Разделението между русофили и русофоби е започнало още в първите години на третата българска държава и съществува и до днес. По-правилно е обаче да се говори за русофили и националисти - т.е. такива, които смятат, че ние без Русия не можем и такива, които смятат, че не само можем, но и много по-добре ще се развиваме, ако не позволяваме на Русия да се меси непрекъснато в нашите вътрешни работи.

На последните парламентарни избори русофилите удържаха огромна победа. Партията на Румен Радев спечели 1 444 920 гласа и 131 мандата в парламента.

През годините обаче това разделение е водело не просто до ожесточени политически дебати, изборни победи и загуби, а и до политическо насилие. Когато се постави въпросът кога е започнало политическото насилие русофилите имат дежурен отговор - те обвиняват за това своите опоненти русофоби и посочват превратите, въстанията и атентатите през първата половина на 20-те години на XX в.

Цялата русофилска пропаганда има навик да се разминава силно с фактите и този въпрос е един от добрите примери за това. Първото политическо насилие в България е осъществено именно от русофилите на днешния ден пред 140 години.

На 9 август 1886 г. княз Александър Батенберг е детрониран с преврат от офицери русофили. Трябва да се признае, че превратаджите са заслужили за България хора, които са участвали активно в революционната дейност преди освобождението, както и в Руско-турската война от 1878 г. и Сръбско-българската война от 1885 г.

Грехът на княза е само един - той най-нахално си е позволил да не се съобрази с Русия, която е против Съединението, извършено година по-рано, и да го подкрепи. След това е имал наглостта да застане начело на българската армия и да победи сръбската - Русия се е надявала на точно обратния развой и за това е изтеглила всички висши офицери руснаци от нашата войска.

Превратът е неуспешен, защото повечето политици и военни гарнизони са против него. Редът бързо е възстановен, но в крайна сметка на 26 август, след последен, безуспешен опит за помирение с руския император княз Александър Батенберг абдикира и напуска окончателно България.

Офицерите-русофили, емигрирали в Румъния, организират с руска помощ неуспешен бунт през февруари 1887 г. Кризата е овладяна след избирането на Фердинанд Сакскобургготски за български княз през юни същата година. Отношенията с Русия са възстановени едва през 1896 г.

По онова време липсата на княз е било голям проблем. Не е като сега, когато ако нямаме редовно правителство просто назначаваме служебно и продължаваме с изборите.

Липсата на княз според тогавашните международни порядки е означавало, че във всеки един момент под предлог за възстановяване на реда България е можело да бъде подложена на чужда окупация - например руска. И страната ни е в това несигурно положение близо година, благодарение на преврата от 9 август 1886 г.

Именно в тази несигурна една година изгрява звездата на Стефан Стамболов, смятан и до днес за може би най-големия държавник на третата българска държава. Той е най-активния член на регентството, което управлява страната в условията на остра криза и успява да опази България от външна окупация.

Днешният ден може да се смята за истинското начало на враждата между русофили и русофоби. Към 1878 г. в България русофоби не е имало, всички са били русофили.

Всичко обаче се променя, когато през 1885 г. Русия се противопоставя на Съединението. Тогава една голяма част от българския народ е схванала, че съществуването на свободна и независима България е в остро противоречие с интересите на Русия.

Руските интереси са такива и до днес. Проблемът е, че ако се съди по резултатите от последните парламентарни избори, една голяма част от българския народ забрави за този факт. Или пък се направи, че той не съществува.