Здравейте,

Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа отблизо” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме анализ на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и значението им за България.

В предишно издание на рубриката отбелязах, че България за първи път в най-новата си демократична история има евроскептично правителство. Очертах неговата вътрешна легитимация и външните рискове от изолация, до които политиката му води. Но това беше само половината история. Другата половина е по-сложна и по-важна: как България стигна до това управление. 

Причините са многопластови – от обвиненията в системна корупция, които компрометираха част от номинално проевропейските партии, през компромисите с президента Румен Радев, които му създадоха фалшив проевропейски ореол, до политическата „сглобка“ с ГЕРБ и ДПС, която разочарова техните собствени избиратели. 

В резултат на това разединение „Прогресивна България” започна да изглежда като разумна алтернатива, но всъщност може да се окаже, че не тя е спечелила масивно, а опонентите ѝ са загубили масивно. Избирателят наказа тях, но всъщност наказа Европа – единствената сигурна опора на стабилността и подобряването на жизнения стандарт у нас.

Днешното управление не просто поставя под съмнение досегашния европейски път на страната ни. То претендира да предлага негов друг вариант, който включва неокомунистически залитания като държавен контрол върху цените и закриване на Комисията по досиетата. Това е политическа линия, която би била немислима преди десетилетие. Но тя стана възможна, защото обществото се промени. А промяната е измерима.

Защо актуалното електорално мнозинство в България толкова бързо разлюби Европа? Две причини за това, извън поведението на партиите, остават малко анализирани. И двете са свързани с медиите. След почти две десетилетия европейско членство българинът се оказва слабо информиран за ЕС и масово черпи информацията си от ненадеждни източници - главно социалните мрежи. Социологическите изследвания в целия ЕС категорично показват, че доверието в ЕС е в почти правопропорционална зависимост от информираността за него. Обратно - слабата информираност подхранва евроскептицизма. Второто е българският случай. И не напразно България е сред страните най-уязвими от антиевропейската пропаганда с източник Русия. 

Информираността като политически фактор: числата говорят

За ориентир избрах Евробарометър 104 от есента на 2025 г. - есента преди големите протести, свалили правителството на Росен Желязков, навечерието на приемането на еврото и зората на политическия проект на Румен Радев, който в голяма степен стъпи върху опозицията на бързото присъединяване към единната европейска валута.

Данните на Евробарометър (не само в това му издание) показват ясна зависимост между информираността и отношението към ЕС. Сред гражданите с положителен образ за Съюза 60% се чувстват добре информирани. Сред тези с отрицателен образ – едва 36%. Средното ниво на информираност в ЕС е 47%. В България – 42%. Това ни поставя под средното, но не драматично ниско. За сравнение, Дания, Ирландия и Полша имат 68% информираност, Люксембург – 67%, Малта – 62%. На дъното са Франция (31%), Гърция (35%) и Португалия (38%).

Тези числа показват, че България влиза в европейския дебат с по-слаба когнитивна защита. А когато информираността е ниска, доверието пада. Средното доверие в ЕС е 48%. В България – 46%, със спад от 7 пункта спрямо пролетта на 2025 г. Това е значителен спад за толкова кратък период.

Еврото: най-силният индикатор за евроскептицизъм

Подкрепата за еврото по време на цитираното изследване е най-ниската в ЕС. Средно в Съюза 74% подкрепят единната валута. В България – 42%. Против са 49%. Девет процента нямат мнение – три пъти повече от средното за ЕС (3%). Това е ясен знак за несигурност и дефицит на информация.

Причините са три. Първо, икономическите тревоги: 50% от българите посочват инфлацията като основен проблем, 26% – общата икономическа ситуация. Второ, ниската информираност: едва 42% се чувстват добре информирани за ЕС. Трето, медийната среда: 48% от българите имат доверие в социалните мрежи като източник на информация, срещу едва 29% средно в ЕС. В същото време само 58% казват, че често срещат фалшиви новини, срещу 72% в ЕС. Това означава по-ниска критичност и по-висока уязвимост към манипулации.

Войната в Украйна: парадоксът на българската позиция

Инвазията на Русия в Украйна е основен проблем за ЕС (26%) и за България (23%). Но когато стигнем до конкретни политики, България се отличава. Средно в ЕС 18% смятат разходите за отбрана за ключов проблем. В България – едва 10%. За българите най-важната политика на ЕС е „осигуряването на мир и стабилност“ (39%) – най-високият дял в Съюза.

Подкрепата за координация в отбраната е висока: 66% подкрепят общи покупки на военно оборудване, 65% – засилване на сътрудничеството. Но подкрепата за увеличаване на разходите за отбрана е най-ниската в ЕС: 44% срещу 65% средно. Това е класически резултат при общества с ниска информираност: подкрепя се целта („мир“), но не и средствата („отбрана“).

България и европейската подкрепа за Украйна: числата зад скептицизма

Данните от Евробарометър 104 показват, че България е сред страните с най-ниска подкрепа за ключови европейски мерки в подкрепа на Украйна. Финансовата и хуманитарна помощ се радва на 77% подкрепа средно в ЕС, като в Швеция тя достига 97%, в Дания – 94%, а във Финландия – 93%. В България одобрението е едва 61%, което е с 16 пункта под средното. Несъгласните са 34%.

Разминаването е още по-голямо при военната помощ. Средно в ЕС 57% подкрепят финансирането на закупуване и доставка на военна техника за Украйна. В Швеция подкрепата е 93%, в Дания – 89%, във Финландия – 88%. В България тя е едва 27%, от които само 6% са напълно съгласни. Несъгласните са 66% – с 27 пункта повече от средното за ЕС.

