Къде може да се къмпингува свободно в България? Краткият отговор е… никъде. Поне не и според закона. В началото на месеца държавните институции се втурнаха да го прилагат чинно, преследвайки “незаконни” туристи - любители на дивото къмпингуване.  

Над сто каравани, кемпери и палатки са заварени извън “установените за това места”. Поставени са уведомления, даден е срок… в противен случай - глоби, принудително премахване и т.н и т.н.

Така познато прозвуча присъдата тези дни на плаж Паша дере, а преди две седмици - на Карадере, сдобил се през изминалите години със злополучното прозвище “последният истински див плаж” на България. След крещящо демонстративната акция, на тамошните къмпингари беше даден срок (до 7 август) да разчистят плажа. В противен случай “осигурена техника” щяла да ги премести. Глобите, с които бяха заплашени, варират от 500 до 3000 лв.

Инициативата, стана ясно, има връзка със заповед, издадена от кмета на община Бяла, която забранява пребиваването на плажа - държавна собственост и зона с особен статут - и е по идея на варненския областен управител Марио Смърков (който се настани на поста през май, след като Министерския съвет на Румен Радев смени всички областни управители и на много места назначи кадри на МВР и ДАНС - какъвто е и Смърков).

Последната проверка на Карадере е била на 12 август и от прессъобщение на Областна администрация-Варна стана ясно, че около 80% от заварените каравани и кемпери са били премахнати. 

“Не са установени собствениците на останалите, но и за тях общината е предвидила последващи действия (...) На установените на място МПС са били съставени актове за административни нарушения по закона за МВР”, се казва още в прессъобщението.

Източник на Клуб Z потвърди информацията:

“Много е празно и на плажа, и в гората. Никой няма. Рано една сутрин, около 6 ч., огромен конвой от каравани си тръгна.” 

С други думи, тръгнали са си 80% от къмпингуващите - същите, които цяло лято пълнят ресторантите и кафенетата, зареждат автомобилите си и пазаруват храна от местните магазини.

Акцията - успешна!

“Така да не разбира обществото, че областния управител и администарцията, и всички колеги сме “за” къмпингуването, но при спазването на наредбата…”, коментира главният експерт на Областна администрация Варна Милен Илиев при първата проверка на Кара дере.

А междувременно тази година се оказа особено тежка за българския туризъм. Само преди няколко седмици заедно с още шест държави поискаме помощ от ЕС.

Останаха ли проверяващите неразбрани?

От 2016 г. е Карадере, Корал и Иракли са със статут на плаж за природосъобразен туризъм. По Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК) това означава, че те не могат да бъдат отдавни на концесия или под наем, около тях не може да се строи, да се поставят чадъри, шезлонги, огради, реклами и всякакви търговски обекти. Означава още, че зона А (най-строгата защитна зона около морските плажове) не е 100, а 500 метра навътре към сушата. 

Що се отнася до свободното къмпингуване, в ЗУЧК никъде не пише експлицитно, че то е забранено. Но пък чл.10а посочва, че в зона А и Б "извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги" могат да се обособяват места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани, като за целта ще се издаде специална наредба. (За наредбата - виж долу)

Важно е обаче да се каже: глоби по наредбата не може да се налагат преди 1 октомври 2026 г. В ЗУЧК изрично е посочено, че такива се налагат в едногодишен срок от влизане на наредбата в сила. И макар депутати от ГЕРБ да опитаха да променят закона в миналия парламент така, че да се глобява за палатка още от това лято, промените не стигнаха дори първо четене - заради антиправителствените протести от зимата на 2025-а.

Мъртвите законови текстове

На практика "забраната" се подразбира от гореспоменатата наредба за дивото къмпиране по морето, за която Клуб Z писа многократно. Тя е рожба на правителствата на ГЕРБ (и едно служебно на Димитър Главчев), като нито едно възражение против не бе взето предвид и кабинетът "Желязков" я прие окончателно на 1 октомври 2025 г.

Наредбата обаче към момента е мъртъв текст, не се прилага на практика и това поставя любителите на природосъобразния туризъм извън закона.

Място за диво къмпиране може да обособи както държавата на нейни територии, така и общината или всяко частно лице с парцел по морето. Тук обаче има няколко условия, които си заслужава да бъдат споменати:

  • Наредбата указва до 3-годишен срок за ползване на даден терен за тази цел, позовавайки се на разпоредба от Закона за задълженията и договорите, според която лицата, които вършат само действия по обикновено управление, могат да сключват договор за този срок.
  • Определен е и срок за къмпирането - от 1 май до 30 септември.
  • Разрешението го дава общината, след което собственикът трябва да извърви процедура по съгласуване с органите за пожарен контрол, здравните власти и екоминистерството.
  • Стопанинът е длъжен да осигури химически тоалетни - по 1 брой за 30 души и поддръжката им от лицензиран оператор; почистването и окосяването на терена, както и пръскането с разрешени препарати; сметосъбиране (според местната наредба) и мн. др.

