Новият филм на Кристофър Нолан „Одисея“ се превърна не само в един от най-очакваните кинопроекти на годината, но и в повод за оживени спорове в Гърция. Докато филмът връща интереса към класическата творба, в родината на „Одисея“ дебатът се насочи към въпросите за културната принадлежност, историческата достоверност и избора на актьорски състав, пише Политико. 

Филмът, режисиран от Нолан, следва основната линия на епоса на Омир - историята на цар Одисей, който след края на Троянската война се опитва да се завърне у дома при съпругата си Пенелопа. Пътуването му продължава десет години и го изправя пред различни изпитания, преди да успее да си върне царството, окупирано от врагове.

В главната роля е американският актьор Мат Деймън, който играе Одисей. Част от снимките са направени в Гърция, като продукцията използва някои от най-разпознаваемите исторически и природни места в страната – Двореца на Нестор край Пилос, плажа Войдокилия, замъка Метони и Акрокоринт.

Гърците очакваха филмът да популяризира културното наследство на страната и да покаже пред света местата, свързани с древногръцката история. За реализацията на проекта гръцката държава е предоставила около 6,5 млн. евро под формата на субсидии. Финансирането е част от схема за насърчаване на международни филмови продукции, които се снимат в страната. Общият бюджет на филма достига приблизително 250 млн. евро.

Споровете започнаха най-вече след избора на мексиканско-кенийско-американската актриса Лупита Нионго за ролята на Елена Троянска – жената, чието отвличане според мита, става причина за избухването на Троянската война. В Гърция решението предизвика разнопосочни реакции, като част от критиците заявиха, че образът на Елена е дълбоко свързан с гръцката културна традиция и изборът на актриса с различен произход променя възприемането на героя.

Но темата предизвика реакции и извън Гърция.

"Кристофър Нолан оскверни "Одисея", защото иска наградите на Академията"

Илон Мъск атакува избора на Нолан в публикация в социалната мрежа X, като обвини режисьора, че е осквернил Омир и е направил компромиси заради съвременните културни тенденции, свързвани от критиците му с т.нар. woke идеология (социално и политическо движение, фокусирано върху активната чувствителност към расовата, социалната и половата несправедливост).

Поддръжниците на избора на Нионго посочват, че древногръцките митове са част от световното културно наследство и не принадлежат само на една държава или народ. Според тях режисьорът има творческа свобода да интерпретира класически произведения според собствената си визия.

Критиците обаче настояват, че адаптацията трябва да запази връзката с историческия и културен контекст на епоса. И настояват, че Омир не дава конкретно описание на външността на Елена, освен че я нарича „белоръка“, но я описва като символ на красота, което според тях оставя пространство за различни интерпретации.

Най-острите реакции прозвучаха от малката ултраконсервативна и религиозна партия „Ники“, която освен избора на актьорски състав, разкритикува и държавното финансиране на продукцията. Партията обвини правителството, че използва публични средства за налагане на „woke“ идеология върху гръцката история и културна идентичност.

В отговор гръцкият министър на културата Лина Мендони защити решението за подкрепа на филма и заяви, че държавата не трябва да диктува на творците как да интерпретират митове и произведения на изкуството. По думите ѝ би било абсурдно държавата да цензурира режисьор като Кристофър Нолан.

Министърът на здравеопазването Адонис Георгиадис също заяви, че подкрепя държавното финансиране, но призна, че трудно разбира някои от решенията на режисьора. Според него Нолан може би е отишъл твърде далеч с някои от творческите си избори.

"Гърция не е само декор от древността"

Друг основен въпрос в Гърция стана липсата на гръцки актьори в главния състав. Част от критиците смятат, че филм за един от най-важните гръцки епоси трябва да даде по-голямо място на съвременни гръцки артисти. Гръцката диаспорна медия Greek City Times дори отправи отворено писмо към екипа на филма с аргумента, че „Гърция не е само декор от древността, а жива страна, а гърците не са само исторически фигури“.

В него се казва още: 

Пишем ви като гърци – не като останки от древността, не като отглас от музейни експозиции (...), а като жив народ, чиято история никога не е преставала да бъде писана.

„Одисея“ на Омир по много начини принадлежи към общото културно въображение на човечеството. Разбираме амбицията да бъде пренесена на екрана в глобален мащаб и признаваме художествената традиция на интерпретация, която съпътства тези епоси от векове. Но също така ви молим да се замислите върху нещо, което често остава пренебрегвано в съвременните преразкази на гръцките истории.

Гръцкият народ не изчезна след епохата на митовете. Гръцката култура не беше застинала в класически мрамор. Гръцкият език не беше заличен в древността (...) Гръцкият език все още се говори днес – най-старият непрекъснато съществуващ език в Европа. (...) Тази приемственост има значение, когато истории като „Одисея“ бъдат разказвани отново.

Не искаме изключване или ограничения. Не се противопоставяме на разнообразието, нито на преосмислянето. Самата гръцка култура винаги е била оформяна от обмен, миграция и срещи между различни народи през вековете. Това, което искаме, е нещо по-просто и по-човешко. Когато гръцки истории бъдат разказвани на световната сцена, гръцкият народ да не остава невидим в тях.

Въпреки критиките, интересът към филма в Гърция остава огромен. След премиерата му билетите бързо бяха разпродадени, а книжарниците отчетоха засилен интерес към оригиналния епос на Омир.