Относно дългосрочната подкрепа до постигане на справедлив и траен мир, средно в ЕС 77% са съгласни с тази позиция. В България – 57%. Това е разлика от 20 пункта.

България и европейската перспектива на Украйна

Скептицизмът се проявява и в отношението към кандидатурата на Украйна за членство в ЕС. Средно в ЕС 59% подкрепят предоставянето на статут на страна кандидат. В България – едва 37%. Несъгласните са 50%. България е една от само четири държави, в които подкрепата е малцинство – заедно с Чехия (27%), Кипър (40%) и Унгария (41%). Тринадесет процента от българите нямат мнение – над два пъти повече от средното за ЕС (6%).

България и санкциите срещу Русия: един от двата отрицателни баланса в ЕС

Подкрепата за икономическите санкции срещу Русия е висока в ЕС – средно 73%. В Швеция тя достига 91%, в Дания, Финландия и Португалия – 89%, в Ирландия – 88%. В България одобрението е едва 39%. Несъгласните са 46%. България и Кипър са единствените две държави, в които несъгласието преобладава над съгласието. В Кипър 62% са против санкциите, в България – 46%.

На ниво ЕС подкрепата за санкциите е силно свързана с образа на ЕС: 85% от хората с положителна представа за Съюза ги подкрепят, срещу 51% от тези с отрицателна. Финансовото състояние също влияе: 76% от хората без затруднения с плащането на сметки подкрепят санкциите, срещу 62% от тези със сериозни затруднения. Образованието и социалната класа също са фактори: 77% от по-образованите ги подкрепят, срещу 64% от хората с по-ниско образование; 82% от висшата класа ги подкрепят, срещу 69% от работническата.

Каква връзка има всичко това обаче с медиите?

Социалните мрежи: новият политически медиатор

България е уникален случай в ЕС. Доверието в печатните медии е едва 42% срещу 59% средно за ЕС. Това кара хората да търсят алтернативи. Социалните мрежи се възприемат като модерен начин за информиране – 71% от българите го смятат за вярно. Те ги ценят заради интерактивността: 66% вярват, че платформите са добър начин да кажеш какво мислиш по политически въпроси, срещу 62% средно в ЕС.

При активно търсене на информация за ЕС 22% от българите използват социалните мрежи, срещу 17% средно за Съюза. Това е критично, защото ЕС е сложна институционална система, която изисква контекст и експертиза. Социалните мрежи не предоставят нито едно от тези неща.

Парадоксът е, че макар 48% да се доверяват на социалните мрежи, 53% казват, че политическата информация там не е напълно надеждна. Това означава вътрешно разделено общество, което едновременно използва платформите и се съмнява в тях, но без да развива критичност към съдържанието.

Данните на Евробарометър съвпадат в голяма степен с наблюденията на "Стратком" (StratCom), звеното за стратегическа комуникация на Европейската служба за външно действие. 

То последователно оценява страната ни като една от най-уязвимите държави членки спрямо руската дезинформация, което се дължи на комбинация от структурни, исторически и медийни фактори. "Стратком" отчита, че България има едно от най-ниските нива на доверие в традиционните медии в ЕС, което създава информационен вакуум, лесно запълван от непроверени онлайн източници. В същото време доверието в социалните мрежи като източник на политическа информация е необичайно високо: приблизително 48 процента от българите се доверяват на съдържанието там, докато средното за ЕС е едва 29 процента. Това се комбинира с по-ниска способност за разпознаване на дезинформация, което означава, че аудиторията е по-склонна да приема манипулативни наративи като достоверни.

"Стратком" подчертава и историческите фактори: в България руските послания намират по-лесен прием заради устойчиви културни митове, дългогодишно медийно присъствие и политически актьори, които понякога преповтарят или легитимират кремълски тези. В сравнение с други държави членки България попада в групата на най-уязвимите заедно със Словакия, Унгария, Чехия и Кипър, докато страни като Дания, Финландия, Швеция, Нидерландия и Ирландия се оценяват като най-устойчиви благодарение на високото доверие в институциите, силните обществени медии и развитата медийна грамотност.

Според "Стратком" комбинацията от ниско доверие в традиционните медии, високо доверие в социалните платформи, по-слаба критичност към онлайн съдържанието и исторически предразположения прави България една от държавите, в които руската дезинформация може да се разпространява най-лесно и да влияе най-силно върху обществените нагласи и политическите процеси.

Медийната уязвимост като политически двигател

България стигна до евроскептично правителство не защото обществото изведнъж се промени драматично, а защото медийната среда допълни социалноикономическите фактори, за да се стигне до натрупвания в идеална за проекта на Радев комбинация. 

Ниската информираност (42%), високото доверие в социалните мрежи (48%), ниското разпознаване на дезинформация (58%), ниското доверие в традиционните медии (42%), икономическите тревоги (50% инфлация като основен проблем), спадът в доверието към ЕС (46%, -7 пункта), ниската подкрепа за еврото (42%), слабата подкрепа за военна помощ за Украйна (27%), ниската подкрепа за санкции срещу Русия (39%) и скептицизмът към европейската перспектива на Украйна (37%) създадоха “перфектната буря” за проевропейския лагер - в номиналната и в претендиращата му за автентичност част.

Сега предстои да видим доколко са научили уроците си от победата на Радев.