсманът предлага да бъде създадена публична информационна система, чрез която всеки собственик да може да провери дали имотът му е предоставен за обработване, какви суми са внесени за него и кога изтича срокът за получаването им.

Предложението идва две седмици след влизането в сила на спорните законови промени, с които управляващите от „Прогресивна България“ (ПБ) разрешиха непотърсените в продължение на десет години ренти да бъдат насочвани към фонд за подпомагане на земеделски производители.

При приемането на поправките мнозинството отхвърли предложения на „Демократична България“ (ДБ) за задължително уведомяване на собствениците и наследниците им, преди парите да бъдат прехвърлени. От ГЕРБ пък настояваха спорната разпоредба изобщо да отпадне.

Президентът Илияна Йотова не наложи вето върху закона, а от ДБ обявиха, че подготвят искане до Конституционния съд. Към момента обаче такова не е внесено. 

Собствениците може дори да не знаят, че имат пари

Става дума за т.нар. бели петна – земеделски земи, чиито собственици не са декларирали как ще ги стопанисват и не са сключили договори за ползването им.

Законът позволява тези имоти да бъдат включвани в масиви за обработване от земеделски производители. Ползвателите са длъжни да внесат сума, съответстваща на средното годишно рентно плащане за съответното землище. Парите се съхраняват по специална сметка, откъдето собствениците могат да ги получат.

С последните промени обаче се предвиди, че ако сумите не бъдат потърсени в рамките на 10 години, те се превеждат към Държавен фонд „Земеделие“ за финансиране на Взаимоспомагателния фонд за управление на риска в земеделието.

Омбудсманът обръща внимание, че причината за натрупването на непотърсени ренти невинаги е незаинтересуваността на собствениците.

„Много от тях не подозират, че притежават земеделски имоти в режим на „бели петна“, които им носят доходи“, посочва Делчева.

Според нея основният проблем е липсата на информация, че даден имот е включен в масив за ползване. Процедурата се развива по административен ред и приключва без участието на собственика.

Допълнителни затруднения създават раздробената поземлена собственост, многобройните наследници и случаите, в които с течение на поколенията хората губят информация за възстановените на семействата им земи.

В становището се припомня, че по публични данни на Министерството на земеделието през 2018 г. непотърсените средства за земи, обработвани като „бели петна“, са били около 80 млн. лева. Това са исторически данни, а не актуална оценка за размера на средствата, които могат да бъдат прехвърлени към фонда.

Десетте години вече означават загуба на вземането

Особено съществен е изводът на омбудсмана за последиците от новата законова уредба.

Според Делчева с промените 10-годишният срок за получаване на рентите се очертава като преклузивен. Това означава, че след изтичането му се погасява самото вземане на собственика за парите, внесени за ползването на неговата земя.

Омбудсманът подчертава, че дребните собственици често се намират в по-слаба позиция в поземлените отношения и се нуждаят от допълнителна защита.

Затова тя предлага две конкретни промени.

Първата е създаването и поддържането от министъра на земеделието на информационна система с публичен достъп. В нея трябва да има данни за имотите, разпределени за ползване, датите на постъпилите плащания и крайните срокове, в които собствениците могат да получат парите си.

Втората е законът изрично да определи откога започва да тече 10-годишният срок. Според омбудсмана той трябва да се изчислява от момента, в който ползвателят е изпълнил задължението си за плащане.

Така ще се избегнат различни тълкувания и административни практики, които могат да ощетят собствениците.

Управляващите вече отхвърлиха предложение за уведомяване

Както Клуб Z писа, въпросът за информирането на собствениците беше сред основните спорове при приемането на законовите промени през септември.

Тогава депутати от ДБ, сред които Любен Иванов, предложиха три месеца преди изтичането на 10-годишния срок общината задължително да уведомява правоимащите за наличието и размера на непотърсените суми, както и за последиците, ако не ги получат навреме.

Предвиждаше се, ако собственикът е починал, администрацията да издири наследниците му. Предложено беше също шест месеца предварително да се публикува информация за сумите, чийто срок предстои да изтече.

Мнозинството отхвърли тези предложения. Не беше приет и последващ опит на Свилен Трифонов от ДБ да прокара подобни гаранции.

От ГЕРБ, начело с бившия земеделски министър Десислава Танева, настояваха спорната поправка изобщо да отпадне. Според тях парите продължават да принадлежат на собствениците и след изтичането на десетгодишния срок.

Управляващите защитиха обратната теза – че след изтичането му държавата вече не може да изплаща сумите и те могат да бъдат използвани за подпомагане на земеделските производители.

Така законът беше окончателно приет, без да бъде въведено задължение за индивидуално уведомяване на собствениците или техните наследници.

Омбудсманът не иска отмяна на спорната поправка

За разлика от опозиционните депутати, които оспориха самото право на държавата да използва непотърсените средства, Велислава Делчева не настоява за отмяна на новия режим.

Предложенията ѝ са насочени към осигуряване на повече информация и възможност собствениците действително да упражнят правото си да получат парите в предвидения срок.

Тя предлага мерките да бъдат разгледани при подготовката за второ четене на другия законопроект за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, внесен на 15 юли и приет на първо четене на 24 септември.

Този законопроект все още преминава през парламентарната процедура. Срокът за предложения между първо и второ четене беше удължен до 8 октомври.

Омбудсманът допуска дори разходите за създаването и поддържането на публичната информационна система да се покриват от Взаимоспомагателния фонд, към който ще постъпват непотърсените ренти.

Така въпросът за защитата на собствениците отново се връща в парламента, след като мнозинството вече отказа да въведе задължителното им уведомяване.

Остава да се види дали този път депутатите ще приемат допълнителни гаранции, за да не губят хората парите от собствените си земи, без дори да знаят, че им се полагат.

------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.