На практика режимът за обособяване на място за диво къмпиране от частно лице е изключително тежък и може да откаже всеки желаещ още в зародиш. Общините и самата държава пък нямат намерение да отделят парцели за целта (Община Царево опита - за това - виж долу). С други думи любителите на природосъобразен туризъм няма къде да практикуват такъв в България. 

Та, както стана ясно, до момента див къмпинг не съществува. Тоест в България няма нито едно определено място за свободно къмпингуване по законово уреден начин.

“Никой няма да бъде спрян, ако си дойде на плаж, ако си почива и си къмпингува, но без да слиза с каравани, с кемпери. Може всеки да си къмпингува, който си дойде с хавлията. Като един турист, който посещава плажа във Варна…”, каза още Милен Илиев при първата проверка на Карадере.

„Не се регулира, за да се забрани“

Това не е новина. Тази сага се точи отдавна. Години наред се проследява въвеждането на законодателство, което цели да задуши докрай свободния природосъобразен туризъм у нас. 

Огнян Стоянов, администраторът на фейсбук страницата “Да спасим Кара дере” твърди, че специално за този плаж наредбата е направена умишлено така, че той да не може да се обособи.

“За да се случи това, там трябва да има път, ток, вода - неща, които са немислими за този отдалечен район”, каза той пред БНР.

Въпреки това той смята, че докато не бъдат създадени необходимите условия тази дейност да се упражнява законно, няма никакви юридически основания да се налагат глоби.

А проблемът според него никога не е бил таксата. По негови думи мнозинството от къмпингари са готови да си плащат - за химически тоалетни и сметоизвозване, например. 

“Едните искат да плащат, другите искат да взимат, но няма система, която да свърже двете страни”, казва той.

Люба Батенбергска изрази подобна позиция пред БНР:

“Предлагали сме да се въведе тип билет за къмпингуване, това не е било прието (...) Така оставам с впечатлението, че въпросът не се урегулира, за да се забрани“, каза тя.

И допълни: "В Швейцария, в Англия и в Шотландия, хората говорят за право на достъп до природата. Това означава, че всеки може да почива там, стига да остави мястото както го е намерил (...) А тук през годините дори никой не се постара да направи така, че глобите за неправилно изхвърляне на отпадъци да се прилагат....

Челен опит

Челен опит, за съжаление неуспешен, може да сподели община Царево, която все пак реши да отреди редица имоти за диво къмпингуване, които да даде под наем на фирми, които желаят да обособят такива.

В началото на сезона гръмна скандал заради парцела зад плаж Бутамята, който обичайно се използва за "паркинг". Добрите намерения на местната власт бяха опорочени от факта, че отдаде терена за "жълти сторинки", свързани лица се явиха на търга, а фирмата, която трябваше да обособи мястото, визуализира като реклама в интернет не див, а същински къмпинг. (Изискванията за див, според наредбата, предполагат, че няма да се прекарват ток, ВиК мрежи и пр., там няма да зимуват кемпери и каравани и в края на сезона мястото ще бъде оставено както е заварено).

Скандалът се раздуха в мрежите, редица институции се изсипаха на проверки, предавани на живо в тв ефир, общината изпадна в ситуация на обяснителен режим.

“Незаконните туристи”

А всъщност част от гонените и набедените за нарушители къмпингари прекарват летата си на плажове като Карадере, Иракли и Корал от години. Някои от тях от десетилетия - още откакто плаж Карадере е бил открит за пръв път в края на 90-те. Сега някои от тях се питат къде ще прекарат следващия летен сезон.

Боряна Пандова разказва в списанието "ВИЖ" за децата, които са направили първите си стъпки по тези места - за които “морето не е просто дестинация за няколко дни, а място, към което се завръщат всяко лято.”

Разказаното от Люба Батенбергска звучи по сходен начин:

“На Карадере могат да се намерят туристи от Норвегия, Чехия, Полша, Германия, Литва, които идват с кемпери и каравани още от май месец. Ходят семейства с деца от 10, 20 години и младежи, които учат в чужбина, лятото се връщат и отиват там. Вместо да ги задържаме, ние ги гоним”, казва тя пред БНР и добавя:

“Правим едни изключително лоялни туристи, които опазват мястото като едни отговорни граждани, които обичат природата (...), които ходят там без да е инвестиран нито еин лев от държавата за реклама…И вместо да пребивават законно там, те стават нарушители…”