Приятели, липсва ли ви Бойко? На мен мъничко вече да. По времето на Бойко сякаш нещата вървяха по-добре, имаше ритъм някакъв. Например минаваха поне 12 часа, преди да се завърти на 180 градуса и да отрече всичко, което е казал предния ден. А понякога, помните ли, приятели, се завърташе даже на 360 градуса два дни по-късно и всичко си беше отново така, както го е казал първоначално. Това все пак е някаква предвидимост, с която може да се работи.

Обаче нещата се влошиха драстично, откакто Тръмп спечели втория си мандат. От година и половина каквото и да кажеш или напишеш, че става по света с участието на Дони, то винаги е вярно за един кратък момент. И в следващия вече не е вярно. А после пак е вярно. Например Ормузкият проток бе отворен 37 пъти за четири месеца, по думите му. В момента, доколкото се ориентирам, той е отворен и го бомбардират едновременно, така че всички твърдения за това има или няма война там, може или не може да се плава и добри или лоши са отношенията с иранските управляващи, са верни и неверни едновременно.

Единствените, които са постоянни в действията си, са борсите и продавачите на петрол. Като вдигнат веднъж цената, иди им обяснявай после, че може и да има бомби, ама пък петролът си минава.

Тоя стил на управление на световни кризи можеше да е забавен за наблюдение, ако не се бе прехвърлил и у нас. Вече не сме при Бойче. Вече сме при Румен. А Румен ги владее тръмпистките тактики като да са му родни. По цял ден говори едно, а прави точно обратното.

Признавам, че това донякъде малко ме умилява. Връща ме в детството ми. Когато управляващите ни обясняваха, че вали ситен пролетен дъждец, а не радиоактивна отрова от Чернобил. Когато дънките, кока-колата и уискито бяха западна гнилоч официално, а неофициално всеки с връзки в партията се снабдяваше с тях. Когато България беше най-мощната, преуспяваща и успешна индустриална държава в света на лозунги и приказки, а реално опита три фалита в рамките на няма и 50 години.

Ми то същото и сега, приятели. Ето, да вземем бюджета. По думите на новото правителство той е първият от падането на комунизма насам, който прави справедлив бюджет за всички бедни и пролетарии, първият бюджет, който е добър за България, и първият бюджет, който е мизерен, но справедлив.

И това го помня, приятели – тая приказка за светлината в тунела, дето ние трябва да търпим и да се мъчим, ама ей сега ще дойде истинският комунизъм и тогава вече всичко ще е наред.

Та сегашното правителство отново ви навря в тунела. И докато хвали бюджета, оряза пенсиите, оряза майчинските, оряза социалните придобивки и в същото време задели милиарди за тайни и неизвестни получатели.

Да вземем сделките за армията – област, в която премиерът би трябвало да е експерт. Това обаче не му попречи да откаже да купи ракети за поръчаните и доставени изтребители F-16, за които България плати вече над 4 милиарда.

Тоест имаме над 4 милиарда долара за изтребители, но ще спестим от оборудването им и ще ги паркираме в хангара. Просто хвърлихме едни милиарди на вятъра. Според министъра на отбраната нямаме нужда от ракетите.

Същият министър обаче е одобрил оскъпяването на сделката за бронираните машини „Страйкър“. Правителството обяви, че покупката скача с няколко десетки милиона долара и също надхвърля 1 милиард. Причината според хората на Радев е оскъпяването на суровините. Наложи се американското посолство да излезе с уточнение, че оскъпяването е заради допълнителни искания от българската страна за най-новото и скъпо оборудване.

Аз не искам да кажа, че човек може да си помисли, че се обслужват различни лобистки интереси, като чете какво се случва с парите за армията. Обаче не мога да кажа и че не можем да си го помислим.

Същата работа и с „Боташ“. Това беше най-изгодният и прекрасен газов проект за страната ни само допреди седмици, а от оня ден е замразен. Което пак ни го продават като страхотно решение.

Натрупали са се едни 300 и кусур милиона дългове от тоя договор, които рано или късно трябва да платим, а сега се правят очевидно и още някакви договорки с турската страна, които ѝ подаряват още български ресурси. Но какви, как, защо и за колко – е тайна. Ще го разберем съвсем скоро обаче, когато след 15 месеца ни представят новата сметка.

Или пък американските самолети. Които Радев смело изгони от летище „София“, защото пази интересите на България и не иска да я намесва в разни натовски злини, само за да научим 11 дни по-късно, че всъщност летище „София“ ще се преустройва, така че да може да приема още повече военни самолети.

И се получава същото като при Тръмп, приятели. Каквото и да каже правителството на Радев, то е вярно за един кратък момент, а през останалото време е лъжа, като излъгани са и привържениците, и противниците му. Майсторски клас е това, който накрая ще фалира държавата и ще завещае на децата и внуците ни милиардни задължения.

Но не е като да не ни е познато. Всеки път, когато си изберете някой от БКП, пребоядисан в БСП, пребоядисан в прогресист, страната тръгва към фалит. Както казваше бай Тошо едно време: „Преди 9 септември 1944 г. България беше на ръба на пропастта. После направи смела крачка напред!“