Вече е съвсем ясно какво представляват "Прогресивна България" и правителството й - "многопластов" риск за България - икономически, политически, международен. Държавен контрол върху цените, бюджет с дефицит два пъти над маастрихтския таван, набъбващ публичен дълг, никакви реформи, двулична външна и европейска политика, равнена по руските интереси, включително и на терминологично ниво - няма война, а "специална военна операция". Такова връщане в миналото не помним от катастрофалното управление на бившите комунисти през 1994-97 г.

Също толкова ясна е причината партия като "Прогресивна България" да има днешното мнозинство - дискредитирането на номинално продемократичните и проевропейските сили през последните 15 + години. ГЕРБ се дискредитира в тандема си с Делян Пеевски, а ПП и ДБ - първо с подкрепата си за Радев, след това - в "сглобката" си с ГЕРБ.

Всякакво по-нататъшно "чесане на езиците" по горните две теми е стрелба по лесни цели и загуба на време.

А време няма. Президентските избори идват. Те са последният шанс пътят на ПБ към хегемония да бъде пресечен и да бъде променена политическата обстановка в страната. Единственият смислен разговор днес е как това да стане.

Имаме опита от 1997 г. - с реформаторското мнозинство около СДС и с декларацията за национално съгласие.

От една страна те извадиха България от най-тежката й (досега) икономическа и политическа криза след падането на комунизма. От друга - направиха това, след като правителството на Жан Виденов вече беше нанесло тежки вреди на държавата - хиперинфлация, 16 фалирали банки, заличени пожизнени спестявания, валутен борд, тоест загуба на паричен суверенитет. Затова излизането от кризата имаше висока социална, а оттам - и политическа цена за реформаторите.

Това не бива да се допуска пак. Правителството и мнозинството на Радев много напомнят Виденовите по ретроградността си. Затова мандатът им трябва да бъде скъсен, а вредите от него - минимизирани. Първата стъпка към това могат да станат президентските избори.

Не вярвам, че разпокъсаните и скарани опозиционни партии ще се споразумеят за общ кандидат преди първия им тур. Реалистичната цел обаче е опозиционен кандидат да стигне до балотаж и при него да бъде изграден, ако трябва - "с отвращение" и "стиснат нос" - единен фронт срещу кандидатката на ПБ. 

Това е световният и в частност френският опит. Разумно е да го следваме. На първия тур гласуваш "за", на втория - "против". Неразумно е тепърва да откриваме колелото и топлата вода. 

Радев, правителството и партията му са осъдени да се провалят. Те нямат връзка с реалността - вътрешна и международна. В политическото пространство те са далече на изток от Европа, в политическото време - далече назад в миналото. Техният режим е опит да върнат развитието назад. Такива опити за обречени. Ако имаме зрял европейски политически елит, той би трябвало да осъзнава, че в днешния свят това е екзистенциална заплаха не за този или онзи интерес, не за тази или онази политическа сила, а за всички нас, за България - за присъствието ни в богатия, сигурния, цивилизования свят. 

Досегашната градска либерална гнусливост доведе най-напред до втория мандат на Радев като президент, а след това - и до парламентарното му мнозинство и до изпълнителната му власт. Още един такъв инфантилен подарък би бил катастрофален за България. В най-оптимистичния сценарий, той би върнал страната ни там, където е днес Унгария - след 16-те години управление на Виктор Орбан. Но има и по-лошо. Всичко, което прави и възнамерява да прави днешната власт, ще бъде платено от децата ни. Фискалните дефицити и дългът са само част от него.

От здравия разум и националната отговорност на опозиционните партии зависи дали Радев и ПБ ще се провалят, след като вече са нанесли максимални щети на България и са превърнали своя провал в национален, или когато вредите от управлението им са все още управляеми, ограничими и поправими.

Затова няма да се уморя да повтарям констатацията си от 2017 г. :

...и призива си от 2019 г.: