Нищо старо не е забравено, нищо ново не е научено. След години "мъки" да се регулира т.нар. диво къмпиране, управляващите предложиха почти едно към едно старите мракобесни текстове, изготвени в последния кабинет на ГЕРБ, с които вместо да се уреди спорният въпрос и за любителите на природосъобразния туризъм, и за общините, на този тип почивка се слага кръст. Ако наредбата, публикувана за обществено обсъждане със срок 31 юли, бъде приета в този й вид, то дивото къмпиране става на практика невъзможно и вече официално излиза извън закона.

Защо? Защото прави обособяването на места за диво къмпингуване не невъзможно, а направо отблъскващо - с редица разрешителни режими и изисквания. 

Изначално сбъркана концепция

Както Клуб Z многократно е писал, концепцията на държавата изначално е сбъркана, защото предлаганите правила за поставянето на палатки, кемпери и каравани касаят само Черноморието. Приема се, че къмпиране няма нито в планините, нито около язовирите и мн. др., което е далеч от действителността. А проблемите във вътрешността на страната са същите като тези на източния бряг.

Фокусът върху морето пада не само заради характерното за летния сезон къмпиране там, а основно заради една промяна в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), записана през 2016 г. - че редът за този тип туризъм ще бъде определен с наредба. И така, близо 10 години държавата все пише наредба, но само за морето, докато гоненията на местната власт на палатките продължават (от тази година даже и с дронове...). Приема се, че щом няма регулация, значи къмпирането около брега е извън закона. 

Държавата и 10-годишният проблем

Мъртвият текст в ЗУЧК бе наложен от тогавашната министърка на ГЕРБ Николина Ангелкова, на която всяко лято й се налагаше да се обяснява за гоненията на палаткаджиите заради строителните апетити във въпросните терени. Чак през 2021 г. ГЕРБ и партньорската й "Обединени патриоти" родиха "Проект на Наредба за условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги".

Още с публикуването му текстът събра (меко казано) критики и само краят на мандата на правителството "Борисов 3", белязан с протести срещу кабинета, Иван Гешев и модела #КОЙ, го пъхна "във фризера". Там остана по време на политическата криза - докато при кабинета "Денков (без Габриел)" премиерът Николай Денков не издаде заповед за сформиране на междуведомствена работна група, която да изготви чисто нова наредба.

Служебният кабинет на Димитър Главчев (ГЕРБ) наследи работната група след "(раз)глобката", но вместо чисто новата наредба, която залагаше на уведомителния, а не на разрешителния режим с хилядите изисквания, тихомълком "рестартира" старата мракобесна такава, за да се появи тя днес за обществено обсъждане.

Къде е проблемът?

Според новите-стари текстове на ГЕРБ няма никакво изискване (или поне поощрение) държава и местна власт да отредят парцели за целта.

Но какво трябва да направи частен собственик на терен, ако реши да го обособи като място за къмпиране? - Да подаде заявление до кмета, което трябва да съдържа всички налични данни за имота, скица от кадастъра, документ за собственост, "ситуационен план", изготвен в определен мащаб и от оторизирано лице, правила за ползване на мястото, становища от: органите за пожарен контрол, здравните власти и екоминистерството. Кметът може да откаже - ако реши, че някое от условията не е изпълнено. А ако иска - желаещият да обособи такъв терен - да обжалва. 

Наредбата указва и до 3-годишен срок за ползване на даден терен за тази цел, позовавайки се на това, че обособяването на местата за палатки, каравани или кемпери трябва да е временно (по ЗУЧК), както и на разпоредба от Закона за задълженията и договорите, според която лицата, които вършат само действия по обикновено управление, могат да сключват договор само за този срок. 

Определен е и срок за къмпирането - от 1 май до 30 септември. После мястото "хлопва кепенци".

Продължаваме: Какво трябва да съдържа "ситуационният план"? - Граници на имота; вход-изход; зона за придвижване на леки автомобили, кемпери, каравани, мотопеди, мотоциклети, велосипеди; места за паркиране на превозни средства; места за разполагане на палатки, кемпери или каравани; места за разполагане на обектите по чл. 10а, ал. 2 от ЗУЧК (т.е. беседки, пейки, маси, заслони и пр.); места за разполагане на преносими химически тоалетни; места за разполагане на контейнери за отпадъци; места за палене на огън, при условие че няма забрана в нормативен акт за съответната територия. 

И още със задълженията на собственика на терена: Той може да осигури охрана, длъжен е обаче да осигури и химически тоалетни - по 1 брой за 30 души и поддръжката им от лицензиран оператор; почистването и окосяването на терена, както и пръскането с разрешени препарати; сметосъбиране (според местната наредба) и мн. др.

Срещу всичко това от ползвателите ще се събира такса.

Или в обобщение: вероятността община или държава да обособи място за къмпингуване граничи с нулата, а ако това все пак иска да направи частно лице - то ще трябва да мине през дълга процедура, която трябва да се подновява явно на всеки три години, като дивото къмпиране е различно от къмпингуването в къмпинги, които се категоризират по смисъла на Закона за туризма и трябва да отговарят на редица условия.

Че държавата и общините нито искат, нито могат се доказва и от отговорите, които Министерството на регионалното развитие по времето на Денков получи от кметовете и областните управители по морето. От МРРБ изпратиха тогава запитване за потенциалните имоти, които общината може да обособи като места за диво къмпиране. Масово те се оказаха много далеч от ивицата, а някои кметове направо отвърнаха, че нямат такива. В т.ч. тези, на чиито територии попадат трите плажа за природосъобразен туризъм, предпочитани от къмпингарите - "Корал", "Иракли" и "Бяла-Карадере".

Заради цялостно сбърканата концепция, както и заради гореописаните проблеми (и още) от "Зелени закони" подеха инициатива - изготвиха шаблон, който гражданите могат да изпращат като становище срещу наредбата, докато тече общественото обсъждане на e-mrrb@mrrb.government.bg.