Цените на петрола продължиха да се повишават днес, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп възобнови военноморската блокада на иранските пристанища, а Иран предприе нови удари срещу американски военни обекти в региона, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Към 8:30 часа българско време фючърсите на суровия петрол сорт Брент поскъпнаха с 54 цента, или 0,92 на сто, до 85,51 долара за барел. Американският лек суров петрол поскъпна с 54 цента, или 0,68 на сто, до 79,91 долара за барел.

Вчера двата основни петролни бенчмарка приключиха търговията с ръст на цените си от около 2 на сто, достигайки най-високите си равнища от месец. Поскъпването беше подкрепено от опасенията за нови прекъсвания на доставките през Ормузкия проток, през който преди началото на конфликта между САЩ, Израел и Иран преминаваше около една пета от световната търговия с петрол и втечнен природен газ.

„Макар физическият пазар на петрол засега да остава добре снабден, всяка по-нататъшна ескалация, засягаща Ормузкия проток, или нови санкции срещу иранския износ могат бързо да влошат пазарните настроения и да увеличат рисковата премия“, коментира Приянка Сачдева, старши пазарен анализатор във „Филип Нова“ (Phillip Nova). 

По-слабото търсене на петрол, увеличеното производство и използването на натрупаните запаси предотвратиха още по-рязък от отчетения скок в цените на черното злато в резултат от войната на САЩ и Израел срещу Иран, но бързото възстановяване на доставките е от ключово значение, за да се избегнат допълнителни щети за световната икономика. Това предупреждава Международният валутен фонд (МВФ) в анализ, публикуван в блога на организацията, цитиран от БТА. 

Най-голямото сътресение на световния петролен пазар от десетилетия насам би трябвало да доведе до рязък скок на цените. След първоначалното поскъпване в началото на войната в Близкия изток обаче цената на суровия петрол бързо се стабилизира в диапазона между 90 и 100 щ. долара за барел, което е значително под нивата, от които мнозина се опасяваха. 

Още по-силно поскъпване бе предотвратено от комбинация от фактори, но голяма част от този буфер вече е изчерпана, предупреждава Фондът. 
 
Още преди избухването на войната предлагането надвишаваше търсенето с около 2 милиона барела дневно, което осигури известен буфер. През периода март–май недостигът беше ограничен благодарение на три основни фактора, посочва организацията.

Първият фактор е спадът в търсенето, особено в Азия, където по-високите цени ограничиха потреблението, а икономиките ускориха използването на алтернативни енергийни източници като въглища и възобновяема енергия. Търсенето в транспорта обаче остана относително устойчиво, отчасти заради таваните на цените на горивата, държавните субсидии и данъчните облекчения, които смекчиха въздействието върху потребителите, но увеличиха натиска върху публичните финанси.

Вторият фактор, допринесъл за по-мек от очакваното ефект, е, че производството извън региона на Персийския залив нарасна повече от очакваното – с почти 2 милиона барела дневно спрямо нивата от 2025 г. Водещ принос имаха САЩ, като Венецуела, Гвиана и Русия също увеличиха добива си.

На трето място, недостигът беше компенсиран чрез използване на натрупаните запаси. Изчисленият пазарен дефицит от около 4 милиона барела дневно през март–май беше покрит почти изцяло чрез освобождаване на количества от търговските резерви, включително запасите в Китай и стратегическите петролни резерви на различни държави.

Освен суровия петрол, производството на рафинирани горива в региона на Персийския залив също намаля значително, като най-силно бяха засегнати дизеловото гориво и авиационният керосин – продукти, при които регионът осигурява около 10 процента от световното предлагане, припомня МВФ.

До края на май над 1,1 млрд. барела суров петрол – количество, еквивалентно на около десет дни от обичайното световно потребление – не достигнаха до пазара. На същия етап от кризата недостигът вече надхвърляше този по време на  петролната криза от 1973 г., войната между Иран и Ирак и войната в Персийския залив.

МВФ предупреждава, че възстановяването няма да настъпи незабавно. 

Преди последната ескалация на напрежението рамковото споразумение между САЩ и Иран за повторното отваряне на Ормузкия проток доведе до рязък спад на цените, главно защото петролът, останал блокиран на танкери в Персийския залив, би могъл бързо да се върне на пазара. Въпреки това продължава да съществува значителна несигурност - кога свободното корабоплаване през Ормузкия проток, най-важния петролен морски коридор в света, ще бъде напълно възстановено и колко бързо транспортните компании, застрахователите и операторите ще възстановят доверието си, отчитат експертите на Фонда.

Според оценки на сектора ще бъдат необходими между два и три месеца след пълното отваряне на протока, за да се възстанови значителна част от петролния трафик. По-дългосрочен риск представлява възможността продължителното спиране на производството да доведе до трайни загуби на добив, особено там, където липсва финансиране за повторното пускане на нефтените кладенци.

Дори когато доставките започнат да се възстановяват, недостигът ще намалява постепенно, а запасите ще се доближават до минималните оперативни нива – границата, под която самата физическа система започва да изпитва затруднения.

МВФ призовава да бъдат взети мерки за възстановяване на запасите, тъй като в противен случай световната икономика ще бъде много по-уязвима при следващо подобно сътресение.

Ключово значение има и диверсификацията на енергийните източници и транспортните маршрути, отбелязва Фондът, напомняйки и значението на това подкрепата, оказвана на потребителите да бъде временна и насочена към най-уязвимите групи, за да бъдат предпазени държавните бюджети и ценовите сигнали, които стимулират пестенето на енергия и повишаването на енергийната ефективност.