Латвийският министър-председател Андрис Кулбергс отправи остри критики към държави от ЕС – сред които България и Гърция – заради блокирането на 21-вия пакет от санкции срещу Русия. В интервю за Ройтерс той заяви, че страните, които продължават да печелят от търговията с Москва, „пряко финансират руската военна машина“ и носят морална отговорност за смъртта на украински войници и цивилни.

Кулбергс подчерта, че новият пакет включва ограничения за около 250 физически и юридически лица, както и значително по-строги мерки срещу руския втечнен природен газ (LNG) и „сенчестия флот“ от танкери, който заобикаля санкциите. Според него именно липсата на решителност в тези области подкопава общата политика на ЕС и позволява на Кремъл да продължи войната.

„Някои европейски държави печелят абсурдно големи суми от това. Въпросът е: искате ли да печелите пари, или искате мир? Не можете да имате и двете“, заяви латвийският премиер пред Ройтерс.

България е посочена като държава, настояла за изваждането на три имена от санкционния списък – патриарх Кирил, съоснователя на „Лукойл“ Вагит Алекперов и олигарха Искандер Махмудов. Мотивите на София варират от опасения за „намесване на религията във войната“ до икономически и инфраструктурни аргументи, свързани с дейността на „Лукойл“ и доставките за софийското метро.

Гърция, от своя страна, се противопоставя на забраната за транспортиране на руски LNG към трети страни, защото мярката би засегнала гръцката корабна компания „Динагас“, участваща в износа от проекта „Ямал“.

Кулбергс предупреди, че подобни действия подкопават европейската солидарност в момент, когато – по думите му – Русия търси „бърза победа“ и засилва хибридните си операции. Латвия вече е повишила охраната на ключова инфраструктура, включително газовото хранилище в Инчукалнс и голяма хидроцентрала, след разузнавателни данни за потенциални руски провокации.