Министър‑председателят Румен Радев оглавява първото българско правителство, което открито залага на по-конфронтационна линия спрямо ЕС – курс, легитимиран като защита на националния интерес. Това е рязък завой спрямо досегашния модел, в който европейската интеграция беше безспорна цел, а Брюксел – ориентир за реформи.

Днес тонът е друг: критика към санкциите срещу Русия, заплахи за вето, отказ от военна помощ за Украйна, недоволство от бюджета на ЕС и край на „йес‑политиката“. Този нов курс е залегнал и в програмата на „Прогресивна България“, където европейската политика е поставена в последната, десета точка и е формулирана като противопоставена на националния интерес. За първи път от 2007 г. България има правителство, което може да бъде определено като евроскептично. Засега – предимно на думи, но думите са по-смели, по-системни и идват от властта.

Новият тон към Европа

Президентът Илиана Йотова формулира най-ясно тази линия в интервю за бТВ на 21 юни 2026 г., а като бивш вицепрезидент на Радев думите ѝ могат да се приемат като негови. Позицията ѝ е, че този ЕС вече не ни харесва и че България трябва да се присъедини към онези, които искат да го променят.

Нито едно предишно правителство не си е позволявало подобна реторика. Досега ЕС беше моделът, към който се стремим, стандартът, към който да се приспособим, общата ни посока. Сега управляващите говорят от името на „мнозинството българи“, че този модел е проблемен. Това говорене има два адреса: вътрешен – мобилизация на електората преди президентските избори, и външен – сигнал към сродни политически сили в ЕС, особено към възходящите суверенистки партии като „Национален сбор“ във Франция или "Алтернатива за Германия" в Германия. Тук е моментът да си спомним една реплика на вицепремиера Иво Христов пред "Панорама" по БНТ малко след изборите през април:

"Бих казал, че точно евроскептиците биха могли да спасят Европа - не евроконформистите, които я водят към гибел".

Важно нещо, което предстои да видим, е дали посланията на "Прогресивна България" ще се трансформират в действия - например при налагането на санкции срещу Русия или в приемането на следващия седемгодишен бюджет на ЕС - или ще останат на ниво предизборно говорене у дома в месеците преди президентската надпревара през ноември.

„Йес‑политиката“ като пропаганден конструкт

Важен елемент от новата реторика на управляващите е и отхвърлянето на т.нар. „йес‑политика“ – клише, което произхожда от руската и проруската пропаганда. В неговата основа стои разказът за ЕС като „супердържава“, която третира държавите членки като колонии и подтиска националния им суверенитет. Тази символика е добре позната от кремълските медии и от мрежите, които години наред работят за подкопаване на доверието в европейските институции.

Използването на подобен език от страна на „Прогресивна България“ влиза в очевидно противоречие с претенцията ѝ за проевропейска идентичност. Вместо да укрепва позициите на страната в ЕС, то рискува да я постави в групата на държави, които възприемат Съюза не като общ политически проект, а като външна сила. Това не само отслабва доверието към България, но и подкопава собствената легитимност на управляващите, които едновременно твърдят, че са за Европа, и използват речник, характерен за нейните противници.

В каква европейска компания рискува да попадне България

Новата линия на Радев поставя България в групата на държави, управлявани от ляв или ляво-популистки евроскептицизъм – явление, добре познато в Европа. Най-близкият аналог е словашката СМЕР на Роберт Фицо – номинално социалдемократическа, но в съюз с доскорошния унгарски лидер Виктор Орбан и критична към ЕС. Подобни примери са СИРИЗА, управлявала в Гърция между 2015 и 2019 г., испанската "Подемос" и френската „Непокорна Франция“. Всички те са партии, родени от кризи и разочарование от традиционния център.

Какво казва Евробарометър

Данните от Евробарометър 105 (пролет 2026 г.) очертават двойствена картина. Икономическият песимизъм дава сила на евроскептицизма: 70% от българите смятат икономическото състояние за „лошо“, а само 56% определят финансовото си положение като „добро“. Едва 49% виждат членството в ЕС като „нещо добро“. Това дава на правителството аргумент за по-твърда линия.

Отношението към войната в Украйна също създава поле за конфронтация с Брюксел. Само 49% от българите виждат руското нахлуване като заплаха, а 45% са против статут на кандидат-член за Украйна. Тук Радев има обществено прикритие за по-резервирана позиция.

