След близо 100 дни управление правителството "Радев" най-сетне обяви управленската си програма и някъде там, между "демонтажа на олигархичния модел" и "спорта за всички", се предвиждат и конституционни промени, които изненадват. Изненадват най-вече с това, че досега никога не са били комуникирани в обществото, а някои и отварят фронта за критики, че властта има намерение да се "окопае" чрез основния закон.

В документа от 208 страници, публикуван вече на сайта на Министерския съвет, след като бе одобрен на вчерашното му заседание, откриваме приоритет "Конституционна реформа". Настоящата конституционна рамка създава определени ограничения пред възможностите за дълбока и последователна реформа в съдебната система и институционалния баланс. В тази връзка се предлага провеждането на мащабен обществен и професионален диалог за ключови конституционни промени, съобразени с правомощията на обикновеното Народно събрание, които да предвиждат: Реформа на Висшия съдебен съвет чрез въвеждане на ротационен принцип на обновяване на състава, по модел, сходен с Конституционния съд, с оглед гарантиране на приемственост и ограничаване на политическото влияние" - четем в мотивите.

Без квалифицирано мнозинство за ВСС

И в тази връзка като първа "реформа" се предлага изборът на членове на ВСС от парламентарната квота да става с мнозинство от 3/5. Тоест със 144 депутатски гласа вместо квалифицираното сега мнозинство от 160.

Една такава промяна би направила избора (и търсенето на партньорски гласове) много по-лесно. Факт е, че системната невъзможност на формациите в редица отминали парламенти да се разберат за ВСС доведе до близо 4 години извънмандатно управление на сегашните кадровици, известни с редица спорни и скандални решения. В същото време квалифицираното мнозинство бе въведено с измененията в Конституцията през 2015 г. с мотива кандидатите да не могат да бъдат избирани само от управляващото парламентарно мнозинство, а да е необходим по-широк политически консенсус. В момента "Прогресивна България" има 131 народни представители.

И все пак, ако целта на ПБ е да свали гласовете до 144 преди избора на нов ВСС, това означава, че а) трябва да си осигури подкрепа в парламента, тъй като изменения в основния закон се правят със 180 и 160 гласа и б) промяната трябва да е факт към ноември, когато се очаква да е приключил изборът и на парламентарната, и на професионалната квота в Съвета.

Отсега обаче е ясно, че това предложение ще предизвика политически коментари - че ПБ ще иска лесно и бързо да назначи "свои" във ВСС. (Макар обективно и 121 депутати за обикновено мнозинство да е трудно постижим изборен резултат за България и до 144 пак ще е нужна подкрепа от други парламентарни групи, б.а.). 

Ротация във ВСС ала КС

Революционна би била и промяна в мандатността на членовете на ВСС, каквато кабинетът "Радев" предлага.

"Гарантиране на плавен преход в управлението на съдебната власт чрез въвеждане на ротационен принцип и ограничаване на възможностите за еднократно овладяване на органа от политически конюнктури" - четем. 

Подробности обаче няма. По Конституция мандатът на изборните членове на ВСС е 5 години. Двете квоти на ВСС - професионална и парламентарна - встъпват заедно в длъжност. 

Как си представят точно ротацията от правителството, управленската програма не посочва извън описаното - че трябва да е по подобие на тази в Конституционния съд. В КС 1/3 от състава се обновява на всеки три години, поотделно за квотите на парламент, президент и върховните съдии.

Дигиталното евро

"Конституционно гарантиране на правото на разплащания в брой като елемент от икономическата свобода". Така пък е формулирано друго предложение за промяна в основния закон. Мотиви към него няма, макар да не е трудно да се отгатне, че текстът е вмъкнат заради т.нар. дигитално евро. То се превърна в плашилище и обект на дезинформации - как ще ни следят, блокират и опразнят сметките ни и пр. 

А всъщност дигиталното евро е дигитална версия на еврото. Целта му не е да замени парите в брой, а да разшири възможностите за разплащане и да ограничи посредниците, които в общия случай са американски компании.

Президентът - отново господар на служебния премиер

Изненада няма при един текст за изменения в Конституцията - с който се връщат правомощията на президента сам да избира служебен премиер. Както е известно, с последните промени в основния закон бе въведена т.нар. домова книга - група от лица на високи длъжности, от които държавният глава може да посочи кой да оглави временно правителството до съставяне на редовно такова. 

"Домовата книга" бе спорна още с приемането й от мнозинството на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. Впоследствие текстът бе атакуван пред Конституционния съд, в т.ч. от Румен Радев като президент, но КС не можа да се произнесе по него (за сметка на това "катурна" съдебната реформа) и така той остана.

Впоследствие Радев на два пъти назначи за служебен премиер председателя на Сметната палата и бивш депутат от ГЕРБ и председател на Народното събрание Димитър Главчев за служебен премиер, чиито действия начело на правителството съмнително съвпадаха с желанията на лидера на Движението Делян Пеевски. Илияна Йотова, която довършва мандата на Радев на "Дондуков" 2, пък революционно назначи единствения несвързван с ГЕРБ или ДПС висш кадър от "премиерския списък" - Андрей Гюров. 

Как да освободим съдия от КС

Предвижда се и още една промяна - възможност за предсрочно освобождаване на съдия от Конституционния съд. В момента в българското право не съществува механизъм за дисциплинарно освобождаване или предсрочно отстраняване при уронване на престижа.

"Въвеждане на изрични основания и процедура за предсрочно освобождаване на съдия в Конституционния съд при тежки или системни нарушения, несъвместими със статута на длъжността" - е точната формулировка в управленската програма.

Законовият луфт стана видим, след като гръмна скандалът с воаяжите на санкционирания от САЩ и Великобритания за корупция Пеевски до Дубай. Покрай неговите частни полети (финансирани с неясно какви средства) от МВР изнесоха данни, че сред пасажерите е била и бившата дясна ръка на Бойко Борисов в парламента, днес конституционен съдия - Десислава Атанасова. Атанасова и до днес отрича да е била спътница на лидера на ДПС.

Останалите конституционни промени, които кабинетът "Радев" предлага, са теми, вече повдигани в публичното пространство:

  • Създаване на конституционен механизъм за оспорване на актовете на ВСС пред независим орган, гарантиращ върховенството на правото;
  • Въвеждане на възможност за предсрочно освобождаване на членове на ВСС от съответните квоти при извършване на тежки нарушения или обективна невъзможност за изпълнение на функциите (И сега има механизъм за предсрочно освобождаване, но от пленума, б.а.);
  • Преосмисляне на ролята, мястото и правомощията на Инспектората към ВСС, включително относно запазването му в рамките на съдебната власт или преминаване към модел със смесена компетентност;
  • Прехвърляне на управлението на недвижимите имоти на съдебната власт към министъра на правосъдието при гаранции за прозрачност и отчетност;
  • Преразглеждане на статута, функциите и мястото на следствието в системата на съдебната власт с оглед повишаване на ефективността на наказателното правосъдие и др.
Последното е тема, която системно изплува - да се извади ли Националната следствена служба (НСлС) от съдебната власт и да мине към изпълнителната, да се закрие ли изобщо. С последните промени в Закона за съдебната власт, които управляващите направиха адхок и без никакви мотиви, и досегашната малка самостоятелност на НСлС бе отнета и връчена на главния прокурор (който е "шапка" на службата).