Ако Бойко Борисов печелеше низините с "вие сте прости и аз съм прост", Радев пробва "на вас не ви харесва Европа и на мене не ми харесва".

Но две фундаментални нагласи ограничават радикалния евроскептицизъм у нас. Подкрепата за еврото достига 55% – ръст от 13 пункта в сревнение с преди присъединяването. А 88% подкрепят свободното движение – една от най-високите стойности в ЕС. Това са червени линии, които дори най-смелата реторика трудно може да прекрачи.

Накъде води този курс?

Новата линия на Радев има реални шансове за вътрешнополитически успех. Икономическото недоволство и специфичните нагласи към Украйна дават удобна почва за мобилизация. Но европейската перспектива е друга: България рискува да се озове в периферията на ЕС, в компанията на държави, които често блокират решения, но рядко печелят от това.

Фундаменталната подкрепа на българите за свободното движение и еврото показва, че обществото вижда бъдещето си в ЕС, дори когато е критично към неговото управление. Това означава, че всяко правителство, което се опитва да „променя ЕС отвътре“, ще трябва да внимава да не промени мястото на България в него.

Разликите между българския и западноевропейския евроскептицизъм

Евроскептицизмът в България има съвсем различна природа от този в Западна Европа. Докато британският, френският, италианският, испанският или португалският скептицизъм никога не поставя под въпрос западната идентичност на нациите си и дори претендира да я защитава от имиграцията, българският носи отчетлив русофилски оттенък. Той изглежда насочен към промяна на геополитическия профил на ЕС, като предлага България да играе ролята на „мост“ между ЕС и Русия.

Това е позиция, която дори лидери като Орбан и Фицо, въпреки политическата полза, която донесоха на Владимир Путин, не са си позволявали да артикулират толкова открито. Далеч от подобна линия са и полските консерватори от „Право и справедливост“, както и чешкият популист Андрей Бабиш, които са критични към Брюксел, но не и към западната ориентация на собствените си държави.

Идеята за България като мост към Русия може най-много да увеличи недоверието към страната ни в ЕС. Тя трудно би донесла реални ползи, но е удобна за мутиралите в прогресисти, националисти, социалисти и други политически наследници на бившата БКП, за които връзката с Москва дълги години беше „като слънцето и въздуха за всяко живо същество“. В този смисъл българският евроскептицизъм е не просто критика към ЕС, а опит за пренареждане на геополитическата ориентация – нещо, което може да постави страната в още по-неудобна и изолирана позиция в рамките на Съюза.

Дистанцията от Тръмп: новата линия на европейските десни

Друг важен контекст за разбирането на българския курс е промяната в поведението на европейските десни спрямо Доналд Тръмп. Ако до скоро евроскептичните партии в Европа – от френския „Национален сбор“ до италианските десни – гледаха на Тръмп като на естествен съюзник, днес наблюдаваме масово дистанциране. Според анализ на "Политико" европейските лидери от десния спектър вече избягват открити асоциации с него, защото смятат, че това може да навреди на собствената им легитимност и да ги постави в зависимост от непредвидим партньор.

Статията описва как италианската премиерка Джорджа Мелони, която преди беше сочена като идеологически близка до Тръмп, днес внимателно поддържа дистанция, за да запази ролята си на конструктивен европейски играч. Френският десен лидер Жордан Бардела също избягва да бъде свързван с Тръмп, защото се стреми да нормализира образа на партията си преди изборите. Дори партии, които традиционно симпатизираха на американския популизъм, вече предпочитат да се позиционират като „европейски патриоти“, а не като част от глобално движение, водено от Тръмп.

Тази тенденция поставя българския евроскептицизъм в още по-особена светлина. Докато европейските десни се стремят да се еманципират от американския популизъм, българската власт изглежда търси нови външни опори – било в Москва, било в евроскептичните мрежи в ЕС. Това допълнително увеличава риска страната да остане без стабилни партньори в момент, когато европейската политика се пренарежда бързо и непредсказуемо.

И най-сетне, погледнато в съвсем краткосрочен, поведението на България буди въпроси. "Политико" смята, че в замяна на подкрепата си за сделката на Тръмп с Иран Европа е получила неговата (поне на думи) подкрепа за затягане на санкциите срещу Русия. Точно в този момент България решава да ги спъва. Това е всичко, но не и стратегическо поведение от гледна точка на националния интерес.